К10 Банкова класация по ефективност и рентабилност: Нова година на рекорди

През 2023 г. ръководената от Тамаш Хак-Ковач Банка ДСК стана първата българска кредитна институция, отчела печалба над 1 млрд. лв.

Смаляване

Да увеличиш печалбата на бизнеса си с близо 65% за година определено е завиден резултат. Когато обаче той идва, след като година по-рано си отбелязал исторически най-доброто си постижение по този показател, нещата вече изглеждат наистина впечатляващо. За някоя млада компания, разработила нова технология или патентовала откритие, това може и да звучи нормално, но поставено в перспективата на далеч по-мащабния, консервативен и конкурентен банков сектор, то наистина е забележително.

И въпреки това рекордните резултати на финансовите институции в България не са толкова изненадващи. Сигналите, че постигнатият през 2022 г. рекорд от над 2 млрд. лв. обща печалба в сектора бързо ще бъде надскочен, бяха налице още от началото на 2023 г. Бумтящото кредитиране, което и през изминалите месеци предупрежденията и мерките на БНБ не успяха да охладят, както и изобилната ликвидност, която позволява на банките да задържат ниски лихвите по депозитите, вещаеха силно представяне на сектора и към края на годината то е факт.

При това, освен че финалният резултат от общо 3.4 млрд. лв. е осезаемо по-добър спрямо година по-рано, логично, съществено по-добри са и показателите за рентабилност, които скачат до невиждани отпреди световната финансова криза нива. Така на фона на забавянето на реалната икономика и политическата нестабилност секторът приключва годината с 18.2% възвръщаемост на капитала (ROE) и 2.1% възвръщаемост на активите. А капиталовите показатели на системата остават комфортно над изискванията както на местно ниво, така и спрямо тези в еврозоната.

Положителна новина за сектора е и запазването на доброто качество на кредитните портфейли. Ниската безработица, покачването на заплатите, както и задържането на лихвите по заемите за домакинствата на сравнително ниски равнища помагат за редовното обслужване на задълженията и делът на проблемните остава под 5%. Което от своя страна подсилва представянето на банките и по линия на това, че не ги натоварва с необходимостта да заделят по-съществени провизии. Сумарно за изминалата година разходите за обезценки са 427 млн. лв., което е с 29% по-малко спрямо 2022 г.

Така и през 2023 г. основният натиск върху финансовите резултати на банките идва от увеличението на административните разходи - с над 11% (227.7 млн. лв.), задвижвано от ръста на заплатите. На този фон нарастването в обема на вноските за Фонда за гарантиране на влоговете е по-скоро незначително - в номинално изражение те са били с 10.5 млн. лв. повече в сравнение с предходната година.

Постепенното възстановяване на икономиката и успокояващата се инфлация ще помогнат на сектора да запази доброто си представяне и през 2024 г. Очакванията са в следващите месеци Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне да разхлабва паричната политика, което би оказало известен натиск в посока свиване на маржовете на местните финансови институции, но ефектът вероятно ще бъде компенсиран от нарастването на кредитните портфейли и свързаното с това увеличаване на лихвения доход.

При формирането на крайното подреждане в категорията за ефективност и рентабилност най-голяма тежест даваме на съотношението cost-to-income, което се базира на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи. Показателят отчита доколко всеки похарчен лев за клоновете и персонала генерира печалба, като по този начин се явява ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките - при равни други условия банките с по-ниски нива биха могли да очакват по-слаб трус при криза. И през 2023 г. административните разходи на институциите растат с двуцифрени темпове, но значително по-бурното ускорение на нетния лихвен доход на практика неутрализира това и почти всички банки в подреждането отчитат подобрения по този показател, като единствено при Алианц банк нивото остава непроменено спрямо година по-рано.

Колкото до самия лихвен марж, след като в продължение на няколко години спредовете бяха изпилени до крайност, към края на 2022 г. ножицата започна да се разтваря, а през 2023 г. тенденцията се оформи още по-ясно. Двигателят дойде по линия на предприетото от ЕЦБ затягане на паричната политика - вдигането на основните лихви в еврозоната повиши и Euribor, с чиито 3- или 6-месечни стойности са обвързани голяма част от фирмените заеми. Така сумарно през изминалата постъпленията от лихви по бизнес кредити скочиха с 65.6% до 2.1 млрд. лв., докато увеличението в нетния лихвен доход от финансиране на домакинствата е с по-скромните 14.3% до 1.87 млрд. лв. и е генериран основно от ръста на портфейлите. Общо за сектора през годината нетният лихвен доход расте с 50% до 4.85 млрд. лв., като за резултата допринася и осезаемият скок на постъпленията от лихви от финансови институции - от под 0.2 млрд. лв. до над 1 млрд. лв. Това се дължи на покачените лихвени нива на междубанковия пазар и на възможността на местните поделения на банки от еврозоната да пласират излишната си ликвидност в централите и оттам в ЕЦБ или на паричния пазар по-скъпо.

Сред показателите в категорията тази година е добавен и маржът на нетния доход от такси, който взима част от тежестта на нетния лихвен марж при формирането на крайния резултат. На фона на бумтящите скокове в кредитирането, през изминалата година той като цяло остана в застой и повишението спрямо 2022 г. е с малко над 3% (до 1.47 млрд. лв.), което е показателно за това, че на практика банките задържат или дори понижават някои ставки в конкуренция за повече бизнес.

С по-ниско тегло в класацията са по-класическите показатели за рентабилност като възвръщаемостта на активите и на собствения капитал, както и съотношението на печалбата преди обезценки към активите. От една страна, това отразява факта, че тъй като са повече на брой, сумарно влиянието им върху крайния резултат се увеличава. Другата причина е, че отчитаме и възможността до дъното на отчета те да бъдат изкривени от много еднократни ефекти.

Победителят тази година в категорията е Банка ДСК, която се завръща на върха след година пауза. Благодарение на силните си позиции в ритейла и особено в потребителското кредитиране, където и лихвените маржове са по-високи, през изминалата година тя отбеляза индивидуален и секторен рекорд, като стана първата българска банка, отчела печалба над 1 млрд. лв. На втора позиция остава доста по-малката като размери Ти Би Ай банк, която през последните години редовно оглавява подреждането благодарение на силния си фокус върху ритейл банкирането и особено върху потребителските заеми за домакинства, който традиционно й осигурява огромни маржове. Агресивната й политика в сегмента през изминалата година я нарежда сред топ 3 на институциите с най-голям номинален ръст на портфейла - редом с доста по-големите по размер Банка ДСК и Пощенска банка.