Защо тъгува homo sapiens

Кеворкян е танатолог – занимава се с въпроса как хората се справят с тежки загуби. Преди време като екоактивист д-р Кеворкян се включила в изследване на смъртоносна епидемия сред косатките близо до Сиатъл, причинена от негативното човешко въздействие върху тази екосистема. Докато наблюдавала какво се случва с косатките, Кеворкян изпитала толкова силна скръб, сякаш е загубила някой от собствените си близки. Първоначално се притеснявала да говори за това усещане, докато не срещнала други хора, които също страдали по природата. Така се родил и терминът екологична скръб, който става все по-популярен.

Въпреки че сам по себе си терминът е нов, екопсихологията се занимава с този проблем от години. През 2017 г. Американската психологична асоциация (APA) публикува доклад, озаглавен "Психичното здраве и променящият се климат: въздействие, приложение и насоки", в което цитира десетки изследвания, за да илюстрира резултата от климатичната криза върху психиката на хората.

Кой ще бъде засегнат от екологична скръб? Повечето хора, но по различен начин. Докато за някои климатичните проблеми изглеждат далечни и почти нереални, голяма част от населението на Земята ги изпитва на свой гръб.Така например индонезийката Сатра Пули говори от името на семейството си, когато разказва за основното земеделско препитание на своята страна – ориза: "Вече не знаем кога да садим, защото не можем да предвидим сухия и дъждовен период. Става все по-трудно да произвеждаме ориз и да се изхранваме."

В същото време столицата Джакарта, дом на около 10 милиона души, е най-бързо потъващият град в света и според BBC 95% процента от него ще бъдат потопени до 2050 г. Също като Джакарта, много крайбрежни градове са застрашени от потъване, заради покачващите се нива на световния океан и прекомерната употреба на подпочвени води.

Според докладa на APA хора, които са претърпели природни бедствия вследстиве на климатичните промени или са загубили традиционното си препитание, са в риск от тежки психични травми. Често страдат от постравматичен стрес, липсва им усещането, че имат контрол над живота си и губят идентичността си.

Друга сериозно застрашена група е на научните изследователи, които се занимват с околната среда. Според института "Гарисън" в Ню Йорк и неговата програма "Климат, съзнание и поведение" тези учени са застрашени от т.нар. вторична травма. Тя се получава, когато човек не е пряко засегнат от дадено събитие, но е станал свидетел на деструктивните му последствия. Доклад на американската Национална федерация за дива природа (NWF) изследва психологическите ефекти от глобалното затопляне и дава пример: "Умиращ коралов риф може да натъжи някой, който просто е дочул за проблема, но за научния работник, който е прекарал по-голямата част от кариерата си, изследвайки този риф, промяната може да бъде емоционално опустошителна." Такива са и наблюденията на Кристин Кеворкян. Преди няколко години тя изнесла лекция за работата си върху екологичната скръб пред биолози и специалисти по опазвне на околната среда в Оксфорд: "Хората на тази конференция споделиха, че терминът описва едно чувство, което отдавна изпитват. Докато гледат как животните и екосистемите умират, те скърбят, но не са били сигурни как да назоват усещането."

Диана Иванова е изследовател, а един от последните й проекти е научна статия за историята, текущото състояние и последствията от използване на лигнитни въглища в България. Работата по темата й е донесла немалко напрежение: "Енергийното ни потребление е силно зависимо от въглищата, които имат ужасни последици за хората и климата. Освен това от ЕС постоянно налагат такси за въглеродни квоти за милиони евро, които всеки данъкоплатец финансира, и все пак продължават да се правят планове за разширяване на минните комплекси." Разказва, че усеща как тази фрустрация се трансформира в нужда от действие: "А действието ми дава сили, особено когато е съвместно с други хора, с които споделяме мисия."

Именно хората, които приемат опазването на околната среда като лична мисия, са една от групите, които страдат по природата. Блажка Димитрова е основател на групата Zero Waste Bulgaria, както и на първото заведение с нулев отпадък в София. "Преди години, когато видех кадри с риби и птици, оплетени в пластмаса, ми ставаше толкова тъжно, че се разплаквах." Но с времето също като Диана Блажка е канализирала тази тъга в нещо градивно. Сега смята, че личният пример е най-важен и откакто следва философията за нулеви отпадъци, разочарованието е преработено в мотивация да продължава да се бори. На въпроса за смисъла Блажка отговаря: "Ако искаме да живеем в по-добър свят, да осигурим по-чисто бъдеще за децата си, то задължително трябва да правим нещо. Иначе ще става все по-зле." Окуражават я и усилията, които вижда около себе си, а те често идват от "обикновени" хора, които просто искат да запазят света чист и красив.

Един от тези хора е Ана Маринова: "В какъв свят ще живеят децата ни? Ще доживеем ли изобщо до внуци? Колко вида животни ще оцелеят дотогава", пита се тя. Разказва, че понякога стига до отчаяние, особено когато приятелите й се отнасят с пренебрежение към отпадъците, които генерират, и не се замислят колко години след нас боклукът ще трови планетата. Разбира, че нейните действия сами по себе си няма да спасят Земята, но все пак разчита, че личният пример е заразителен: "Надявам се, че и децата ни ще го последват, после и техните семейства, приятелите им също и ще покажат, че има алтернатива на масовото консуматорство."

Рада Бонева, блогърът зад ThriftSheep, е верен защитник на каузата и споделя това мнение: "Преди да се стигне до глобална промяна, трябва да се тръгне от битовото. Замърсените океани изглежат далече, но замислиш ли се веднъж, започваш да осъзнаваш проблемите. Старая се да се уча от грешките си и да се информирам от добрия пример на другите."

Може би си казвате, че ежедневието и без това ви предлага достатъчно трудности, така че няма защо да се затормозявате допълнително с темата за глобалните изменения и така да си докарате еко скръб. Но ако преди няколко години вариантът да не се интересуваме беше опция, то днес трудно ще избягаме от спешните за решаване глобални въпроси. В края на май една от най-уважаваните медии в света, The Guardian, обяви, че сменя речника, с който говори за климата, а примерът беше последван от медии по цял свят. Сега, вместо сравнително неутрални изрази като "глобално затопляне" и "климатични промени", ще се използват "климатична криза/oпустошение/извънредна ситуация".

Само преди няколко седмици, на 4 юни, Институтът по океанография Скрипс съобщи, че през май 2019 г. средните нива на въглероден диоксид (СО2) в атмосферата са достигнали 414.8 частици за милион (ppm). Тези рекордно високи нива са прецедент за човечеството и от института разясняват, че съвсем не са случайни: "В първите години на измерване средното годишно покачване беше с 0.7 ppm, а разликата между 2018 и 2019 г. е 3.5 ppm." Това означава, че нивата на СО2 се покачват постоянно и бързо. А за малкото хора, които все още вярват, че човечеството няма пръст в кризата, проф. Ралф Кийлинг обяснява, че ако сравняваме само една година с друга, то наистина би могло да бъде така, но тук става въпрос за измервания, които включват ледниковите ядра и показват, че през последните 800 000 години средните нива на СО2 са несравними с днешните, които започват драстично да се покачват още с Индустриалната революция.

Стряскащите примери стават все повече, а с тях расте и палитрата от усещания, които Кристин Кеворкян описва като екологична скръб. За късмет все повече са и хората, които мислят като Калина Стоянова: "Днес успях да убедя цели две майки в ползите от бебешките пелени за многократна употреба – освен за природата, те са по-добро решение и за кожата на бебето. Ето така се справям с "безсилието", като виждам как се появяват птички, които ще внесат пролетта, дори на моменти да изглежда безнадеждно."

Победата на зелените партии на изборите за Европейски парламент се превърна във водеща новина. "Климатичните промени са политически проблем и ние всички трябва да създадем политическата воля за решението му", коментира Георги Челебиев.

Дончо Митков е от хората, които през последните години познаваме като "инфлуенсъри". Опитва се да влияе най-вече за социални каузи, като това младите хора да останат в България и всички да поемем лична отговорност за поведението си, например като изхвърляме боклука разделно. "Днес съм ходил до магазина три пъти. Ако всеки път взимам оттам дори по една найлонова торбичка, за една година ще използвам 1080. Ами ако роднините, приятели, съседите и колегите ми правят същото? Ако имам деца, които възпитам да консумират така? Какво прави това на година? А за 50 години?", пресмята той, за да покаже, че не е нужно човек да бъде активист, учен или жител на Джакарта, за да е свързан с глобалните промени.

Проф. Ян Залешевич

Q&A

Проф. Ян Залешевич е геолог и палеобиолог от университета в Лейчестър, Англия. Освен че е председател на Работната група по антропоцен, той има над 100 научни публикации за влиянието, произхода и развитието на новата епоха, цитиран е почти 10 000 пъти и е едно от най-уважаваните имена в сферата.

Представете си, че срещате някого, който все още отрича влиянието на човечеството върху климата. Как бихте му обяснили значението ни за антропоцена?

Колкото и да са важни, климатичните изменения са само един аспект от спектъра (физичен, химичен, биологичен), в който ние, хората, променяме планетата. Научните среди вече са събрали изумително количество данни за промените, причинени от човешка дейност, основно изгарянето на изкопаеми горива. Заради човешкото влияние в атмосферата има трилион тона "допълнителен" въглероден диоксид – еквивалента на слой от чист въглероден диоксид, с дебелина около метър, около цялата планета (докато продължаваме да използваме изкопаеми горива, ще се удебелява с около милиметър на всеки две седмици). Този парников газ задържа топлина, заради което температурата на Земята се е повишила и продължава да се повишава.

По-голямата част от тази топлина отива към затопляне на океаните, което в момента видно разтапя полярните шапки и така морското равнище, останало стабилно хилядолетия наред, сега неоспоримо се покачва. Други последици са по-честите и тежки горещи вълни (като тази в Европа в момента), "морски топлинни вълни" (които увреждат или убиват подводни екосистеми), както и всеобхватни промени във флората и фауната, докато тези същества се мъчат да мигрират към температурни зони, в които могат да съществуват. Климатичната криза е огромна заплаха за живота на Земята, включително човешкия.

Случва ли ви се да загубите надежда, че ще успеем да се справим с климатичната криза?

Хората обикновено не сме особено добри в това да действаме с обединени усилия. Но все пак в историята ни има примери, когато сме успявали да си сътрудничим, за да се справим със сериозни проблеми, заплаха за всички ни – като работата по спасянето на озоновия слой и контрола на някои от най-тежките химични замърсявания. Трябва да използваме тези добри примери като пътеводна светлина за това как да се справим с всички проблеми, които изникват от промените в климата, загубата на биоразнообразие и други важни планетарни промени, през които преминаваме.

Q&A

Д-р Кристин Кеворкян от университета "Уолдън" във Вашингтон, авторка на термина екологична скръб

Бихте ли ни разказали за процеса, през който преминавате, когато работите с човек, който страда от екологична скръб?

Обикновено започвам с въпроси. Питам този човек за какво му е най-мъчно. Как се е справял със загубите досега. Какви стратегии е използвал и помогнали ли са. Рядко някой ни учи как да се справяме със загубата и скръбта, затова по-често копираме механизмите на хората около себе си – приятели, роднини. Но трябва да знаем, че някои механизми не са здравословни, като например да се опитваме да потискаме и избягваме скръбта чрез алкохол, наркотици, твърде много работа и т.н. Скръбта може да бъде чудесен учител, стига да ѝ обърнем внимание. А след като така или иначе винаги е част от живота ни, под една или друга форма, защо да се опитваме да бягаме от нея, вместо да се вслушаме в себе си и да намерим здравословни механизми за справяне.

Какви са най-важните изводи, произлезли от работата ви с екологичната скръб?

Случва ми се да се натъкна на хора, които използват екологичната скръб като патерица, която им пречи да продължат напред и да предприемат действия. Понякога, на несъзнавано ниво, искаме да останем в тъгата и отчаянието си. Моля ви, не правете това. Да, ужасните неща, които се случват по цялата планета са много, но направете каквото е по силите ви там, локално, във вашия район. Най-важното, което съм научила, е да ценя момента и всичко прекрасно, което имаме. Животът е кратък. Нека използваме времето си тук, за да помогнем на Земята, а не да я рушим.