Театър | "Един кон влязъл в бар"

Гостуването на немския спектакъл "Един кон влязъл в бар" в Народния театър на 25 и 26 март е театралното събитие, което препоръчвам да не се пропуска. Имах възможността да видя този спектакъл, създаден по едноименния, отличен с наградата "Букър" роман на израелския писател Давид Гросман през октомври 2018 г. в Бургтеатър във Виена и пазя силни спомени. За мен това беше втори път, в който виждах двама мощни артисти - актьорът Самуел Финци и режисьорът Душан Парижек, да работят в тандем и да превръщат отново едно актуално, сложно и щекотливо като тематика литературно произведение във въздействащ театър и лична изповед. Преди това те бяха пренесли на сцената тревожния и директен разбор на травмите на комунизма от романа на Илия Троянов "Власт и съпротива" - едноименният спектакъл беше показан и в България в рамките на "Световен театър в София".

Романът на Гросман, освен че е вълнуващ, е и зареден с открита театралност. Главен герой в него е застаряващият стендъп комик Довале Гринщейн, който изнася своето може би последно представление в един нощен клуб в провинциалното израелско градче Натания. Текстът прилича на стендъп монолог с типичния за жанра провокативен хумор - политически некоректни вицове, пиперливи откровености, грубовати заигравки с публиката. Ала този дълъг монолог не съдържа само хаплива сатира и смешки, защото тази вечер Довале е решил да рискува и да се разкрие пред своята публика напълно.

Виртуозният Самуел Финци е идеален за образа на Довале и за тази роля той впряга целия си актьорски диапазон и чар. Забавлява с вицове, пее, свири, танцува, дори черпи публиката с водка. Но и на сцената като в романа не става дума за обикновен стендъп. В романа умореният комик избира да признае травматичната истина за своето детство, преминало в семейство, белязано от ужасите на холокоста. На сцената актьорът неочаквано сменя комичната тактика - насочва иронията към себе си, а шегите се превръщат в удари. Разкъсва елегантния си костюм, потича кръв. За да стигне до сърцевината си, той трябва да се обърне с хастара навън.

Преглед на оригинала

Преобръщането е лайтмотив в романа и в спектакъла, където не само личността, но и внушителната сценография от плоскости (дело на режисьора Душан Парижек) също се върти и преобръща. Един от номерата, които язвителният циник Довале никога не е правил пред публика, е нещо, което винаги е правил като дете - да ходи на ръце. Да се обърне с главата надолу е вицът без думи на собственото му тяло, който като малък е обичал да разказва, сякаш за да добави друга перспектива към непоносимата реалност. В своята последна вечер на сцената той ще се опита да си го припомни отново.