Пържолата или природата

Баланс вместо крайности

Всъщност докладът на ООН не апелира пряко за спиране на месото, а казва, че промяна в баланса на диетата - с по-малко месо и повече растителни продукти, би била една от мерките с много позитивен ефект върху климатичните промени.

Това послание е насочено в голяма степен към богатия западен свят, където месото доминира менюто. Свръхконсумеризмът е довел до двойно по-голям прием на калории от нужното (виж графиките), наднорменото тегло е близо до епидемични стойности, а изхвърлянето на храна е нещо нормално.

И макар през очите на медиите и социалните мрежи да ни се струва, че в последните години веганството и здравословното хранене са тотален хит в западния свят, истината е друга: промяната засега засяга основно малка, сравнително платежоспособна общност в скъпите квартали на големите градове. А реалната статистика е безмилостна - в САЩ и Западна Европа през 2018 г употребата на месо на глава от населението е близо до най-високите си нива.

Да се откажеш от месото наистина е трудно. От една страна са дългогодишните традиции и навици, от друга е изключително лесният достъп до месни продукти в магазините, а от трета - месото доминира напълно менюто на масовите ресторанти. Това важи в пълна сила и за България, където неконсумиращите месо обикновено трябва да се задоволят с гарнитури, а веганските заведения са по-редки от бяла лястовица. Редом с това храненето и готвенето без месо у дома изисква повече време, планиране, усилия, креативност, информираност.

Огромни площи в Амазонка се палят или изсичат, за да се превърнат в пасища Източник: Reuters

Алтернативата на изкуственото месо

Доста по-лесно е просто да заменим месото с изкуствено. Затова и точно тази ниша засега показва огромен потенциал. Независимо дали говорим за продукти от соя или друг растителен заместител или за новата технологична мания - лабораторно отгледано месо, според някои оценки този пазар ще надхвърли 100 милиарда долара в следващите десетина години, като конкуренцията расте и продуктите пробиват във все повече супермаркети и дори ресторанти.

Миналата година всички говореха за т.нар. Невъзможен бургер - създаден в Силициевата долина, чийто вкус е неразличим от този на истинското месо. Днес в играта са вече и веригите за бързо хранене - само преди седмица например KFC обяви, че пуска за тестов период в САЩ "пилешки" хапки от изкуствено месо.

Засега пазарът на изкуствено месо е основно в САЩ, Западна Европа, Япония и други развити икономки, но това бързо се променя. Отскоро продуктите на американската start-up компания Beyond meat, която създава "месни" продукти от растителен протеин, са на ритейл пазара и в България. Идната седмица столичният бъргър ресторант Boom!Burgers например ще представи и първия си вегетариански бургер от изкуствено месо - Beyond! Burger, с продукта на калифорнийската компания.

Обещанията са, че изкуственото месо би било голямо облекчение за земята. Според проучване на Масачузетския университет например, ако то замени 50% от световната консумация на истинско месо, около 35% от площите, които се използват за пасища и производство на фураж сега, биха се освободили.

Изкуственото месо обаче има и своите критици. Като всяка разрастваща се производствена индустрия и тази създава значителни емисии и отпадъци, които се трупат към общата екосметка. Да спреш месото в името на земята и да го замениш с изкуствен, опакован в найлон продукт, транспортиран от хиляди километри това наистина има спорен смисъл.

А защо не пробваме с истинска храна?

Има и друга алтернатива - балансирано меню от органични, пресни, локални и сезонни продукти, закупени директно от малки местни производители и фермери, които отглеждат животните и храната по методите на алтернативното земеделие и не вредят на природата. Тази опция дори не изисква да се лишим изцяло от месото, ако знаем, че животните се отглеждат по устойчив начин. Достатъчно е да го дозираме до веднъж или два пъти седмично за пълноценна диета.

Т.нар. фермерски пазари, на които се предлагат такива продукти, набират популярност в много части на света. И прохождат и в София. Ползите от тях са големи - те са не само устойчива алтернатива на голямата месна индустрия, а и на цялото интензивно монокултурно земеделие, което изтощава почвите и отделя значителни емисии. Редом с това генерират много по-малко опаковки, имат по-нисък транспортен отпечатък и са от значителна полза за местните икономики.

За съжаление тази алтернатива засега е достъпна за малцина. Както броят, така и производителността на тези ферми са ограничени. Стойността на продуктите пък е по-висока - както заради малките мащаби, така и заради факта, че земеделските субсидии често подминават дребните производители. Това отблъсква част от потребителите, въпреки че крайната цена, която плащат за промишлени продукти с ниска хранителна стойност и за здравето си, впоследствие не е по-ниска.

Но тук много по-сериозна роля за промяна може и трябва да имат държавните органи. Тя може да се постигне с по-ефективно управление на субсидиите и другите публични ресурси, с регулаторни мерки за насърчаване на алтернативното производство и създаването на още пазари, с информационни кампании, които да образоват хората за явните и скритите вреди от "евтината" диета. В този смисъл правителствата по света са длъжници на обществата и земята, като това важи с особена сила за българското.