Мария Налбантова, официалната художничка на блатото
С новата си изложба визуалната артистка ни кани да "затънем" в Драгоманското блато
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Изправяли ли сте се пред непозната форма на живот? Спускате се по стълби, озовавате се в сумрачна зала, пристъпвате вътре. Римската гробница вдясно придава на атмосферата допълнителна кинематографичност и ето ги: три големи мистериозни пашкула се спускат от тавана. В тяхната вътрешност долавяте загадъчна светлина. Стъписвате се, но любопитството ви кара да се приближите и заставате до един от пашкулите. Той мирише на нещо органично, може би с растителен произход... Какво?! Това звуци ли бяха? Вътре има нещо, което чака да се появи на белия свят.
Действието не се развива в научнофантастичен филм, а в зала 19 на "Квадрат 500". Изложбата "Райско блато" продължава до 11 февруари и е плод на едногодишното "затъване" на Мария Налбантова в екосистемата на Драгоманското блато. Познаваме визуалната артистка и носител на наградата за млади художници в областта на съвременното изкуство БАЗА за 2020 г. с изложби като "хибридно-чисто" (2020), "Оръдия на труда" (2021-2022), "Лисича опашка" (2023). Помним и нейната pop-up книга "Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни" (изд. "Точица", 2016). Занимава я темата за природата във всичките ѝ аспекти: взаимоотношенията между човека и природата, но и природата, която човекът създава, както и природата на взаимоотношенията между самите хора. Има специфично отношение към пространството и често работи с намерени обекти.
Нейното вдъхновяващо и продуктивно затъване в Драгоманското блато ще продължи поне още три години. Налбантова е част от четиригодишна научно-творческа резиденция по международния проект WaterLANDS, чиято цел е да вдъхне нов живот на увредени влажни зони с площ 10 500 хектара в шест държави - България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия. Като официална художничка на блатото тя работи с екологичните организации WWF и Сдружение за дива природа "Балкани".
"Първата година беше свързана с това да разбера повече за блатото, за неговата история, за видовете, които живеят, растат и са във взаимовръзка там", разказва Мария Налбантова. Тя придружава екипите на екологичните организации и участва в поставянето на фотокапани. Редом с тях коси тръстика, опъва мрежи на лагерите за опръстеняване на птици, следи нивото на водата, запознава се с много специфични растителни видове като мехурчестата алдрованда, преглежда кадри от фотокапаните. Наблюдава съществуването на цяла екосистема и в съзнанието ѝ започват да нахлуват образи, картини, идеи. Но изложбата е свързана както с действителната блатна среда като екосистема, така и "с възприятието ни за нашето си блато, което като метафора използваме в негативен контекст". "Всъщност за мен винаги е било много интересно да изследвам начините, по които ние, хората, обясняваме някои моменти от нашия живот чрез природни феномени и процеси", допълва Налбантова.
Когато бива поканена да направи изложба в зала 19 в "Квадрат 500", мислите ѝ веднага се насочват към античната гробница от IV век, която "вече задава някакъв тип усещане в публиката". Налбантова иска нейната работа да образува цялост с пространството. "Не само композиционно, експозиционно в случая, ами и като тема, която задавам." И тъй като първата асоциация с гробницата е смъртта, артистката се насочва към темата за живота, за това какво се заражда, какво предстои и "как живеем заедно в тази свързаност".
Решава да включи гробницата в цялостната композиция. "Тя да е в близост до тези ембриони или тези органични форми, от които може да се чуят звуци от блатото, от които се появява светлина от някакъв зараждащ се живот и които могат да бъдат помирисани. И да се усети ароматът на блатната среда, който всъщност никак не е лош."
Външният пласт на трите скулптурни обекта е изработен от тръстика. "Избрах я, защото тя определя облика на блатото и създава условия за живот на страшно много различни животни и микроорганизми." С тръстиката е свързана и видеоскулптурата, също част от изложбата.
В един чифт от ботушите, с които Налбантова е влизала в блатото, посетителите могат да видят кадри от фотокапаните, поставени в блатото през последната година. Използвани са и звуци, записани от художничката, които са трансформирани в звукови партитури от интердисциплинарния артист Антони Райжеков.
"Райско блато" въвлича в проблемите на околна среда (Драгоманското блато и влажните зони по света), но и напомня за връзката на човека с природата. Показва живота, от който сме обградени, толкова скрит и толкова явен. Напомня, че природата и животът са единственият градивен материал за още природа и още живот.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.