Кино: "Другата страна на вятъра"

Този филм (The Other Side of the Wind) е за киномани и изкушени. Netflix платиха довършването му 33 години след смъртта на Уелс и през 2018 г. го показаха във Венеция. Сега е най-престижното заглавие в колекцията им. Имало едно време в Холивуд, но не фикция, а с живите типажи, страсти, стилове. Добър гид към филма е книгата на Питър Бискинд "Волни ездачи, разярени бикове" (изд. Litus).

Това е опитът на Уелс за завръщане след 20 години изгнание от режисурата. Амбицията му е да покаже на младите (Денис Хопър е с роля и реплика във филма), че може да е по-модерен от тях, че тяхната "нова вълна" се съдържа в неговата, тласнала "Гражданинът Кейн". Избира автобиографичната сатира, действие в една дълга нощ (с далечни примери "Нощта" и "Сладък живот"), редува черно-бяло и цвят, 35 и 16 мм, илюзия за документалност. Годината е 1970, пряката реплика на снимащия се "филм във филма" е към "Забриски пойнт" на Антониони, с психеделичния му монтаж и изгубените хипи илюзии - момче търси момиче сред природните елементи (вятърът от заглавието), а сексът е начало на отчуждението.

Подобно на Кейн, първото, което научаваме за режисьора Ханафорд (Джон Хюстън, с пурата на Уелс), е, че е прочут и мъртъв. Следва реконструкция на последните 12 часа от живота му. Прожектират се откъси от незавършения му филм, за него говорят най-близките свидетели, включително ученикът му и протеже Питър Богданович (сам такъв в живота за Уелс). Хюстън присъства и като себе си, с лицето с много минало от "Китайски квартал" и иронично присвитите очи. Уелс твърди, че прототипът бил Хемингуей, но очевидно е самият той. Мачо митът е подяден с възможна хомоеротична линия. Както при Кейн, във фокуса са идентичността, паметта и предателството. И илюзиите, които си отиват последни. Възходът и саморазрушението са двете страни на един и същ "вятър".