Театър | "Юзър" - стендъп с участието на публиката
Интерактивен спектакъл, който разглежда зависимостта от технологиите с чувство за хумор
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Поне от последното десетилетие на миналия век наред с масовото нахлуване на интернет живеем в "глобалното село", за което пророкува канадският философ Маршал Маклуън. Неговият анализ на медиите като "екстензии" (разширения, допълнения) на човешките сетива, спрямо които човек изпада в хипнозата на влюбения в отражението си Нарцис, от превърналото се в класическо изследване Understanding Media (1964) правилно диагностицира много от проблемите, с които се сблъскваме днес. Един от тях безспорно е нашата задълбочаваща се зависимост от новите технологии и техните инструменти.
Това, че днес сме опасно пристрастени към своите джаджи (компютри, лаптопи, смартфони), които притежават силата сериозно да разклатят баланса на допаминовите нива в мозъка, отдавна не е новина, а постоянно разисквана гореща тема.Авторският спектакъл "Юзър" на актьора Алексей Кожухаров и режисьора Боян Иванов пренася този дебат в театъра - едно от малкото места в съвременността, където контактът продължава да бъде директен, без посредничеството на екрани и приложения.
"Юзър" е пътуващо, камерно представление, което може да се гледа не само в София, но и в Пловдив, Варна, Русе и др. То остана някак незабелязано, когато се появи през миналия сезон, но с всяко следващо изиграване популярността му заслужено нараства. Чарът на "Юзър" е в това, че успява да напипа верния тон и да се свърже със зрителя. Формата е нещо средно между стендъп комедия и интерактивен спектакъл, в който би могла да се включи и публиката (когато това се случи, става още по-интересно).
Текстът, написан заедно от актьора и режисьора, е интелигентен, забавен, остроумен и находчив монолог-изповед за пристрастяването. И тук като в добрите комедии е постигнат добър баланс между познатото и неочакваното и няколко пъти представлението прави изненадващи завои. И тук от съществено значение е наблюдателността, усетът за детайла. С много чувство за хумор разказът сърфира из баналностите на модерното технологично ежедневие и ги изважда на сцената с ироничен лаконизъм - парадоксите при купуването на нова техника (хем искаш да платиш по-малко, хем всяка по-ниска цена те вкарва в съмнение); напрягащата етика на социалните мрежи с уж спонтанните, но добре премислени "селфита" и с компулсивното броене на "лайкове"; операционните системи с техните неразбираеми лицензионни споразумения, неочаквани ъпдейти и изскачащи прозорци; кафкианската непредсказуемост на времето за даунлоуд; скритите действия на алгоритмите, които научават за теб повече, отколкото си мислиш, и т.н.
От сцената Алексей Кожухаров успява да изгради с верен усет точната персона с точното присъствие, през които с лекота общува със своята публика. Като в стендъп той е едновременно себе си, но и в роля - на трогателно объркан, съвременен "всеки човек", който се опитва да не се удави в прилива от новости и информация.
Следващите дати на представлението са:
31 януари в ДКТ - Варна и 6 февруари - Драматичен театър "Сава Огнянов", Русе
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.