Театър | "Нора" на езика на смартфоните
Тимофей Кулябин, детето-чудо на съвременния руски театър, е успял да превърне героите на Ибсен в наши съвременници
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Премиерата на "Нора" по класическата пиеса на Хенрик Ибсен под режисурата на Тимофей Кулябин - "детето чудо" на съвременния руски театър, е следващата постановка в Народния театър, с която продължава неговата амбициозна художествена програма за привличане на интересни имена от международната театрална сцена. Макар на фона на театралните процеси в съседните европейски страни тази тенденция да изглежда доста закъсняла, добрата новина е, че най-сетне тя наистина се случва. За около година в Народния театър стана нещо, което дълго време изглеждаше невъзможно и понастоящем на неговата голяма сцена се играят три нови постановки на едни от най-оригиналните фигури в съвременната театрална режисура - Робърт Уилсън, Йерней Лоренци и Тимофей Кулябин.
Когато писах за "Бурята" на Уилсън и за "Орфей" на Лоренци ми се искаше да изтъкна, че това са необичайни за традиционната българска сцена спектакли и, че в този смисъл те са важни. "Нора" на Кулябин е също спектакъл, който предлага различно театрално преживяване. В него има изненадващи ходове. Още тук ще споделя, че този път не всичко ми се стори докрай убедително и майсторски изпипано, както в предишни спектакли на Кулябин (за които ще стане дума накрая), но че въпреки това намирам постановката за оригинална и заслужаваща внимание. Новият режисьорски прочит е успял да забележи и драматизира на сцената нещо особено витално и определящо за нашето настояще. Той е съумял да превърне героите на Ибсен в наши съвременници.
Оригиналното заглавие на пиесата на Ибсен е "Куклен дом". Тя става "Нора" в германския си превод, заради централното място, което в нейния сюжет заема едноименната главна героиня - отзивчивата и сърдечна Нора Хелмер, омъжена за проспериращ адвокат. След доста напрегнати перипетии до финала на пиесата тя ще се превърне от примерна съпруга, домакиня и майка на три деца в независима и смела личност, готова да понесе отговорността за собствената си свобода. Вътрешното просветление на Нора идва с шокиращото осъзнаване, че не познава себе си. Тя се вижда като кукла - играчка без собствена душа и воля, която като Пинокио трябва да се превърне в истински човек. Кукленият дом е метафора не само за фалшивия семеен уют, в който хората се научават доброволно да разиграват кухи, стереотипни роли. Той е и метафора за споделената социална реалност, която персонажите на Ибсен обитават в края на ХIX век (пиесата е написана през 1879).
В обществото човек също разиграва до безкрай заучени, стереотипни роли, които го отдалечават от истината за самия него и го превръщат в кукла на конци, дърпани от невидими ръце.
Драматизмът в сюжета на тази пиеса, която принадлежи на натуралистичния етап от творчеството на Ибсен, когато той се отказва от влиянията на Романтизма и се насочва към изобразяване на живота, такъв какъвто се разкрива в ежедневието, се задвижва от нещо много тривиално.
За да осигури животоспасяващо лечение на своя съпруг, Нора взима тайно голям паричен заем като фалшифицира подписа на покойния си баща върху полицата. Фалшификацията на документ не е най-тежкото криминално провинение, но е достатъчно за сриването на една репутация. А в свят, в който общественият имидж е най-високият капитал, това е почти равносилно на смърт. Тайната на Нора, която постепенно излиза наяве, поставя пред сериозно изпитание устоите на собственото й семейно щастие, което рискува бързо да рухне заедно със заплашената с компромати кариера на влиятелния й съпруг. Значителна част от проблемите на Нора идват от това, че е жена, затворена в потискащо патриархален и клаустрофобичен мъжки свят, и често пиесата е била тълкувана като ранен манифест на феминизма.
И все пак гениалността на "Куклен дом" - безспорен шедьовър в световната драма - не идва само от остро социалния критически заряд на пиесата и от изпипаната й до съвършенство структура, която прави действието да премине като на един дъх. Предчувствайки откритията на психоанализата, пиесата дълбае навътре в човешката природа, стигайки до най-дълбоките страхове и желания. Познаваме ли наистина своите най-близки? Познаваме ли наистина самите себе си? Това са само част от големите въпроси в "Куклен дом", за които и днес няма еднозначни отговори въпреки социалните промени и значително по-голямото равенство между половете.
За родения през 1984 г. Тимофей Кулябин централният символ на съвременната обществена реалност не е кукленият дом. Вече няколко десетилетия живеем в "глобалното село" на интернет и медиите. Пространството, в което се свързваме с другите и където най-силно споделяме себе си, вече не е физическо, а виртуално. Сърфираме из него с помощта на своите модерни играчки. Тук човек отново се смалява, само че не като изпълняваща роля кукла, а като аватар - дигитално алтер его. Най-радикалното и оригинално решение на Тимофей Кулябин е опитът да пренесе драмата на Ибсен във виртуалното пространство и да я преведе на лаконичния, тактилен език, на който сме се научили да говорим, шарейки безмълвно с пръсти по екраните на своите смартфони.
Голямото откритие на модерните драматурзи като Ибсен беше да дадат израз на протичащия зад привидно спокойната повърхност на ежедневието, скрит и интензивен вътрешен живот. Постановката на Кулябин ни изправя пред нова истина - подсъзнанието е уловено в мрежа от електронни съобщения, която ни държи заедно в обща нервна система. Контактът е по-бърз и директен, диалогът е без подтекст и икономично редуциран до най-същественото, но това не е направило разбирането между хората по-лесно. Виждаме съвременните Нора (Радина Кърджилова), Торвалд (Иван Юруков), Кристина (Ана Пападопулу) и Крогстад (Дарин Ангелов) изолирани в своите собствени малки светове, невидимо свързани в натрапчив поток от кратки гласови съобщения и смс-и. Те виждат себе си през смартфоните.
Сценографията на Олег Головко е изградена от система от клетки зад прозрачна стена, през която публиката воайорски наднича. Персонажите сякаш не са в стаи, а в модули от шоурум - визията е елегантна, но студена и стерилна. Диалогът (който тук е силно редуцирана преработка на оригиналния текст на пиесата) се случва под формата на прожекция върху стената горе - в реално време виждаме какво се случва върху екрана на смартфона на всеки персонаж. Така постановката създава интересен театрален ефект. През цялото време зрителят наблюдава героите в двойствена ситуация. Веднъж в овладяната рутина на ежедневието и втори път в потайния обмен на съобщения - фрагментарен и трескав, накъсван от компулсивно саморедактиране, триене и писане наново, ограден с пасивно-агресивната пунктуация на емотикони и гифчета.
Да покаже класическите произведения в неочаквана светлина е главна характеристика на театралния почерк на Тимофей Кулябин, благодарение на която той си спечели международна известност, която му помага и днес, след като напусна поста на режисьор в театъра на родния си Новосибирск заради категорично заетата публична позиция срещу войната в Украйна. Досегашен ненадминат връх на творчеството му остава неговата гениална постановка върху "Три сестри", в която той преведе цялата пиеса на Чехов на жестов език и разкри с поразителна дълбочина новото мълчание в общуването. Тази постановка на Кулябин, заедно с още две ("Онегин" по Пушкин и "Деца на слънцето" по Горки) може да се гледа онлайн в платформата www.7arts.bg
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.