Аз (вече) не пия

В САЩ не е много по-различно. През 2018 г. в доклада Monitoring the Future на University of Michigan учените регистрират тенденция американските тийнейджъри и студенти да пият значително по-малко, отколкото преди десет години. Възниква цяла една култура на отричане на злоупотребата с алкохол, напиването вече се възприема като нещо, което определено не е забавно и привлекателно, а още по-малко cool.

България не остава встрани от международните тенденции и дори да идват бавно или със закъснение, те са тук. "Преди години ни правеше силно впечатление как в хората в САЩ масово спортуват, бягат на открито, ходят на фитнес. Виждахме една култура, устремена към резултати и успех, която се базира на поддържане на самодисциплина, а и на грижа за здравето, това у нас още беше чуждо. Тази култура вече се налага и в България – хората се грижат за вида си, и мъжете, и жените все повече обръщат внимание на здравословния начин на живот и физическата си форма. Като част от тази тенденция може да се говори и за промени в отношението към алкохола", казва д-р Александър Канчелов, ръководител на клиника за психотерапия и лечение на зависимости и алкохолизъм. Според него и младите в България са част от тези културни промени.

Преглед на оригинала

Михаил Славов, който е на двадесет и осем години в момента, артикулира най-точно нагласите на голяма част от младите, дори в България: "Идеята е, че не просто не пия, не съм "въздържател". Не пия, не пуша и не се друсам, защото смятам за малоумно да плащам на корпорации да ме тровят, да развивам и да поддържам зависимости, да губя фокус, време и други ресурси." Според него благодарение на тези навици той е по-отговорен, по-целенасочен. "Имам достатъчно мечти и цели в тоя живот, които изискват супермного време и усилия, и предпочитам да ги влагам в това, вместо да вися по барове или след години да се боря с последствията на изборите си." Той не пие от шестнадесетгодишен, има две напивания в живота си. Но и той като Ангел Симитчиев се определя като straight edge.

Ангел, който, освен че прави електронна музика под името Mytrip, свири и в хардкор пънк в групите King of Sorrow и Expectations заедно с Михаил, е именно един от примерите как световната тенденция навлиза в България чрез специфична субкултура. Субкултурата на така наречените Straight Edge – движението, което през 80-те е отговорът на саморазрушителния начин на живот, воден от пънкарите и рок изпълнителите. "Музиката на банди като Minor Threat, Refused и Gorilla Biscuits ми подействаха като вдъхновение за нов начин на живот. Мисълта, че принадлежиш към някаква общност, която не следва нормите, по които живееха младите хора преди - да пият, да ползват психотропни вещества и т.н., много помага. С други думи, да робуват на някои от най-неприятните индустрии в света", казва Ангел Симитчиев.

Външният вид на хората, които са се посветили на Straight Edgе движението, може често да ви подлъже – дори да изглеждат като всички други пънкари или рокери, с татуировки и пиърсинг, това не пречи голяма част от тях са вегани и да не близват алкохол. Александър обяснява как се е случила трансформацията при него на чисто психологическо ниво: "Постепенно да си част от алкохолния купон спира да е важно и непиенето, непушенето става част от твоя живот, тоест ти не се въздържаш, а просто за теб тези неща не съществуват, защото не са ти интересни, надживял си ги, не са ти икономически изгодни. Иначе казано, по-добре да си купиш качествена храна, плоча или видеоигра, вместо да изпиеш и изпикаеш някаква сума."

Последните му думи биха могли да бъдат произнесени от който и да било младеж в Европа или САЩ, където милениалите масово рационализират поведението си в много по-голяма степен от техните родители. Предпочитат не само да използват времето, но и парите си по-пълноценно. И това далеч не се отнася само за субкултурата на Straight Edgе. Всъщност тази вечер по време на разговора ни с Ангел Симитчиев той не е в ролята си на участник в пънк група, а на диджей и публиката е доста по-разнообразна и далеч непринадлежаща само на една субкултура. Но без значение каква е музиката и аудиторията, едно остава същото – все по-слабото желание на младите да се напиват. Ангел Симитчиев е част и от колектив за организиране на концерти - For the kids booking. "Доста клубове не са щастливи от нашите събития, защото голяма част от публиката идва за музиката, а не, за да пие."

Логично е да помислим, че не само клубовете не са щастливи, но и производителите на алкохолни напитки. Но всъщност новите тенденции им отварят съвсем нов сегмент – безалкохолни бири и нискоалкохолни напитки, предназначени не изрично за шофьори, а за клиентите, които по принцип не пият.

"Тенденцията през последните години потребителите да търсят продукти, които да допълват природосъобразния им и здравословен начин на живот, намира отражение и в консумацията на алкохолни напитки", казва Ясен Босев, мениджър Insights and Innovations в "Каменица". "През последните години все по-голяма популярност печели т.нар. безалкохолна или нискоалкохолна бира с алкохолно съдържание до 0.5%. Консумацията на този вид бира през 2018 г. нараства двойно спрямо 2017 г.", обяснява Босев. Според него именно заради потребителските търсения на по-здравословни продукти тенденцията за нарастване на този все още нишов сегмент ще продължи и през следващите години.

Подобни данни предоставят и от "Карлсберг" - за последните десет години продажбите на безалкохолни бири по света отбелязват над 90% ръст в обем. За "Карлсберг груп" ръстът в обем на безалкохолните бири през първото тримесечие на 2018 г. е 23% (сравнено със същия период на предходната година), показва финансовият доклад на компанията, публикуван на 1 май 2018 г. В България този сегмент се развива с още по-големи темпове. По данни на агенция Nielsen за първите пет месеца на годината продадените количества безалкохолно пиво са нараснали с 38% спрямо същия период на 2017 г.

С безалкохолна бира в ръка е прекарала новогодишната нощ и Кристина Бачева: "Откакто не пия, от година и половина, се чувствам много по-добре. Желанието ми за трезвеност съвпада с промяната в начина ми на живот – практикувам редовно йога и готвя предимно по аюрведа метода."

Точно такова е наблюдението на д-р Канчелов относно промяната на навиците – често те са свързани и с промяната на диетата. "Обикновено хора, които започват да се хранят здравословно, решават да се откажат или да намалят консумацията на алкохол. В този смисъл България започва да се доближава към европейската култура, където се пие предимно вино, което е скъпо и съпътствано от хубава храна и компания, а не толкова твърд алкохол." Според него младите имат нова представа за себе си: "Те живеят в нова културална, комуникативна, глобална среда, която е по-отворена, пият по различен начин от родителите си – за тях пиенето не е гордост, нито изпитват носталгия към произвеждането и консумирането на домашни ракия и вино. Напиването не се приема вече за юначество, но въпреки това не бих казал, че има културен обрат в България спрямо алкохола, по-скоро някои оптимистични проблясъци."

Подобен проблясък има Здравка Меламед, която осъзнава, че алкохолът нито й повишава настроението, нито намалява стреса, както дълго се е заблуждавала. Тя ограничава алкохола чувствително преди около година и половина, а от три месеца го спира изцяло, след като гледа документален филм в Netflix: "Той завърши с твърдо доказания вече факт, че консумацията на алкохола увеличава с около 30% риска от развиване на рак на гърдата. Но ако спреш напълно, рискът постепенно намалява до средния."

"Бях си създала правила: да пия само с компания, когато пия, да не е много (не повече от две-три бири; не повече от половин бутилка вино), да спра твърдия алкохол, да изкарвам периоди без никакъв алкохол." Нейната история е много подобна на тази на връстниците й, израснали през 90-те. "Пия от студентка, през 90-те беше важно да се напивам с момчетата и да доказвам, че мога да нося колкото тях. И ми стана навик. Първоначално го правех, за да вляза в тона на останалите, да се социализирам, да ми се вдигне настроението, да има какво да правя вечер. По-късно пиех, за да преодолея депресивни моменти, за да заспивам вечер, по време на тежък житейски период или просто за да разпусна от суперстресиращия ден, но се оказва, че с времето стресът само расте", признава Здравка.

Какво се случва, когато изведнъж спреш да пиеш, но твоите приятели - не? И тях ли трябва да смениш или просто спираш да излизаш. Оказва се, че проблемът със социализирането е един от най-страшните за трезвениците. Появява се нов термин за хората, които поради тази или друга причина ги е страх да спрат алкохола – FOMA, или fear of missing alcohol. Или страх да не ти липсва всичко, което стои зад културата на пиенето: компания, социализиране, културна традиция. Здравка намира собствен начин да се справи с натиска от средата и постоянните въпроси защо не пие. "На многото въпроси защо не пиеш измислях различни реакции. Примерно, че имам страшен махмурлук от снощи и от днес не пия. Веднъж казах, че пия само с неприятни хора, за да успея да ги понеса, а сега не е така. Чудесна тема за small talk."

Хората наистина питат какво им е на непиещите, сипват им насила, убеждават ги за поне едно "наздраве". "Може просто да държиш една чаша пред себе си. Това е достатъчно", съветва г-жа Меламед. В крайна сметка новият й начин на живот не я отдалечава от приятелите й. Но твърдо смята да не се връща към старите навици: "Решението да намаля пиенето стана вероятно под влияние на многото изследвания през последните години за това колко е вреден алкохолът. Поне колкото цигарите в общи линии. Първо, разбираш, че две чаши е безсмислено количество, понеже от толкова не може да забравиш реалността, ако това е целта. Но може, ако стане ПТП (не по твоя вина), да ти вземат книжката без допълнителни въпроси и да не ти важи застраховката."

Изборът на Здравка не е изолиран случай от поколението на нейните връстници, които често на 40-45 години сериозно преосмислят начина си на живот. А за някои промяната започва и по-рано: "Сериозно намалих алкохола още на 30 години, когато започнах да спортувам по-активно и да тренирам катерене, а и заради възрастта - ставаше ми все по-трудно", казва Александър Колев.

Но какво се случва с учениците и студентите, които не пият, дали някои от тях заместват алкохола с нещо, взимат ли други упойващи вещества? От практиката си д-р Канчелов има подобни наблюдения: "Пушенето на трева се е превърнало напоследък в масово явление в училищата, и то до такава степен, че институциите и родителите все едно са се предали в борбата си с марихуаната."

От друга страна, точно подобни практики са отблъснали младежи като Михаил Славов преди време от всякакви упойващи вещества: "Концепцията на обществото, че да се забавляваш и да "разпускаш" означава да си наквасен и неадекватен, ми е супернепонятна и чужда. Достатъчно разчупен в мисленето си човек съм и смятам, че имам достатъчно чувство за хумор, та да се забавлявам и без въпросните вещества." Той си признава, че през годините много хора, вместо да го подкрепят, са се опитвали да му обясняват колко грешен е изборът му, как е някаква детска приумица и ще отмине. "През тия години съм видял достатъчно роднини, близки и приятели, които са си съсипали живота заради алкохол и наркотици, за да ми е ясно, че не искам да си го причинявам по никакъв начин", казва Михаил. Ако не го попитат изрично, околните не биха разбрали, че той не пие. "Както няма да разберат, че съм веган, че свиря в банда, че стоя с цялото си съществуване против хомофобията, фашизма, расизма, сексизма. Все избори, които са ме определили, но не смятам за нужно да ходя да говоря на хората за тях, да поучавам или да се опитвам да променям."

Без значение дали младите като Михаил се опитват да убеждават другите, че и те трябва да се откажат от алкохола, или дори и въобще да не говорят по темата, техните навици постепенно влияят и на другите поколения, влияят на компаниите, влияят на баровете и клубовете също. В момента програмите на баровете през седмицата са пълни с разнообразни занимания за социализиране, които не предполагат пиене на алкохол на всяка цена, напротив предполагат, че участниците ще са трезви, за да имат бърза мисъл – като куизове, научни лекции и дискусии, които организират Ratio, прожекции на филми, поезия и литературни четения в бара и уъркшопове.

И докато повечето хора вече са отказали цигарите и в компанията редовно почти никой не пуши, с пиенето не е така. Процесът на масово отказване от алкохола предстои и така както FOMO (fear of missing out – страхът да не изпуснеш нещо) се превърна в JOMO (joy of missing out - радост от това да не си "на всяка манджа мерудия"), така синдромът FOMA е въпрос на време да се превърне в JOMA, или радост от съзнателния избор да не пиеш.