🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

"Случаят Джем" на Вера Мутафчиева излиза в САЩ в превод на Анджела Родел

В момента текат преговори за още няколко преводни издания

Вера Мутафчиева    ©  БТА, Божидар Тодоров

Историческият роман "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева (1929 - 2009) е на прага на нова вълна на международно признание близо 60 години след появата му. Въпреки че в десетилетията след появата й през 1966 г. книгата има дълъг път извън България - от френски и немски до гръцки и естонски преводи - на 16 януари излезе от печат англоезичното издание на романа (The Case of Cem).

Сред хората с най-голям принос за новия живот на текста е Анджела Родел, един от най-активните преводачи на българска литература на английски и най-добре позната с работата си по наградения с "Международен Букър" роман "Времеубежище" на Георги Господинов. Съвсем скоро тя ще се срещне с първите читатели на превода ѝ на "Случаят Джем": Родел ще представи американското издание на "Случаят Джем" на 29 януари в Rizzoli Bookstore в Ню Йорк, на 30 януари в университета "Йейл", на 31 януари в Brookline Booksmith в Масачузетс и на 7 февруари в The Seminary Co-Op в Чикаго.

Успехът на превода ѝ на "Времеубежище" до голяма степен съвпада със завършването на работата по "Случаят Джем" - огромно предизвикателство за нея в няколко посоки, особено по отношение на терминологията и историческите нюанси.

"Всяка книга изисква доста проучвания, дори авторът да е жив и отзивчив, но имаше една осезаема разлика и може би едно по-подчертано чувство на отговорност, понеже един починал автор не може да защити себе си. Не може да обясни препратките и нюансите", казва пред "Капитал" Анджела Родел.

Романът на Вера Мутафчиева ни пренася в XV век и потапя в размирния живот на Джем Султан (Şehzade Cem, 1459 - 1495), един от синовете на Мехмед II, наричан още Мехмед Завоевателя, който влиза в конфликт за властта с другия "багренороден" - брат си Баязид II. Това води до продължителното изгнание на Джем, който очаква друга развръзка. Вместо да придобие власт, той поема по път на постоянно бягство и несигурност.

В романа на Мутафчиева опознаваме образа му най-вече през "показанията" на покровителствания от Джем поет Саади, завоалирано посочен като любовник и довереник. Саади описва сам себе си като "епикуреецът, който виждаше в земната наслада едничка цел на битието, чийто единствен страх бе смъртта", като "първия, най-близкия, най-трайния спътник на Джем".

Той вижда жените в живота на османската аристокрация като просто средство за осигуряване на продължителността на рода: "Само любовта те кара да усещаш със сетивата на друг човек, да те боли с неговата болка и да мислиш с подмислите му. Нека не се обижда слухът ви: такава любов към Джем изпитвах единствено аз. Затова познавах Джем по-добре, отколкото той сам се познаваше."

Майката на Джем е пленницата Чичек Хатун, родена в Кайро, но най-често описвана като сръбкиня: "У Джем чуждата кръв бе много повече от нашата.Той съвсем далечно напомняше баща си, великия Завоевател, "Чуждо за нас беше и лицето му - прекалено светло, с пшеничен цвят, както казваме ние." Въпреки че се увлича по пехливанските боеве, с годините Джем все повече развива усет към изкуството, особено поезията: "Няма изкуство по-трудно и точно, по-неуловимо и опосредено, едновременно най-далечно и най-близко за човека както думите" - казваше Джем. Думите бяха негова любов, мъка и награда."

Мутафчиева, един от най-изявените османисти у нас, смесва в романа документалното и художественото, а според Родел писателката често си прави шеги с историята. Сред героите е мошеник на име Батиста Спиньола, а същото име носи благородник в Генуа, което Родел приема като коментар върху нрава при политиците по това време.

Международното разпознаване на книгата влиза в определен дух на времето. "Може би литературният пазар е малко изтощен от заглавия, които говорят по съвременни, но по същество едни и същи теми, има връщане към историята, към митологията", казва Гергана Панчева от Литературна агенция "София", която има основна заслуга за превръщането на романа от "изгубена класика" в отново актуално заглавие. "Един от най-любопитните детайли за мен е, че роман с един прикрит, но все пак ЛГБТ сюжет е успял да се промъкне през цензурата тогава."

Освен на хърватски и английски "Случаят Джем" излезе и в Сърбия, а в близко бъдеще се очаква и в Словения. В момента текат преговори и за още няколко преводни издания. Американското издание е следствие на успеха на романа в Западните Балкани.

Зад англоезичния превод стои Sandorf Passage, американско издателство с клонове в Хърватия и Сърбия. Топлият прием на романа в Хърватия през 2016 г. е подтик екипът да се замисли за още по-широко разпространение, а същото издателство е работило с Анджела Родел и преди - по превода на "9 зайци" на Виргиния Захариева. Това води до сръбско издание от 2023 г. и американското от тази година.

"Въпреки че работим предимно с живи автори, изгубени класики като тази ни привличат много, особено когато никога преди не са превеждани на английски", казва Бъз Пул, съосновател на Sandorf Passage.

Той определя като мисия на издателството да акцентира върху книги, които в един глобализиран свят дават една по-различна перспектива. Според Пул това води до нов прочит на историята на конфликтите зони, но и също така на водещите политически класи, които винаги са били "опасно близо до самодоволството": "В тази сага от XV век виждаме как се формира разграничението между Запад и Изток и въобще представите, които и днес са силно вкоренени в световната политика. Романът провокира както литературен, така и цялостно културен резонанс." За Пул това прави "Случаят Джем" също толкова актуален и сега.

Иван Сршен от хърватската редакция на Sandorf казва, че за него това е едно от най-важните заглавия от всичките над 350, по които са работили досега. Преводачка е Ксения Банович, а изданието е последвано от силен медиен интерес. "Освен че това е безупречен откъм разказвателни техники и гледни точки исторически роман, той повдига много въпроси за политиката, религията, приятелство, секса, поезията и философията. Това е невероятен пример за българската литература на ХХ век и се радвам, че най-сетне излиза и на английски език", казва Сршен.

Джем Султан всъщност е вече позната фигура в региона. Историята му е вдъхновение и за "Прокълнатият двор" на Иво Андрич.

Един от изявeните почитатели на "Случаят Джем" е и водещият хърватски писател Миленко Йергович, който вижда в лутането на героя и невъзможността му да се впише в страните, през които пътува, нещо по-голямо. "Основата на неразбирането е в несъгласието на Запада да води диалог с Изтока, ако диалогът не се води при неговите условия и в съответствие с политическите и светогледните дадености. За да разговаряш със Запада, трябва да си западняк. Всичко друго е илюзия. Те просто не са искали да разберат Изтока и затова не са го и разбрали. Това е тезата на Вера Мутафчиева", пише Йергович в рецензията си покрай появата на "Случаят Джем" в Хърватия.

Според Анджела Родел е твърде възможно да има определена приемственост между успеха на "Времеубежище" и преоткриването на "Случаят Джем". "Вече българската литература е на картата на световната литература: вече сме известни като източник на интересни и необичайни книги." Тя се надява да има и засилен интерес към романа на Мутафчиева, който описва като самобитна книга. "А като имаме предвид войната в Украйна, мисля, че доста от темите в романа са много актуални и днес: например разединението на Европа винаги когато е изправена пред заплаха от Изтока. Надявам се, че английският превод ще събуди интерес към оригинала при български читатели; повечето млади хора не са я чели и дано това да се промени."

Романът на Вера Мутафчиева е последно разпространен у нас от "Жанет 45" през 2008 г., като нов тираж се очаква по-късно тази година. В Словения той ще се появи от изд. Goga. Повече за цялостното творчество на писателката - на veramutafchieva.net. Повече за дейността на Литературна агенция "София" - на sofialitag.com