Родители, станете, родители, мирно!

Другият главен образ е нейната повърхностна и постоянно изпадаща в паник атаки приятелка Ива (Петра Църноречка). Двете непрофесионални актриси впечатляват с изпълненията си, сред актьорите в останалите роли са Ирмена Чичикова, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, а особено запомняща с превъплъщението си в образа на провинциална "кифла" е Жаклин Дочева.

Идеята за филма води началото си от сблъсъка на Яна Титова в тийнейджърските ѝ години с момиче като Дида, което я обвинява, че е загледала гаджето ѝ, и си загася цигарата в нея. До онзи момент Титова не се е сблъсквала с такава агресия, но колкото и травматичен да е инцидентът за нея, по-незаличимо впечатление ѝ оставя как, когато по време на срещата по-късно майка ѝ се държи с момичето добре, с разбиране, пред очите ѝ то омеква. "И си казах, леле, може би тя самата не е свикнала някой да се държи добре с нея", казва Титова.

Яна Титова Автор : Евелин Добрев Преглед на оригинала

За да се потопи в света на учениците, преди да напише сценария, Титова посещава училище в Ямбол, в което впоследствие снимат филма. "Просто бях един тих свидетел на това, което се случва в класната стая и в учителската стая. Можех да видя как стои един проблем при децата и как при учителите - те имаха кардинално различни възприятия. Оттам дойде идеята за противопоставянето на тези два свята." Другото, което я вдъхновява, е как учениците адаптират поведението си пред различните учители и едни и същи деца могат да се държат тотално различно. "Това беше важно за филма, защото, разказвайки го през живота на Дида, аз малко или много заемам страна."

Сценарият отлежава десет години и когато часът му най-сетне идва, Титова трябва да намери своята Дида. Режисьорката познава Маргарита Стойкова, но не я вижда в главната роля, защото мисли, че тя не може да постигне необходимата дълбочина на образа, че това е прекалено висока топка за нея. По време на кастингите обаче Стойкова и Петра Църноречка правят страхотен тандем и накрая Стойкова буквално печели ролята с един жест, когато при една от задачите Дида трябва да успокои получилата поредната си паник атака своя приятелка.

"Маги просто я бутна по рамото и ѝ каза: "Аре, успокой се, ма!". Този жест е толкова Дида. Да бутнеш някого силно и да му кажеш да се успокои. Не да го прегърнеш. Тогава разбрах, че тя много усеща героинята", продължава Титова. За Стойкова казва още, че има едно уникално качество: "Веднага осъзнава актьорските прийоми, които съм ѝ казала, прилага ги и край - това е научено."

Стойкова израства в Пловдив, дълго се занимава с танци и оттам идва любовта ѝ към сцената. После минава през инфлуенсърството, каналът ѝ в "Ютюб" е с близо 40 хиляди последователи. За нея актьорството е неразривно свързано с Яна Титова, която играе в "Стъпки в пясъка" на режисьора Ивайло Христов - филма, който я пали по киното и ѝ показва, че не всичко е Холивуд. На петнайсетгодишна възраст се снима в поредица от късометражни филми, отново свързани с Титова. Телефонно обаждане на режисьорката я вкарва и в сериала "Татковци", покрай който се налага да се премести в София. Тогава е в единайсети клас.

Кастингите приключват, един ден Титова я кани на вечеря, казва ѝ да си даде телефона и ѝ връчва сценария. "Бяхме се разбрали, че ако взема ролята, ще трябва да се лиша от много неща, а тя знае, че телефонът е едно от нещата, от които трудно мога да се лиша", спомня си Стойкова. Следва репетиционен процес от четири месеца, по време на който една от задачите на двете актриси в главните роли е да измислят истории за миналото на героините си. "Когато започнахме да снимаме, аз познавах Дида много добре и знаех как ще реагира във всеки момент."

Маргарита Стойкова играе главната роля

През живота си Стойкова е сменила 6 училища, но не заради друго, а защото родителите ѝ искат най-доброто образование за нея. Спомня си как я местят в по-елитно училище, където се чувства съсипана. "За първи път почувствах какво е да си от страната на унизените, да бъдеш нараняван всеки ден. Тогава видях учители, които не направиха нищо, защото ги беше страх да не бъдат уволнени." За щастие скоро я връщат в предишното ѝ училище. Наблюдавала е много различни деца и родители и е стигнала до извода, че повечето хора живеят в своя балон. Притеснява я, че между учителите и учениците съществува бариера, която нито едната страна, нито другата не иска да премине, и се надява, че филмът може да помогне, като отвори дискусия за това.Не смята, че агресията определя героинята ѝ.

Фотограф : Светослав Стоянов

На мнение е, че Дида ходи по главите на хората и ги манипулира, за да постигне своето. "Тя е интелигентно момиче и не би направила всичко това, ако нямаше нужда от парите." Стойкова не се притеснява, че някой може да вземе лош пример от Дида. Дори напротив. Екипът на филма вече е имал среща със специалисти, според които той може да бъде своеобразна превенция срещу агресията. Спомня си и за едно момиче, което среща на една от предварителните прожекции. "Виждаше се много ясно, че тя е една Дида, която не знае какво да прави. И според мен тя ще потърси помощ."

На свой ред Титова смята, че много деца просто нямат емоционална интелигентност, защото тя не е вродена, а се придобива. "Това е нещо, на което би трябвало да те научат родителите ти, после учителите ти. Не учим децата да говорят за чувствата си", опасява се тя. Друго ключово за нея е обкръжението. Благодарение на "Диада" си дава сметка как, ако отделим един елемент от средата, в която се намира, той може да се държи и да бъде възприеман по съвсем друг начин. "Аз също не съм сигурна, че ако бях попаднала в друга среда, нямаше да бъда Дида", казва тя.

Момент от снимачния процес Фотограф : Светослав Стоянов

Преди дни по книжарниците излезе и романът "Диада" (изд. "Сиела"), също дело на Титова. Идеята ѝ подхвърля писателят Захари Карабашлиев. Тя е скептична, но бързо открива едно ново за нея изразно средство, което ѝ носи тотална свобода, защото не мисли за това кое как би могло да бъде заснето, за разлика от сценария. "Имаше си някакъв полет в това писане и това много ми хареса." Ако филмът още вървеше по дългия си път към големия екран, а междувременно беше написала книгата, може би променила нещо в сценария, но не в самата история, по-скоро в това как Дида вижда света около себе си.

Преглед на оригинала

Редакторката на книгата Веселина Седларска открива в Дида вечната тема за младежкия бунт, но в български контекст. "Социалната среда я приема като причина за случващото се, но Дида всъщност е резултат, отбелязва Седларска. - Резултат толкова страховито категоричен, че чак животозастращаващ. Докъде ще стигне Дида, на какво е способно едно момиче, което изглежда арогантно храбро, а всъщност е много самотно и уплашено. Това е въпросът, който си задава през цялото време читателят - на какво е способен човек? И Яна Титова се осмелява да даде истинския отговор - способен е кажи-речи на всичко", казва Веселина Седларска, позната като журналистка и писателка. Затова тя е на мнение, че всеки родител, дори най-образованият, има смисъл да прочете тази книга. "Защото ние си направихме свят, в който родителите не познават децата си, а децата не познават родителите си."

ЧАСЪТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Какво мислите за "Диада"? Успя ли да ви докосне филма по някакъв начин?

Х. Б., 15 г., ученик в 12 СУ "Цар Иван Асен II", София: Филмът не ме докосна, а по-скоро ме подразни.

П. Г., 15 г., ученичка в 96 СУ "Лев Николаевич Толстой", София: "Диада" е много хубав филм, който успя да ме докосне, защото показва живота ни като ученици в истинския му вид.

Отразява ли филмът какво е да си ученик днес?

Х. Б.: Филмът не отразява какво е да си ученик в моята "реалност" и ежедневие. Като емоции още по-малко. Да, има нервност сред децата на моята възраст, но чак убийства

П. Г.: Да, филмът даде ясна представа за нашия ученически и личен живот.

Знаят ли родителите в какъв свят живеят учениците в ежедневието си? Ако не, как биха биха могли да го опознаят и разберат по-добре?

Х. Б.: Зависи от родителите и това дали са свързани с детето си. Има такива, които ги оставят да правят каквото си искат, но и такива, които разбират и общуват с децата си. Нужно е да се обръща внимание на детето, преди да започне да набавя липсите си по грешен път и начин.

П. Г.: Като говорят с нас не като с малки деца, а като с нормални хора.

Трябва ли учениците да гледат "Диада" и защо?

Х. Б.: Не! Защото ще обърнат повече внимание на сексуалната тема във филма, отколкото на по-дълбоко скритите проблеми в него.

П. Г.: Да, този филм много познат за тях за тях, защото се сблъсква с много проблеми, с които ние се сблъскваме.