Награди "Икар" 2023 | Tриумф за "Орфей"

По традиция във вечерта на международния ден на театъра, 27 март, станаха известни и носителите на националните награди "Икар", връчвани от Съюза на артистите в България. Домакин на тържествената церемония, също по традиция, беше Народният театър. От неговата голяма сцена лауреатите отправяха своите благодарности и послания, водени от дегизирани като самите статуетки актьори на кокили, преминаващи като гигантски златни насекоми.

Обявяването на наградите винаги е наситено с напрежение и очакване като в състезание, макар същинският смисъл на събитието да е в празничността и в открояването на постиженията, които са и в номинациите. Но все пак наградата във всяка категория е само една.

Очаквано, а според мен и справедливо, разтърсващият и необикновен "Орфей" на словенеца Йерней Лоренци излезе на преден план, доминирайки в основните категории за режисура и най-добър спектакъл. Голяма част от актьорите от трупата на Народния театър, които играят в представлението, включително и Владимир Пенев, който също играе в "Орфей" (но взе наградата за "главна мъжка роля" заради забележителното си изпълнение като поп Кръстю в пиесата на Константин Илиев "Великденско вино", също в Народния театър), излезе на сцената, за да получи статуетките от името на режисьора, който не можеше да присъства. Този жест е най-точният символ за духа на споделяне, за чувството за общност, без които театърът може лесно да се разпадне под натиска на собствените си центробежни сили (както се случва и в самия Народен театър заради конфликта между директора Васил Василев и режисьора Александър Морфов).

Безспорно "Орфей" е спектакъл на необикновено оригинална и талантлива театрална личност, какъвто е Йерней Лоренци, но той е и мощно, ансамблово постижение, което едва ли би било възможно без всеотдайната енергия на трупата, в която се срещат актьори от различни поколения. Слушал съм впечатления на много от актьорите и всички те споделят, че срещата с Лоренци е била събитие за тях. Приятна изненада за мен беше фактът, че "Орфей" грабна и приза на публиката не защото имам колебания в качествата му, а защото това все пак, освен че е нетрадиционен, е и нелек за гледане трагически спектакъл - той говори за неща, за които в живота трудно намираме думи. Тази награда ми връща отново вярата, че българската публика не желае от театъра само комедии, патриотизъм и звезди.