Неща

Най-новият музей на Мадрид

Galeria De Las Colecciones Reales събира пет века колекционерство на кралските династии в сграда с над десет архитектурни награди

Вход към галерията откъм площада пред Кралския дворец.

Ивайло Харалампиев

Вход към галерията откъм площада пред Кралския дворец.

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

На 3 юли, в началото на испанското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз (през втората половина на 2023), испанският премиер Педро Санчес прие еврокомисарите за тяхното първо заседание в Galeria De Las Colecciones Reales. Новата перла в короната (в буквален и преносен смисъл) е най-новият музей на Patrimonio Nacional (Национално наследство), който показва пет века колекционерство на испанските кралски династии. Това е и най-големият новооткрит музей в Мадрид за последните близо трийсет години, който се присъединява към музеите "Прадо", "Тисен-Борнемиса", "Рейна София" и разбира се, към Кралския дворец. Силуетът на сградата допълва смятания за най-емблематичен силует на града, погледнат откъм река Мансанарес: до Кралския дворец и точно под катедралата "Алмудена".

Patrimonio Nacional е под патронажа на испанското правителство и има мисията да съхранява и да популяризира историческото и художественото наследство на страната. На официалното откриване в края на юли испанският крал Фелипе VI изтъкна значението на събраното от управлявалите Испания династии богатство, "днес споделяно от всички испанци". А премиерът Педро Санчес каза, че грижата за него "не може да зависи от индивидуални инициативи или пазарни печалби, то трябва да бъде преди всичко държавен проект".

Новият музей представя шестстотин и петдесет картини, скулптури, доспехи, гоблени, карети, мебели, бижута и др. в монументална сграда с площ 40 000 квадратни метра. Част от пространството е и показаната във витрина основополагаща стена на Мадрид от IX век. Сред творбите са картини на артисти като Веласкес, Гоя и Караваджо.

Разнообразието и качеството на изложените експонати превръщат Galeria de las Colecciones Reales в "музей на музеите", според директорката Летисия Руис. Авангардната сграда е проектирана от студиото Tuñon y Mansilla. Архитектът Емилио Туньон изрази радостта си от завършването на проекта, в който е успял да съчетае съвременната архитектура с историческата тъкан. "Важното е какво ще се случи от тук нататък, когато публиката се разхожда из тези пространства, проектирани почти като невидими, в които архитектурата отстъпва цялото внимание на изложените експонати", каза той и припомни приноса на своя партньор Луис Морено Мансила, който умира през 2012 г. Още преди да отвори врати, сградата с бюджет сто седемдесет и три милиона евро вече получи над десет награди, сред които на Официалната колегия на архитектите в Мадрид (2016) и Американската награда за архитектура (2017).

От външната страна тя дава приемственост на фасадата на Кралския дворец и дори дебелината на стената е същата, два и половина метра. Привидната ѝ простота крие истинското архитектурно постижение: музеят на практика представлява голяма подпорна стена за част от града. Вътре тя е отворено, светло пространство с прави линии, които в същото време контрастират и подчертават изложената колекция.

Институцията ще предлага по-широк спектър от културни дейности със своя аудиториум с триста места, както и залата за временни изложби. Специално създадени ресурси подпомагат достъпността, например ръководства за лесно четене, видеоклипове на испански жестов език, усилващи акустичния сигнал устройства и др. Тук се намира и едно от най-модерните и обширни хранилища за културни ценности в Европа.

Идеята за изграждане на музей, посветен на кралските колекции, се ражда още в края на Втората република (1931 - 1939). Проектът е спрян по време на испанската Гражданска война и е подхванат отново едва през 1998 г. Година по-късно започват археологическите разкопки в пространство с изключителна стойност, където в края на IX век е създадена мюсюлманска крепост, превърнала се в зародиш на град Мадрид. Мащабът и значението на намерените останки в голяма степен бележат съдбата и продължилото с години строителство на музейната сграда (2006 - 2015 г.).

Маршрутът в музея е хронологичен и обхваща четири етажа, като започва с династията на Хабсбургите. Те са полагали специални грижи за обогатяване на колекцията от гоблени, оръжия и доспехи. Особено интересен е разделът, посветен на женските патронажи или манастири за монахини, които от Средновековието нататък са основавани от жени от кралското семейство. Характерната за династията строгост отстъпва място в изложбата на далеч по-пищната селекция от коприни, бродерии и украшения на Бурбоните.

На най-долния етаж се помещава "Кубът", "потапящо" мултимедийно пространство, в което публиката се запознава и с другите кралски обекти, управлявани от Patrimonio Nacional, сред които дворците "Сан Лоренсо де Ел Ескориал", "Аранхуес" и "Алмудайна" в Палма де Майорка. Така Galeria de las Colecciones Reales е в същото време и своеобразна рекламна витрина на институцията. Една трета от изложените творби ще се редуват, а цялостните колекции надхвърлят 170 000 експоната.

Сред най-ценните според изкуствоведите творби в новия музей е творбата "Архангел Михаил побеждава дявола" (1692), с която Луиза Ролдан известна като Ла Ролдана, става първата испанка с титлата дворцова скулпторка. Също "Саломе с главата на Кръстителя" рисувана от Микеланджело Меризи да Караваджо (около 1607) от ранния му неаполитански период.

Според изследователи картината "Бял кон" на Диего Веласкес (1634-1638) е била завършена в очакване да бъде добавен ездач на седлото или пък е служила за модел за други портрети с коне. От своя страна Черната колесница (около 1670-1680) е един от най-ранните примери за т.нар. grand carrosse, луксозна карета, която Франция популяризира в европейските дворове. Изработена е от дърво с барокови резби и напълно затворена каросерия с остъклени прозорци.

Именно върху каретите фокусира и първата временна изложба в новия музей "В движение. Превозни средства и каляски от Националното наследство" (до юни 2024). Петдесет експоната разказват историята на този вид превозни средства в Испания от XVI до XX век. Каляските в най-голяма степен символизират властта на монархията, затова европейските дворове разработват специална сценография около тях, казват организаторите.