Свой сред чужди

Макар и да отговаря на всякакви въпроси с учтивост и усмивка, бързо става ясно, че Питър не обича да се връща към спомените си за Замбия. "Не съм бил там от много, много години." В детството му - през 70-те и 80-те години, Замбия е обхваната от икономически сътресения, а в самото начало на 90-те – от протести срещу еднопартийната система.

"За разлика от възрастните децата нямат с какво да сравняват и това някак си спасява положението. Като малък не си даваш сметка за по-голямата картина, така че въпреки трудностите всъщност се чувствах добре", разказва Питър, който през първите десет години от живота си израства при роднини. Отбелязва колко различна е семейната структура в Европа и в Замбия, където запазването на рода и преодоляването на бедността преминават през съвместен живот с цялата фамилия.

Това, което го насочва към хуманитарното образование, е литературата, която описва като "своето нещо" – не е имал пример в семейството или конкретен повод да започне да чете, става от само себе си в училище. "Завърших техническа гимназия, но книгите останаха до мен. Учехме англоезичните класики. Израснах сред английски и ирландски учители и монахини, участвах и в театрални спектакли, често по Шекспир." Замбия става независима от Великобритания през 1964 г. Официалният език на страната е английският, което той определя като обединителен фактор за етносите в страната. "В някои училища биеха, но при нас упражненията бяха да произнесеш десет поредни пъти определен звук и ако не успееш, започваш отначало."

Сега самият той е учител и от година преподава английски на деца в частна школа в София. Това е и основното, което запълва деня му, а винаги, когато започне да говори за професията си, се появява широка усмивка.

Извън нея той е гост-автор в посветения на човешките права сайт marginalia.bg. Там пише на теми като бежанската вълна и собствения си дългогодишен опит с проблемното уреждане на легален статут, довело до труден период от две години, през които живее в център за задържане на чужденци. Въпреки документите за временно пребиваване и завършеното висше образование той години наред се изправя пред откази за хуманитарен статут, докато най-сетне го получава през 2014 г.

"Усещам голямо подобрение в начина, по който медиите подхождат към темите за малцинствата и проблемите на мигрантите и бежанците. По-внимателно се подбират думите, въпреки че още терминологията продължава да се бърка." Според него медийната политика трябва да е по-близка до реалните чувства на публиката и да не заема твърде авторитарна роля спрямо нея. Напредък той вижда и в обикновеното отношение на обществото. "В сравнение с началото на 90-те има голям прогрес. Хората са информирани по различен начин. Няма я тази психология на тълпата отпреди, в която, ако някой насочи гнева си към някого, всички да го последват."

Колкото до решението си да остане в България през всички тези години и да бъде свидетел на всички трудни периоди на държавата от падането на социалистическия режим, той обяснява простичко: "Предпочитам да решавам, отколкото да бягам. I like challenges."