Жива вода

Имаме обаче и проблеми, които трябва да се решат: на много места обстановката около водоизточниците е трагична – каптажите не са обезопасени и приведени в добър експлоатационен вид. Друга задължителна задача е саниране на тръбопроводите, които докарват минералната вода. Абсолютното обяснение на ситуацията е "Вода газим, а жадни ходим".

Не разполагаме с точни данни за това какъв процент от минералните извори се използват, но вероятно числото е близко до това, което се споменава от Министерството на околната среда и водите – 12%. Със сигурност обаче потенциалът на България за развитие на минералните води (в двете насоки – за бутилиране и за лечебна дейност) е огромен. Нашите колеги от Латвия например развиват СПА туризъм на база на излаза си на Балтийско море – а в страната няма нито един минерален извор. В редица курорти в Германия няма термални минерални води – там развиват "кнайп терапии" – редуване на гореща със студена вода (не говорим за минералната), за да имат хотелите право да ползват определението СПА в името си.

Тунис пък е добрият пример за позиционирането на дестинацията като таласоцентър на Европа и Северна Африка. Защо тогава и нашето Черноморие да не се наложи като таласотерапевтичен център за Европа и Близкия изток?

Необходимо ли е да имаме специфична национална стратегия за рекламиране на възможностите за балнеолечение и възстановяване? Вие какво бихте извели като основен приоритет и плюс?

Балнео- и СПА туризмът е целогодишен туристически продукт. Той може да се съчетае успешно с морския туризъм – нещо, което би удължило иначе краткия летен сезон на българското Черноморие; с планинския туризъм (климатолечението е част от балнео-СПА продукта), с културно-историческия туризъм, с винения туризъм.

България разполага с всички предпоставки за развитието на качествен целогодишен балнео-СПА туризъм. Нека си припомним, че традициите в това отношение датират още от римско време; имаме природен ресурс – топли минерални води, пелоиди, чудесен климат; много добра материална база – съвременни СПА и балнео-СПА хотели и центрове, квалифицирани кадри. Базирайки се върху Директивата на ЕС "Трансгранично движение на пациенти", страната ни би могла да привлече граждани на други европейски държави, които искат да използват нашите хотели за рехабилитация, а това може ефективно да увеличи туристопотока от граждани на европейски държави. Необходимо е да се изготви план-програма за целенасочено предлагане и реклама на балнео- и СПА продукта на конкретни пазари, от които можем да привличаме туристи: балкански държави, Турция, Русия, Германия, Израел.

Как според вас трябва да се рекламираме на българския пазар и в чужбина?

Към днешна дата българският пазар е основен за нас. За да се развива, е необходимо още от ранна тийнейджърска възраст да се изгражда разбиране за значението на превенцията и на рехабилитацията. Как може да стане това – чрез кръгли маси, семинари, лекции в училище и в университета.

На външния пазар трябва да популяризираме качествения продукт, който предлагаме – уникално съчетание между термални минерални води и лечебен климат на най-добри цени в Европа. За целта е необходима телевизионна и интернет реклама с конкретни послания за българския продукт (води, природа, пелоиди, местни билки, мед, вино). Аюрведата например е модерна, но не е характерна за България, затова в рекламната си стратегия трябва да заложим на богатството, което се намира на територията на страната ни. Участие в специализирани изложения за здравен туризъм също би допринесло за популяризиране на българския продукт.

Някои от балнеокурортите ни много бързо се развиха, други западнаха, а трети тепърва ще се налагат. Според вас на какво се дължи това? Кои са основните фактори, които влияят върху предпочитанията на туристите?

През последните 6-7 години редица български курорти се развиха с мълниеносно темпо – Велинград, Поморие, Сандански, Хисаря. Други като Белчин баня, Кюстендил, Вършец, Огняново тепърва ще се налагат – чрез изграждане на по-добра инфраструктура, реновация или изграждане на нови СПА/медикъл СПА хотели.

Туристите избират онзи курорт, до който има лесен достъп от гледна точка на пътуването. Те търсят място с добре изградена курортна инфраструктура и качествен СПА или медикъл СПА/балнео продукт. Там, където се съчетаят тези фактори, наблюдаваме бързо развитие на курорта. А там, където има единствено реклама, туристите идват веднъж, но не се връщат повече.

На първо място са удобството (лесния достъп с автомобил) и полезният търсен ефект за кратко време (средният престой на българския турист в СПА курортите е 2-3 нощувки), т.е. търси се лечебният ефект на минералната вода – да е топъл басейнът, да има професионалисти в СПА центъра – много български клиенти посещават даден хотел заради рехабилитатора или масажиста, който им "оправя" проблема с ошипяване например.

Повече от десетилетие след откриването на първия СПА хотел в България все още нямаме нормативна уредба, която да регламентира какви са изискванията за откриването на СПА или медикъл СПА хотел. Кога очаквате да бъде приета най-после наредбата и какъв е срокът за категоризирането на всички хотели у нас според тези изисквания?

Приемането на наредбите е важен етап от процеса на превръщане на България в реална дестинация за СПА и медикъл СПА туризъм. Наредбите вече са разработени. Работната група, която ги изготви, включваше екип експерти от министерствата на икономиката и здравеопазването, неправителствените организации като Български съюз за балнео- и СПА туризъм (БУБСПА), университети. Имаме уверенията на новия министър на туризма Николина Ангелкова, че те ще бъдат приети в най-скоро време. Следващата стъпка е контрол на изпълнението им. Ако искаме България да се наложи като СПА дестинация, хотелите, които имат думата СПА в името си, трябва да отговарят на специфични критерии, защото наличието на едно джакузи и парна баня още не означава СПА хотел. Известна част от хотелите ни вече отговарят на европейските изисквания, въпреки че още не са въведени у нас. Други или ще трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията, или да престанат да се рекламират като СПА хотели.

Сред задължителните изисквания на хотелите, които искат да ползват определението "балнео-, СПА, медикъл СПА или таласоцентър", са да разполагат с лекар, който да назначава лечебните процедури (много от тях се провеждат с ток и е необходимо да се знаят показанията и противопоказанията). Например на клиент с пирон в коляното не се предписват електропроцедури.

Кое е вашето любимо място? Споделете идея за някоя нова терапия.

Местата и терапиите са много, всяко от тях със своя чар и полза. Изборът ми обаче е за най-новия продукт - "По пътя на римляните", който наскоро разработихме в рамките на европейски проект. Кюстендил или Белчин баня през зимата – 20 минути термален минерален басейн, 50 минути лечебен или класически масаж, чаша горещ билков чай. Поморие през пролетта – задължително вана с лечебна кал и лечебен масаж – ефектът е невероятен. Пампорово през лятото – лечебният планинския въздух ме зарежда с позитивна енергия и с кислород. Любима комбинация: пешеходен преход, сауна и чаша горещ планински чай.

Сандански или Хисаря през есента - 20 минути термален минерален басейн, ароматерапия с български аромати – лавандула, роза, чаша червено вино…

Случва ли се често хората да бъркат СПА и балнеология и какви са основните разлики?

Да, много често хората слагат знак за равенство между СПА и балнеология (= медикъл СПА). СПА процедурите са насочени към превенция на здравето, а балнео-СПА процедурите, или както още ги наричат медикъл СПА, са насочени към рехабилитация вследствие на вече доказан здравословен проблем.

Споделете за някое скрито/непокътнато и интересно място, с история. Къде ни очаква приятна изненада?

В България има много такива места. Трудно е да посоча едно-единствено, това би било несправедливо към всички останали.

Сандански – най-доброто место за бронхиална астма в Европа, изключително добре се повлияват деца с дихателни проблеми и алергии след 7-10 дни там. Сравнително бърз достъп (на 2.20 часа от София) с чудесна инфраструктура – хотелски бази с медикъл СПА центрове, професионалисти в СПА центровете, добър допълнителен продукт (Роженски манастир, Мелник). Кюстендил (на 1.20 часа до София) – дестинация с огромен потенциал и прекрасен допълнителен продукт, с лечебна минерална вода за опорно-двигателния апарат и гинекологични проблеми. Поморие – калолечебницата на Балканите; Хисаря – лечебницата на император Диоклециан с минерална вода, която лекува бъбречни и храносмилателни проблеми и добър допълнителен продукт в района – Стария Пловдив и Старосел. Белчин баня е нова, модерна дестинация с лековита минерална вода за опорно-двигателен апарата, а крепостта Цари мали град е допълнителна атракция.

Чепеларе/Пампорово - "Зеленото сърце на България" е климатична зона с уникален климат, подходяща за профилактика и лечение на заболявания на дихателния тракт.

Имаме и наблюдения, които показват какви заболявания най-често лекуват хората в българските балнеокурорти. При децата това са алергии, атипични дерматити и дихателни проблеми. При възрастните най-често се срещат проблеми, свързани с ошипяване, схващане, болки в кръста (т.нар. компютърна болест), главоболие и наднормено тегло.

Препоръчайте на читателите ни как да изберат най-подходящото за тях място за СПА или балнеотуризъм и как да открият подходящия хотел.

Ако целта е балнеолечение, важно е да се провери какви лечебни процедури предлага хотелът, разполага ли с необходимите специалисти. Ако целта е СПА почивка, важно е да си отговорим на въпроса какво точно търсим: уединение сред природата в съчетание със процедури и хубаво вино и храна; активна или пасивна да е почивката. След като си отговорим на този въпрос, можем да се обърнем или към туроператор, който да ни подбере оптималния вариант за почивка, или да потърсим сами информация в интернет.

София като столицата не реализира напълно потенциала си от термални минерални извори, чийто брой заедно с тези в околностите надхвърля 30. Какво трябва да направим в това отношение?

Отдавнашна е идеята Централната баня на София да се превърне в модерен СПА център. Трябва да има естествено и секция за безплатна питейна вода. Може да се почерпи немският опит от Баден Баден например, където имат подобни централни медикъл/СПА центрове. Това обаче е малко вероятно с оглед напредналите планове за изграждане на музей на София в сградата.

Има ли някоя сграда, свързана със СПА или балнео, която винаги силно ви е впечатлявала архитектурно или исторически?

Има няколко такива места. В Баден Баден например това е "Фридрихсбад", смятан с основание за най-разкошния храм-баня в Европа. Построен е през 1873 г. върху основите на римски терми, които могат да се видят на приземния етаж. В същото време има съвременен дизайн, съставен от 17 отделни СПА зони или зали, преминаването през които е по определен маршрут, отделно за дами и за господа, и особено практичен СПА център. У нас това са балнеохотел "Поморие" и "Парк-хотел Пирин Сандански" - отлично съчетание на капацитет на легловата база с размери на СПА центъра и общите площи, зеленината.

Диша се. Огромният проблем на българския масов морски туризъм е презастрояването и превръщането на курортите (с изключение на кк Албена) в жилищни квартали с недостатъчно озеленяване. За съжаление Велинград също е тръгнал в тази посока. Дано в останалите СПА курорти има разум на управниците и не се допусне презастрояване. Добри примери в това отношение са Сандански, Хисаря, Кюстендил, където зеленината е запазена и има много въздух – а именно това изискват медикъл СПА и СПА туризмът.