Кино: "Игра на спомени"

Присъствието на "игра" в заглавието е нелепо и заблуждаващо. Имам чувството, че напоследък българските имена на филмите се лепят от ботове, програмирани маркетингово, а не от живи хора. Reminiscence е трагедиен нео-noir с екзистенциални мотиви. Стилно мрачен до тържественост, без пролуки за ирония и "игра". С ядро от копнежна мелодрама като в големите "черни филми" от 40-те и 50-те години.

Дължим го на Лиза Джой (Westworld), досега само сценарист. Заимствала е идеи и цели жанрови семпли от правилните филми и автори. По Хамет и Чандлър е централният герой Ник (Хю Джакман), самотен мъж с военно минало, сега с частна практика и помощничка (Танди Нютън), която (може би) е влюбена в него. Гласът му зад кадър е уморен и скептичен, с доза литературен патос в повече. Като в Playback, единственият роман на Чандлър, който първоначално е бил сценарий, в живота му влиза фаталната Мей с червенокоса хубост (Ребека Фъргюсън), поредният клиент в кантората му. Мей е с тайна в миналото, заради която Ник ще сложи живота си на карта.

Времето е близко бъдеще (по Blade Runner), в просмукан от пороци и корупция Маями, наполовина под вода след световен екокатаклизъм. Животът е само нощем заради затоплянето. Ник продава услугата връщане в миналото с апарата "Реминисценция", ползван някога за разпити. Клиентът е във водата, упоен и с диоди на главата (по Minority Report), записаните спомени са в реалистични холограми. Те се пазят в сейф, от който се интересуват подземен бос, корумпирано ченге и поземлен милиардер със семеeн проблем.