Театър | премиера на "Орфей" в Народния театър
Словенецът Йерней Лоренци е театрално явление, а неговият спектакъл за смъртта е едно от събитията на този сезон
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
След "Бурята" на Робърт Уилсън дойде ред и на втората, дългоочаквана и осуетена от пандемията (и не само) премиера в Народния театър, дело на още едно от големите имена на съвременната световна театрална сцена. Пожеланието ми към всеки, който чете, е да отиде и да види този мощен и неочакван спектакъл, който вероятно ще предизвика различни, дори крайни реакции - оригиналните и нетрадиционни прочити на уж познатите митове няма как да бъдат еднозначно приети и харесвани.
Словенецът Йерней Лоренци (р. 1973) вече има натрупана солидна театрална биография и в родината си той отдавна е един от най-ярките и самобитни театрални режисьори, превърнал се бързо в театрално явление на Балканите. Тук е мястото да спомена и България, защото спектакли на Йерней Лоренци влизаха четири пъти в международната селекция на МТФ "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София" и всеки път печелеха възхищението на театралните професионалисти и на зрителите.
Най-силен спомен остави гостуването през 2016 г. в София и Варна на неговия разтърсващ спектакъл "Илиада" върху епоса на Омир, благодарение на който следващата година той получи и най-голямото международно признание - Европейската театрална награда "Нови театрални реалности". Гостуването на "Илиада" беше и причината тогавашният директор Мариус Донкин да покани Лоренци в Народния театър с идеята да създаде спектакъл върху още един голям мит и герой в европейската култура - Орфей. Спектакълът най-сетне е факт.
Йерней Лоренци е харизматичен режисьор, който умее да увлича другите към своята уникална визия. В "Орфей" той събира едни от утвърдените имена и звезди на първата българска сцена (Деян Донков, Владимир Пенев, Валентин Ганев, Дарин Ангелов, Жорета Николова, Радена Вълканова, Биляна Петринска) заедно с по-новите актьори (Василена Винченцо, Гергана Змийчарова, Ева Данаилова, Димитър Николов, Ненчо Костов, Стелиан Радев) в единен трагически хор, задвижен от мощна синергия, където всеки може да бъде и солист.
В текста на представлението наред с парчета от поетическите текстове за Орфей на различни автори от различни епохи са преплетени и лични истории на актьорите. Режисьорският почерк на Лоренци се доближава до интуициите на Ницше, който обяснява появата на трагедията в древността от дионисовия екстаз на хора. Първоначално трагедията е видение на хора, разкрито със символиката на танца, звука и словото. Хорът не показва, а въплъщава страданието на умиращия и възкръсващ бог.
Театралната гениалност на Лоренци е в умението му да преведе на съвременен език трагическото преживяване и да го свърже директно с чувствителността на съвременния човек. Неговият екстатичен и музикален спектакъл "Орфей", който е разделен не на действия, а на "песни", атакува сетивата и може да бъде разбран само ако бъде усетен.
Голямата тема в "Орфей" е смъртта. Спектакълът започва неочаквано с трагически плач за жертвите в троянската война и първите двайсетина минути са особено интензивни с бързо нарастваща кулминация. Началото е сякаш самият край на "Илиада", когато от героичния епос са останали само парчета месо. След което настъпва, също неочаквана, перипетия - хорът ни отвежда на сватбата на Орфей и Евридика и пирът на смъртта се подменя с пира на живота.
Понеже знаем мита, знаем и че много скоро Евридика ще умре, а поразеният от скръб Орфей ще слезе в подземното царство, за да измоли нейното завръщане. Знаем също така, че му предстои да я загуби повторно. Знаем и че накрая самият той ще умре и тялото му ще бъде разкъсано (подобно на бог Дионис).
За Йерней Лоренци историята на Орфей драматизира неизбежността и непроницаемостта на смъртта. Той вярва, че зад всеки фантастичен мит стои реално човешко преживяване, и в своя спектакъл като в ритуал разиграва тази очаквана среща със смъртта, за която човек никога не се оказва достатъчно подготвен.
Следващите представления на "Орфей" са на 21 октомври, 9, 16 и 22 ноември в Народен театър "Иван Вазов"
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.