"Ваймар експрес" пристига с истината за Фани Попова-Мутафова
Документалният филм на Милена Фучеджиева поставя въпроси за морала и отговорността на писателите
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
56 545 души са избити в концентрационния лагер Бухенвалд, в покрайнините на Ваймар, от създаването му от Нацистка Германия през 1937 г. до освобождаването му от американските войници през 1945 г. В новия документален филм на писателката и режисьорка Милена Фучеджиева "Ваймар експрес" се разказва за група писатели от 17 европейски страни, посетили Ваймар през октомври 1941 г. по покана на Йозеф Гьобелс. Те са били много близо до лагера, толкова близо, че са могли да се разходят пеша дотам и да видят ада на земята и умиращите от глад и болести хора, но са предпочели да отидат на театър, концерт и пищна вечеря. В групата е и Фани Попова-Мутафова, която е единствената от България, откликнала на поканата на нацистите. Останалите десет български писатели, сред които Елин Пелин, Александър Балабанов и Елисавета Багряна, отказват да посетят Германия и да участват в тази пропагандна обиколка по време на Втората световна война.
Когато преди четири години Милена Фучеджиева решава да направи филм за авторката на исторически романи Фани Попова-Мутафова (1902-1977) тя тръгва със съвсем друга нагласа и очаквания. "Исках да я реабилитирам, тя беше моят ученически идол, репресирана от комунистическата власт, обожавах романите ѝ, а и Фани беше приятелка на баба ми." Като малко момиче Милена е посещавала болната писателка, която е живяла в голяма бедност и е горяла книги, за да се сгрее. В процеса на работа обаче колкото повече чете за живота ѝ и колкото повече събира документи и се рови в архиви, толкова повече е поразена от фактите - Фани Попова-Мутафова не просто е била на екскурзия в нацистка Германия, тя е участвала в учредяването на писателския съюз на Гьобелс и е писала пропагандни статии и книги във възхвала на Хитлер и Мусолини.
Режисьорката преминава през своя личен катарзис, но не се отказва от филма, въпреки че той много се променя, превръща се в документален разказ за механизмите на пропагандата, който поставя въпроси за властта и литературата и най-вече за отговорността на писателите. "Моментът, в който осъзнах, че Фани е подкрепяла Закона за защита на нацията, съгласно който нейната колежка - еврейката Дора Габе, трябва да бъде изселена и да ѝ се отнемат гражданските права, и че не я е защитила, беше повратен за мен", казва Фучеджиева. Елин Пелин и Елисавета Багряна са писали писма до цар Борис III с молба да не изселва Дора Габе. "Не и Фани Попова-Мутафова, въпреки че заедно трите са основали българския Пен клуб, както и Съюза на писателките. Тя не е от страхливите, значи е имала други подбуди."
Впечатлена от изследването на историка Бенджамин Мартин "Нацистко-фашисткият нов ред за европейската култура", Милена се свързва с него, водят предварителни разговори още преди пандемията, в които го убеждава да участва във филма ѝ. Именно в книгата на Мартин прочита и за любимия писател на Гьобелс - норвежеца Кнут Хамсун. Затова е решена на всичко да снима центъра в Норвегия, посветен на творчеството и живота на Хамсун - място, което е пример за развито гражданско общество, където спокойно и грамотно може да се обсъжда какво е политкоректност. "Постарах се, освен началото и края, където споделям лична история, в останалата част от филма да не се вижда моето лично отношение, а да присъстват само фактите и да се чуват експертите, които познават най-добре този период от историята", казва Милена Фучеджиева. И това е видимо, успява да постигне един балансиран документ за епохата и времето, без да накланя везните в някоя посока.
"Много държах да чуем французойката Жизел Сапиро, защото тя е най-големият капацитет по френските колаборационисти." От нея научаваме за Робер Бразийяк - също пътувал с Фани Попова-Мутафова до Ваймар.
Милена Фучеджиева прекарва години в четене на английски, френски и български изследвания, за да събере цялата истина, а не само нейна фрагментарна или удобна версия. От всички писатели, гостували във Ваймар, тя се спира именно на Бразийяк, защото е разстрелян. "Първоначално бях изумена, че писател е разстрелян заради това, което е писал, но с фактите около яростната му антисемитска пропаганда, в която не е щадял дори децата и е бил за тяхното изпращане на смърт, разбрах мотивите на генерал Де Гол да не го помилва в онзи момент от историята", казва Милена Фучеджиева. И допълва, че всичко трябва да се разглежда в контекста на времето и историческите обстоятелства.
"Италианската група писатели е била интересна с това, че повечето от тях минават към съпротивата. Както и французите, италианците са се отнасяли с презрение към културните амбиции на Гьобелс", обяснява Фучеджиева. Йозеф Гьобелс е вярвал, че за да извоюва водеща роля в Европа, Германия трябва да има влияние не само в сферата на производството и търговията, но и в културата. Според Бенджамин Мартин, който е един от най-интересните събеседници във филма, Ваймар е избран неслучайно - това е градът на Гьоте, Шилер, Гропиус.
Какво се случва с другите поканени от Гьобелс писатели - един от тях е норвежецът, носител на Нобелова награда Кнут Хамсун. Той отказва да отиде в Германия, но не защото не е бил убеден нацист, напротив. "Това, че си добър писател, очевидно не означава, че си и добър човек или че изпитваш емпатия към човешкото страдание", казва Милена Фучеджиева. В норвежкия център, посветен на Хамсун, експозицията е направена безмилостно към него, има цял един етаж, посветен на колаборацията му с нацистите - "нищо не е спестено, нито едно писмо, статия или документ, авторитетни личности говорят за вредата от неговите житейски решения, всичко е сложено в контекст".
Режисьорката избира да покани във филма си Туре Рем не само защото е написал книга за Хамсун и Хитлер, но и защото има ясна позиция по въпроса за това дали можем да отделим произведенията от самите автори. Според Рем центърът трябва да съществува, въпреки че има норвежци, които искат закриването му. Той е образователен и поставя творчество на Кнут Хамсун в контекст: "Тук имено разбираме защо не е добре да издигаме писателите в култ - те са хора и дори да са гениални, не означава, че са хуманни."
Марк Лила, професорът по хуманитарни науки в Колумбийския университет в САЩ, вече десетилетия наред изследва големите умове на Европа - философи и писатели, които се захласват по човеконенавистни режими като нацизъм и комунизъм. В книгата си "Безотговорният разум" той пише, че когато не успеят да овладеят болните си амбиции и самочувствие, интелектуалците лесно се предават на една общочовешка слабост - изкушението на властта и силата."
Към тези изкушения Бенджамин Мартин добавя и парите - нацистка Германия осигурява щедро финансиране на новосформирания европейски съюз на писателите, обещават им, че ще бъдат преведени на немски, че ще се прославят.
На 30 юни 1942 г. "Ню Йорк таймс" публикува водеща статия със заглавие "1 000 000 евреи посечени от нацистите", в която се посочват данни, получени от полското правителство в Лондон, че нацистите са направили "огромна кланица за евреи" в Източна Европа. Същата година, когато тази статия излиза и е пренаписвана и разпространявана, тоест всички са знаели какво се случва в лагерите на смъртта, Фани Попова-Мутафова заминава отново за Германия, където се включва във вече официалното основаване на европейския съюз на писателите на Гьобелс.
Според Бенджамин Мартин, има огромна разлика между различните видове изкуства - ако слушаме музика, написана или изпълнена от музиканти с нацистки възгледи, ние най-вероятно няма да поемем от това внушение, но ситуацията с писателите е различна. Всъщност, една от най-популярните песни от Втората световна война е на Марлене Дитрих - "Лили Марлен" първо е била любима на германските войници, но после става любима и на американските и английски военни. Във филма "Ваймар експрес" Милена Фучеджиева кани артиста Иво Димчев да изпълни тази песен. "Ние не сме ангели и няма нужда да бъдем, но трябва да правим избори и да носим последствията от тях", казва той пред камерата.
Какви са изборите на Фани Попова-Мутафова? "В един момент в статиите и есетата, които тя започва да публикува, се появява ксенофобско усещане и намеци, ксенофобска нагласа, оттам до антисемитизма има половин крачка", казва литературният критик Пламен Дойнов. По-късно Мутафова пише книгата "Новата българка" - "в нея има статии с откровен националсоциалистически профил, в които тя нарича Бенито Мусолини и Хитлер хора с гениален усет", казва във филма литературоведката Катя Зографова. През 2014 г. тази книга беше преиздадена от издателство "Еделвайс", същото това издателство, което продаваше необезпокоявано изданията си на "Алея на книгата", а прокуратурата все още разследва дали сред книгите е имало пропагандни или нацистки текстове. Милена Фучеджиева и други писатели и издатели се подписаха под искане за премахването на техния щанд от "Алея на книгата", но без резултат.
"По време на Народния съд Фани Попова-Мутафова е съдена именно за нацистката пропаганда в публицистиката и есетата си, не за художествената литература", казва Пламен Дойнов. Осъдена е на седем години затвор, но лежи единадесет месеца. Така нареченият "Народен съд" на комунистическата власт осъжда хиляди невинни българи на смърт или на изпращане в трудови лагери, но случаят с Фани Попова-Мутафова е по-сложен. "Във филма "Малката маркиза" не е показана цялата истина - там се казва, че е осъдена на седем години затвор, но не продължават изречението, че лежи 11 месеца", казва Милена Фучеджиева. Препратката е към продукцията на режисьора Станислав Дончев, посветен на Фани Попова-Мутафова.
"Аз не смятам, че трябва да се забраняват книгите на Фани Попова-Мутафова, поне не тези, в които няма пропаганда, напротив, нека се четат, но да се знае пълната истина за нея, не можем да използваме историята, както ни е удобно", казва Милена Фучеджиева.
Във "Ваймар експрес" в ролята на Фани Попова-Мутафова влиза Илиана Коджабашева от Народния театър, последно я гледахме в "Хага" на Галин Стоев. Премиерата на филма беше на 8 октомври в рамките на "Синелибри", след това ще бъде прожектиран в Пловдив, в LUCKY Дом на киното на 15 октомври и във Варна на 17 октомври във Фестивалния център, а в края на месеца и в Българския културен център в Париж.
2 коментара
"Ваймар експрес" пристига с истината за Фани Попова-Мутафова"
Истината? Хайде холан. В Библията е написано "Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Ако Мутафова беше лежала 7 години, това щеше ли да ѝ изкупи греховете? Може ли авторката да ни каже , от кой месец се смятат за изкупени, любопитно е.
Две неща:
Авторката няма моралното право да дава такива оценки за хората, особено за изумително талантливите хора. След като партията на баща ѝ , кандидат член на ЦК на БКП организира "народния съд" и унищожи завинаги интелигенцията на България.
Безспорно най - големият грях на БКП и на кандидат членовете на ЦК на БКП.
Авторката няма право да прилага сегашните хъм .. морални .. критерии към тогавашните постъпки.
Мисля, че България плати достатъчно на нея и на баща ѝ за преследване на Възрожденския идеал за обединяване на родината. Сметката е платена и закрита, нямаме интерес да плащаме отново.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.