🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Фотографът Сандро Милър: Истината е мисията на изкуството

Изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията" в София е събитие от световна величина

Актьорът Джон Малкович и фотографът Сандро Милър на откриването на изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията" в София
Актьорът Джон Малкович и фотографът Сандро Милър на откриването на изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията" в София
Актьорът Джон Малкович и фотографът Сандро Милър на откриването на изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията" в София    ©  Виктор Попов
Актьорът Джон Малкович и фотографът Сандро Милър на откриването на изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията" в София    ©  Виктор Попов
Темата накратко
  • В серията Милър пресъздава с помощта на Малкович иконични изображения, оставили трайна следа в живота и работата му.
  • "Днес манипулацията е навсякъде, а истината може да стои някъде навряна в ъгъла", смята американският фотограф.
  • Експозицията продължава до 30 април.

Сандро Милър e двукратен носител на международната награда за фотография на фондация Lucie: през 2014 г. е удостоен за постиженията си като "Международен фотограф на годината", а през 2015 г. - за серията "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията". Редица професионални конкурси нареждат Милър сред 200-те най-добри рекламни фотографи в света.

През 2013 г. той решава да осъществи проект, който да отдаде почит на авторите, повлияли на собствената му кариера. Избира 35 фотографии, които да възпроизведе с участието на Джон Малкович. Сред тях са изображения на Ървин Пен, Бърт Стърн, Доротея Ланг, Робърт Мейпълторп, Ани Лейбовиц, Даян Арбъс и Ричард Аведън.

"След смъртта на баща ми, който си отиде на този свят в една мъглива януарска нощ при автомобилна катастрофа, когато бях само на пет години, пораснах за една нощ. От дете станах мъж, който трябваше да помага на мама и да се грижи за семейството. От тъмнината ме извади една снимка, която видях, разлиствайки списание в магазина - портрет на Пабло Пикасо от Ървин Пен.

В онзи момент вече знаех какво искам да правя, бях наясно коя е пътеводната светлина в моя живот и така вече близо 60 години. Казвам го, защото е важно да знаете откъде идвам и защо фотографията е толкова важна за мен - тя буквално ми спаси живота, при това на два пъти." С тези думи започва разговорът ми с 64-годишния американски фотограф Сандро Милър по повод изложбата "Малкович, Малкович, Малкович: почит към майсторите на фотографията", която Националната галерия и фондация "Мусиз" представят в "Квадрат 500" до 30 април. Благодарение на създателката на фондацията Гергана Мудова София за пореден път се приближава до световните арт столици със събитие, което отбелязва 15-ото юбилейно издание на форума "Майстори на фотографията".

Сандро Милър е много горд със съпругата си, американската кинорежисьорка Клод-Алин Милър, и първото нещо, което ми казва, когато се запознаваме в залата на Квадрат 500, под погледите на Мерлин Монро, Алфред Хичкок и Бет Дейвис, е че документалният й филм за американския артист Ник Кейв (да не се бърка с музиканта със същото име) се прожектира в музея "Гугенхайм".

Сюрреалистично и вдъхновяващо е усещането да общуваш със Сандро Милър в компанията на героите от изложбата му "Малкович, Малкович, Малкович", девет години,след като в "Капитал" представихме тогава премиерния фотографски проект, показан най-напред в галерия Fahey/Klein в Лос Анджелис. Замислена като голямо фотографско предизвикателство, концепцията на изложбата, която сега гостува в София, събира всички оставили трайна следа в живота и работата на Сандро Милър фотографи и техните емблематични снимки, пресъздадени от неговия близък приятел, американският актьор Джон Малкович. (Малкович беше в София, за да играе в спектакъла "Самотата на памуковите полета" бел.ред.)

На въпроса дали би променил нещо в експозицията от дистанцията на времето, отговаря без да се замисли: "Джон е изумителен, изумителен актьор. Без него нямаше да бъде същото. Доверяваме се напълно един на друг и смея да твърдя, че общото между двама ни, отвъд приятелството, което ни свързва вече повече от двайсет години, е преследването на съвършенството", смята Сандро Милър.

Той разказва, че е пътувал специално до къщата на Малкович в Южна Франция, за да му представи проекта и да го запознае с детайлите: "Каза да още на втората минута. Имаме си традиция - нашите срещи винаги завършват с фотосесия, обикновено в студиото ми в Чикаго. Правим го от 1996 г., когато тогавашният директор на прочутия театър Steppen Wolf ми се обади и ме покани да снимам една от неговите звезди - Джон Малкович. Паснахме си веднага, разбирахме се с една дума и си обещахме да се виждаме от време на време и до продължим тази детска игра - Джон да влиза от образ в образ, а аз да снимам".

И докато за Малкович поканата да влиза в образите, заснети от известни американски, британски и френски фотографи, е привлекателна заради предизвикателството и споделената игра с близък приятел, за Сандро проектът носи спасение и дълбок смисъл. "През 2011 г. бях диагностициран с рак в четвърти стадий и докато се възстановявах у дома от тежката химиотерапия, намерих лъч светлина в идеята да отдам почит на хората, които са ме вдъхновявали през годините с работата си като фотографи. Тръгнах от онзи портрет на Пабло Пикасо, направен от Ървин Пен, и разширих хоризонта с няколко десетки образци в световната фотография, които публиката разпознава веднага. Магичният елемент, който добавих, беше Джон Малкович, който ни остави без думи, със сълзи на очи и полетели от вълнение, след като демонстрира безапелационния си талант да влезе в кожата на известни личности като Ейбрахам Линкълн, Мерлин Монро, Анди Уорхол и Алфред Хичкок."

В продължение на три години Сандро Милър и екипът му подготвят проекта, след като веднъж той е оформил артистичната рамка и се е спрял на избраните фотографи и техните творби. Инвестират стотици хиляди долара в перуки, протези, костюми. Изработват до последен детайл декора на всяка една от сцените, а три месеца преди да поканят Малкович да се включи, заедно със статист отработват всеки един от кадрите, за да може Сандро Милър да нагласи светлината.

"Най-важното във всеки кадър, освен моята почит към майсторите на фотографията, участието на Малкович и перфекционизма на всеки един от екипа ми, е тайната на светлината. Прекарал съм дни, даже месеци в изучаване на светлината във всеки един от кадрите, които виждате в "Квадрат 500". И знаете ли какво ми помогна в това почти детективско занимание - зениците на хората на потретите, които пресъздавахме. Увеличавах зеницата и разчитах използваната при оригиналния кадър светлина - вид, наситеност, заигравките на фотографа."

Изследователското упражнение, което Сандро Милър практикува няколко седмици преди да се обадят на Малкович, за да долети до Чикаго и да влезе в роля, е една от тайните на фотографския проект. Другата е стремежът към съвършенство. "И двамата искахме да бъде перфектно. Да е толкова добро, че хората да загубят реална представа кой е оригиналът и коя е репликата. Единственият начин това да се случи баха извайването на най-малките детайли, светлината и невероятният талант на Джон. Помня, че веднъж му гостувахме отново и показах на компютъра си кадър, в който той позира за възстановка на прочутия портрет на Алберт Айнщайн, заснет от Артър Сас, а съпругата му Николета реагира със: "О, на Джон това ще му хареса много!", мислейки си, че това е оригиналът. Имахме много моменти, в които преминаването от образ в образ беше напълно и объркващо дори за мен самия. Джон е истински хамелеон и когато работи дава най-доброто от себе си."

Когато в телефонно интервю за вестник "Чикаго трибюн" задават въпрос на Джон Малкович защо е приел да се включи в проекта на Сандро, той отговаря, че отвъд забавлението с любим приятел като Сандро използва възможността - като дете на издатели на списание и вестник, израснало с убеждението, че всичко, заснето е истина - да провери достоверността на това твърдение. "Защото - а аз не съм параноик, който вярва в конспирации - ми се струва, че напоследък човек трябва да поставя постоянно под съмнение онова, което вижда и чува. Това е сериозната причина, поради която се включих в проекта. Другата е чистото удоволствие да предизвиквам себе си рамо до рамо със Сандро, който е невероятен фотограф и много добър приятел", казва Малкович.

Когато заговаряме за изпитанията пред истината днес, Сандро Милър с горчивина си спомня за един друг свой интересен проект, вдъхновен от любовните двойки с различен цвят на кожата, който е неговият коментар на расизма в Америка. "Страшно е, но е и много важно да се говори по темата. Днес манипулацията е навсякъде, а истината може да стои някъде навряна в ъгъла. Затова моят съвет е: търсете истината в изкуството. То е нейният рицар, знаме, защитник, а истината е мисията на изкуството. Иска ми се повече хора да посещават музеите и галериите, за да отглеждат в себе си това чувство, този инстинкт, това желание да разпознават истината, да говорят за нея, да я споделят с другите хора, да търсят мостове един към друг с помощта на изкуството. Много е важно също така музеите и галериите да улесняват този път и да намалят цените на билетите, за да бъде изкуството общодостъпно".

За финал си припомняме с усмивка, че един от героите в изложбата - Андри Уорхол, прогнозира (и то далеч преди появата на социалните мрежи), че в бъдеще всеки човек ще има своите 15 минути слава. "Тъжно е, че скокът в технологиите остави човека на заден план. Това започна с киното, с фотографията, премина и в домовете на хората. Въпреки че хората днес живеят от селфи до селфи и измерват ценните мигове в живота си с тях и лайковете във Фейсбук, аз вярвам в силата на истинската фотография, онази, която преминава през душата, сърцето и ръцете ми. И знам, че някъде там има хора, които ценят всичко това, защото то говори на езика на хуманността."

И така, обградени от холивудски величия, американски президенти, писатели и артисти, със Сандро Милър си взехме довиждане с идеята, че в тъмнината в тунела винаги си пробива път някой и друг слънчев лъч. "Тази светлина за мен, още от времето, когато бях на пет и за което ви разказах в началото на разговора ни, е любовта. Отраснах със самотна майка, която повярва в мечтата ми да бъда фотограф и ми помогна да отгледам дъщеря си сам, а от много време съм с една специална жена, която ми каза: "До теб съм. Лети!". Каквото и да ви казват, не се отказвайте да вярвате, че любовта винаги побеждава. Дори когато не ви изглежда като победа, тя винаги е главният герой в действието. Във вашето действие, не забравяйте това."