Баренбойм и неговият проект срещу невежеството

"Мисията ни, когато основахме оркестъра, беше да убедим хората, че няма военно решение на проблема в Близкия изток, нито политическо, а само човешко. И за да постигнем това човешко решение, единствената ни надежда е да накараме хората да станат любознателни един към друг. Да събудим у тях любопитство, което да ги накара да поискат да разберат другия", казва Даниел Баренбойм.

Даниел Баренбойм и Едуард Саид се запознават случайно преди повече от тридесет години, през юни 1993 г., в лобито на лондонски хотел, в който и двамата са отседнали. Саид трябва да изнесе легендарната лекция "Рийт" в "Би Би Си" (нещо, което Баренбойм ще стори години по-късно, през 2006 г.), но също така си е купил билет за "Концерт за пиано и оркестър №1" на Барток, който Баренбойм изпълнява с Лондонската филхармония под диригентството на Пиер Булез.

Саид признава, че първоначално това, че Баренбойм е световноизвестен като израелски музикант, се оказва трудна за преодоляване бариера. Въпреки това двамата завързват разговор и прекарват голяма част от свободното си време в следващите три дни заедно. В деня на концерта, когато Саид отива зад кулисите, за да се запознае с Булез, той вижда книгата си "Въпросът за Палестина" отворена на стойката за ноти на пианото на Баренбойм и приема това за знак от съдбата. Оказва се прав.

Даниел Баренбойм е роден в Буенос Айрес през 1942 г. и през 1952 г. се мести в Израел заедно със семейството си. Днес той има не само израелски, но и палестински паспорт, връчен му през 2008 г. в знак на признание за неговите усилия да сближи младите араби и евреи през културата. Въпреки това заради противоречивите си позиции по близкоизточния въпрос той среща неодобрението и на двете страни.

Баренбойм не е чужд на скандалите. През 2001 г. той предизвика гнева на публиката, като дирижира увертюрата към "Тристан и Изолда" по време на бис в Израел. В страната има неофициална забрана на Вагнер от далечната 1938 г. През 2004 г. Баренбойм отново предизвика недоволството на израелците, като критикува окупацията на палестинските територии.

Едуард Саид е автор на повече от двадесет книги, но става популярен най-вече с "Ориентализмът" (1978) (издадена у нас от "Кралица Маб", 1999 г.), която оказва огромно влияние върху постколониалните изследвания. Саид смята, че отказването на израелците от техните селища на Западния бряг и правото на палестинците на независима държава са задължителни условия за постигането на мир в Близкия изток. В същото време той защитава исторически обусловеното право на евреите да имат собствена държава.

Саид умира през 2003 г. и ролята му в оркестъра "Западно-източен диван" е поета от съпругата му Мариам, която завършва образованието си в родния Бейрут, както и в Колумбийския университет, и работи повече от двадесет години в Ню Йорк в областта на финансите.

Едуард Саид и Даниел Баренбойм

През август 2016 г. оркестърът "Западно-източен диван" дава импулс на един забележителен проект - музикалната академия "Баренбойм - Саид", която е естествено продължение на хуманистичната визия, залегнала в основаването му. Идеята е тествана година по-рано, през академичната 2015 - 2016, когато дванадесет музиканти от Близкия изток и Турция се обучават в наети класни стаи в центъра на Берлин. Освен частни уроци по пиано, виолончело, цигулка, кларинет, флейта и тромбон студентите посещават и лекции по камерна музика и музикална история и теория.

Днес в академията "Баренбойм - Саид" учат 78 студенти (от максималния брой 90), като около 80% от тях идват от конфликтни зони в Близкия изток и Северна Африка. След завършването си много от тях ще се включат в оркестъра "Западно-източен диван".

"Баренбойм - Саид" е наистина уникално учебно заведение. Академията набляга не само на техническото обучение на студентите по съответния музикален инструмент, но развива и тяхното по-широко разбиране на света с помощта на хуманитарни науки като история, литература и философия. Така тя се опитва да преодолее един основен проблем, формулиран от Саид, а именно, че съвременните студенти по музика "знаят все повече и повече за все по-малко и по-малко неща".

Фотограф : Greta Mianiti

"Ние преподаваме музика заедно с философия, история и литература. Участвайки във всекидневни интелектуални разговори в тези и други сфери, нашите студенти откриват, че за да може човек да развие своите собствени идеи, той наистина трябва да слуша другия", казва Рони Ман, директор на отдела за хуманитарни науки към "Баренбойм - Саид".

Академията "Баренбойм - Саид" се помещава в сграда в неокласически стил в центъра на Берлин по дизайн на архитекта Рихард Паулик (1903-1979), който през 20-те години на миналия век работи като асистент на Валтер Гропиус в Десау. Сградата е наета от федералната провинция Берлин за срок от 99 години. В периода 2014-2016 г. интериорът на бившия склад за декори на източноберлинска опера претърпява преустройство на стойност 36 млн. евро. Учебните и административни зали на академията са проектирани от берлинското архитектурно бюро "hg merz", а прилежащата концертна зала "Пиер Булез" е дело на легендарния американски архитект Франк Гери, който е автор и на други зали като "Уолт Дисни" в Лос Анджелис и "Джей Прицкер Павилион" в Чикаго.

Сградата на академията в Берлин Автор : Monika Rittershaus Преглед на оригинала

Гери е приятел на Булез и дизайнът на едноименната зала е направен като подарък за Баренбойм. Гери и Баренбойм се срещат в хотелската стая на музиканта в Милано, докато маестрото е в града, за да дирижира в "Ла Скала". Първоначално Гери предлага стандартната зала с кубична форма, но Баренбойм не е особено ентусиазиран от нея. Гери вероятно усеща неодобрението на Баренбойм и взима лист хартия, на който прави първата скица на днешната зала.

"Пиер Булез" се състои от две елипси една над друга, чиито централни оси леко се разминават. Залата има площ от 850 кв.м и побира 700 души, като никой от тях не е на повече от 14 метра от диригента. Атмосферата е задушевна и подходяща за камерни концерти. Акустиката на "Пиер Булез" е поверена на световноизвестния експерт Ясухиса Тойота, който е работил върху Филхармонията на Елба в Хамбург. Подобно на Гери, той работи по проекта "про боно", като в същото време планира залата до най-малките ѝ детайли, като например тапицерията на столовете. "Пиер Булез" е официално открита с гала концерт на 4 март 2017 г.

Зала "Пиер Булез" Автор : Monika Rittershaus Преглед на оригинала

Академията "Баренбойм - Саид" в голямата си част се финансира от германския федерален бюджет за култура, а стипендиите на студентите са осигурени от германското Външно министерство. През следващия летен семестър академията открива нова магистърска програма, която ще привлече нови студенти. Процесът по кандидатстването включва онлайн прослушване, след което малка група студенти са поканени в Берлин, където участват в прослушване на живо. Освен музикален талант те трябва да демонстрират и способност за критическо мислене, като напишат есе. 2/3 от занятията са посветени на музиката, а останалата част - на различни хуманитарни науки.

"Днес повечето студенти в "Баренбойм - Саид" са от Близкия Изток, казва за "Капитал" Емили Родригес, която ръководи отдела за връзки с обществеността към академията. "Но тук също така се обучават и музиканти от други страни, които са в конфликт. Имаме студенти от Ирак и Иран - две държави, които в миналото също са имали конфликт."

Самата Емили Родригес е дипломиран културолог и е учила музика, но признава, че е била мотивирана да започне работа в администрацията на "Баренбойм - Саид" заради амбициозните цели, които академията си поставя.

"Мисля, че това, което се опитваме да направим тук, а именно да подкрепяме диалога между младите музиканти, които идват от различни култури, е уникално. Ние не обичаме да се наричаме политически проект и настояваме, че става въпрос за вслушването един в друг както в истинския живот, така и в музиката - нещо, на което станахте свидетел по време на камерния концерт тази вечер", казва Родригес.

Ректорът на академията Регула Рап Фотограф : Peter Adamik

Въпросното събитие, състояло се в началото на декември м.г., е част от изключително популярната поредица от академични концерти на студенти от академията, които свирят пред публика като част от учебната си програма. В него участват девет студенти от Израел, Палестина, Русия, Турция, Румъния и Сирия, които изпълняват творби от Пол Хиндемит (1895-1963), Антон Аренски (1861-1906) и Вилхелм Фитценхаген (1848-1890). Произведенията са камерни и както би обяснил всеки музиколог, магията на камерната музика се състои в това, че малка група музиканти, разчитайки един на друг, свирят в хармония без помощта на диригент. Камерните оркестри разчитат на това всеки от музикантите да слуша внимателно останалите, докато свири, и да се настройва в реално време, за да остане в синхрон с тях. И наистина - по време на изпълнението музикантите комуникират оживено един с друг не само с музиката, която изпълняват, но и с езика на тялото си, с мимиката на лицата си. Усещането за хармония е наистина поразително.

Според Родригес камерната музика е една от най-добрите метафори за целите, които си поставя академията "Баренбойм - Саид", чието мото е "Трябва да се слушате един друг". Поради интимния си характер камерната музика често е описвана като "музика на приятелите". Освен това изпълнението ѝ изисква специални умения - както музикални, така и социални, които се различават от онези, необходими за соловите изпълнения или в симфоничен оркестър.

Автор : Greta Mianiti Преглед на оригинала

Нападението на "Хамас" в Израел предизвиква огромни сътресения в академията "Баренбойм - Саид". Много от студентите са твърде разстроени, за да продължат да репетират. Ректорът на академията Регула Рап и синът на Даниел Баренбойм Михаел осигуряват терапевти, които говорят иврит и арабски, за да им помогнат да се справят с шока. Самите студенти също се подкрепят един друг, като разговарят помежду си и в един момент дори организират вечеря с хумус, баба гануш, лабне и други ястия от Близкия изток, типични и за израелската, и за арабската кухня. Някои от тях поставят под съмнение идеята да се прави музика заедно по време на война. Други казват, че последните събития от Газа в известен смисъл са ги направили по-близки.

"Когато имат нужда да разговарят един с друг, студентите сами организират срещи в академията. Тези дискусии засега са частни, но студентите обмислят да поканят външни лица като професори и гост-лектори," казва Емили Родригес.

След събитията от 7 октомври интересът към академията "Баренбойм - Саид" от страна на световните медии нараства. След като в. "Ню Йорк Таймс" публикува репортаж за академията, част от представените в него студенти са подложени на натиск в социалните мрежи. Двадесет и две годишният израелски пианист Итамар Кармели дори получава смъртни заплахи. Това вероятно обяснява последвалото нежелание на повечето студенти да разговарят с журналисти.

Една от студентките в академията "Баренбойм - Саид", която се съгласява да говори с "Капитал", е 22-годишната българка Кристина Георгиева. Тя свири на цигулка от малка и едва 14-годишна постига забележителни успехи, като печели поредица призове от национални и международни конкурси. Кристина е работила със световноизвестни музиканти като Максим Венгеров и Миша Майски и днес е студентка втора година в бакалавърската програма на "Баренбойм - Саид".

"Наистина бях на кръстопът относно това къде да продължа обучението си, след като вече бях кандидатствала в института "Къртис" във Филаделфия, Висшето музикално училище "Ханс Айслер" в Берлин и залцбургския университет "Моцартеум" и така бях изправена пред няколко възможни избора", казва Кристина за решението си да следва в "Баренбойм - Саид".

В крайна сметка тя се спира на "Баренбойм - Саид", защото решава, че соловата ѝ кариера няма да е достатъчна и иска да бъде "ангажирана в социалната структура и бъдещата посока на музикалната индустрия". В един момент тя дори обмисля да спре с цигулката и да учи нещо друго, което да ѝ помогне да разбере по-добре проблемите, пред които са изправени младите музиканти, чийто професионален успех не може да бъде гарантиран само от таланта и заслугите им.

Фотограф : Stefan Maria Rother

Според Кристина концепцията на академията "Баренбойм - Саид" помага на студентите да видят това, което ги сближава, а не това което ги разделя. Процесът не е лесен.

"За много от студентите тук това е първият случай, в който са изложени на толкова много други култури, други наративи и на "другото" като концепция", споделя за "Капитал" Кристина. "Този сблъсък включва конфликти, спорове, сълзи, прегръдки и любов и колкото и да е трудно, за мен е и също толкова красиво да виждам как хората се отварят за болката на другия дори в най-трудните за тях моменти."

Кристина казва, че акцентът, който академията поставя върху камерната музика, я е научил на "още повече толерантност и активно слушане".

"Понякога по време на репетиция някой изсвирва фраза по начин, който коренно се различава от вашата собствена интерпретация. Ако мислите как да убедите този музикант да мисли и чувства като вас, докато той свири и разкрива душата си, това вероятно ще възпрепятства потенциалните промени в собствената ви интерпретация, за които иначе дори не бихте се замислили."

До неотдавна 81-годишният днес Даниел Баренбойм освен главна движеща сила зад академията "Баренбойм - Саид" беше и музикален директор на Берлинската държавна опера. През януари 2023 г., след 31 години на поста, той се оттегли по здравословни причини, четири години преди изтичането на мандата му. През ноември м.г. той беше принуден да отмени дългоочакваното си турне с оркестъра на Берлинската опера в Северна Америка, като мястото му беше заето от трима други диригенти. И все пак, въпреки недотам доброто си здраве Баренбойм прекарва колкото се може повече време в основаната от него академия.

"Този проект е много важен за него самия и смятам, че е станал дори още по-важен в последните месеци. Напоследък той е доста често в академията, където идва да преподава веднъж или два пъти седмично", обяснява Емили Родригес.

Фотограф : PeterAdamik

Баренбойм най-вероятно ще дирижира и академичния концерт на оркестъра на "Баренбойм - Саид" на 19 януари. Самият той описва основаната от него академия като "проект срещу невежеството" и обяснява, че както "Западно-източен диван", така и "Баренбойм - Саид" са базирани на концепцията за музикалния контрапункт, при който няколко самостоятелни гласа образуват едно хармонично цяло.

Академията "Баренбойм - Саид" не е политически проект в класическия смисъл. "Нашата академия е много утопичен експеримент, който няма да донесе мир на света", казва Кристина. "Но за мен няма нищо по-важно от това да се науча да мисля самостоятелно, без да ме е страх, че начинът ми на мислене ще бъде поставян под въпрос. Иска ми се да се разпознаваме на първо място като човешки същества, които имат свободата да споделят света чрез музиката".