Театър | Да видиш Джон Малкович

Добрата новина е, че дори и на тези цени билетите за трите дати на представлението (16, 17 и 18 февруари) се разпродадоха, но продължавам да съм несигурен, че повечето от платежоспособната публика, озовала се в театъра, са знаели какво ги очаква. Затова ще започна с една препоръка. Беше ми направило силно впечатление как в едно свое интервю Тимофей Кулябин говореше за това как за съвременния театър е добре човек да отива подготвен. Това спестява някои ненужни фрустрации също както когато отиваш на съвременна изложба или пърформанс, е добре да прочетеш и написаното за концепцията на артиста. Така че, ако сте попаднали на спектакъла заради Джон Малкович, но не сте чували нищо за Бернар-Мари Колтес, нито за неговата пиеса (която и за театралните специалисти минава за необичайна и сложна), най-доброто, което можете да направите, е на влизане да си купите добре илюстрираната цветна програма към представлението (5 лв.), която да ви подготви или ориентира.

Фотограф : Марис Морканс Източник: Народния театър

"В самотата на памуковите полета" (1985) е необикновена пиеса, която по необикновен начин спазва класическите правила за единство на време, място и действие. Всичко е единно, свързано, тук-и-сега, но същевременно неясно и неопределено. Събитието е наелектризиращата среща между Дилър и Клиент в сумрака на нощта. Сюжетът е преговорите за опасна и тъмна сделка, която двамата се опитват да сключат. До края на пиесата не се разбира какво точно търси Клиентът и какво точно предлага Дилърът, но то по някаква причина е забранено и залогът за получаването му е особено висок.

Атмосферата е напрегната и мистериозна, диалогът - интензивен и натрапчиво изпълнен с внушения, заплахи и намеци. На пръв поглед това може да изглежда странно, дори отблъскващо със своята непроницаемост, но в това се състои особената харизма на пиесата, вдъхновила множество сценични прочити. Нейният наситен философско-поетичен език е като магнитно поле, което хипнотизира окото на съзнанието и го насочва към онази тъмнина, в която най-трудно се проглежда. Пътят до най-съкровените желания е тъмен и опасен - откриването на това, което действително желаем, може да се окаже пагубен шок. Сред сгъстените като буреносни облаци думи проблясват откровения с поразяващата сила на светкавици. Ето една от тях: "Пред лицето на тайната следва да се отвориш, да се разкриеш изцяло, за да я накараш и тя на свой ред да свали всички покривала."

Един от възможните начини да се обясни необяснимото в пиесата е, ако се прибегне до биографията на Колтес и всичко се изтълкува през призмата на хомосексуалността като метафора на забраненото желание. В текста могат да се намерят достатъчно поводи за подобен прочит, но ми се струва, че дори за самия Колтес този прочит би бил твърде ограничаващ.

Джон Малкович по време на пресконференция в София на 14 февруари Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

Вярвам, че умишлената неопределеност в текста е провокирана от интуиции на автора, които отиват по-навътре и по-надълбоко от либералните представи за "сексуална идентичност", а не от страх или задръжки. Диалогът гъмжи от реплики, заредени с агресивните намеци на сексуалния копнеж, но в него има и тяга, която дърпа в друга, обратна посока на копнеж по пълното освобождаване от желанието. Ето още една от "светкавиците" на Колтес в текста: "... човек първо умира, после търси смъртта си и накрая я среща, случайно, на опасния и несигурен път, който го води от една светлина към друга светлина...".

Ингеборга Дапкунайте Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

Майсторската постановка на Тимофей Кулябин, подкрепена както от перфектното присъствие на двамата изпълнители (истинската проверка за актьорско майсторство е театралната сцена - факт!), така и от впечатляващото сценографско решение на Олег Головко (дългогодишен сътрудник на режисьора), търси по-широкото, универсално звучене на текста. Тук не само че Дилър и Клиент са мъж и жена (а не двама мъже, както е в пиесата), но и ролите им флуидно преливат една в друга. Мизансценът е така добре премислен и изпипан, че промяната настъпва почти незабелязано - зрителят я осъзнава, след като се е случила. Огромна част от сцената е заета от филмов екран, по който плуват уголемените лица и тела на Малкович и Дапкунайте, улавяни от няколко камери в реално време от сцената. Най-зрелищният елемент в представлението е изтънчената и сложна игра на наслагващи се изображения. Клиентът и Дилърът са бълнуванията на едно и също възпалено въображение.

През юли Джон Малкович ще бъде отново в България, но във Варна в рамките на "Варненско лято" с нашумелия документален концерт-спектакъл заедно с оркестъра на Виенската академия "Дяволска комедия: признанията на един сериен убиец", написан по дневниците на действителния сериен убиец от Австрия Йохан (Джак) Унтервегер.