К10 Банкова класация по ефективност и рентабилност: Покоряването на двумилиардния връх

Икономическите предизвикателства на изминалата година също не доведоха до сериозни сътресения в сектора. След първоначалните мрачни прогнози за дълбока рецесия в Европа в резултат на войната и енергийните шокове в крайна сметка ударът за икономиките се оказа по-лек, а потреблението остана основен двигател на ръста на българския БВП.

Безработицата също продължава да е близо до рекордно ниските си равнища, а дори и след изтичането на мораториума рекордно нисък остава и делът на проблемните експозиции в системата. Което пък за момента подпомага представянето на сектора и по линия на това, че не натоварва банките с необходимостта да заделят по-съществени провизии.

Със започналото вече плавно обръщане на тренда при лихвите обаче растящата цена на кредитите може да доведе и до затруднения в обслужването им. Което пък да вдигне разходите на банките за обезценки и да натежи на финансовите им резултати.

Потенциални рискове могат да дойдат и от растящата доходност по ценните книжа, в които са инвестирали финансовите институции в условията на предприетите от централните банки ударни покачвания на лихвите в опит да се овладее инфлацията. Това се видя особено ясно в случая със Silicon Valley Bank, за която намалената цена на облигациите в портфейла й означаваше съществена дупка в баланса, загуба на доверието на клиентите, масови тегления на средства и в крайна сметка фалит. При българските банки такъв сценарий не изглежда особено вероятен заради свръхликвидността в системата и солидните капиталови буфери за противодействие на такова развитие. Освен това в голямата си част инвестициите в ДЦК се водят държани до падеж и повишаването на доходността, респективно намаляването на цената, не води до непосредствен риск за банките, освен ако не им се наложи да ги продават преждевременно. Все пак обаче счетоводно тези хартиени загуби имат ефект, като в зависимост от приетия подход поне част от тях се отразяват на капитала, което може да се окаже проблем и за потенциала за ново кредитиране.

Към края на миналата година обаче главният натиск върху печалбите идваше по линия увеличените с над 10% (или 187.5 млн. лв.) административни разходи, движени основно от скока на заплатите. Доста по-малък е ефектът от нарасналите с около 35 млн. лв. вноски за Фонда за гарантиране на влоговете.

След няколко години на изпилени до крайност спредове към края на 2022 г. ножицата на нетния лихвен марж започна да се разтваря. Основна заслуга за това има започналият цикъл на затягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка - вдигането на основните лихви в еврозоната повиши и Euribor, с чиито 3- или 6-месечни стойности са обвързани голяма част от фирмените заеми. Така на фона на като цяло продължаващото да расте с бурни темпове кредитиране и все още задържащата се заради свръхликвидността в системата близка до нулата доходност по депозитите през 2022 г. нетният лихвен доход на сектора нарасна със завидните 17%, или 470 млн. лв., до 3.26 млрд. лв. Само за последното тримесечие постъпленията от основния приходоизточник на банките са за рекордните 945 млн. лв., което е с 15% повече спрямо предходните три месеца и с 30% над отчетеното за същия период на 2021 г.

Съществен измерител за ефективността на една банка е и съотношението cost-to-income, което съпоставя нетните приходи от лихви, такси и дивиденти с административните разходи. Показателят отчита доколко всеки похарчен лев за клоновете и персонала генерира печалба, като по този начин играе ролята на ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките - при равни други условия институциите с по-ниски нива биха могли да очакват по-слаб трус при криза. Движени от скока на заплатите, през 2022 г. административните разходи в сектора скачат с над 10%, но изпреварващият ръст на нетния лихвен доход и нетния доход от такси на практика неутрализира това и като крайно повечето банки в подреждането отчитат подобрения по този показател.

Останалите по-класически измерители за рентабилност като съотношението на печалбата преди обезценки към активите и възвращаемостта на активите и на собствения капитал са с по-ниски тегла при формирането на крайното подреждане. Това е така поради две причини - от една страна, те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху финалния резултат, а от друга страна, отчитаме и факта, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти.

Победител в категорията тази година отново е Ти Би Ай банк, която се завръща на върха след двегодишна пауза. Макар и да е сравнително малка, фокусът на институцията върху ритейл банкирането и особено върху потребителските заеми за домакинства традиционно й осигурява огромни маржове. Допълнителен тласък за силните резултати по измерителите за рентабилност тази година й носи и полученият дивидент от румънското й дъщерно дружество за бързи заеми в размер на 67 млн. лв., който на практика дублира оперативната й печалба до рекордните в историята й 126 млн. лв. Така в крайна сметка банката заема първо място по четири от петте показателя в категорията, като отстъпва единствено по съотношението cost-to-income. Там обяснимо по-големите банки имат предимството да извличат икономии от мащаба.

Стабилните позиции в кредитирането за домакинствата и особено в потребителското финансиране, където лихвените маржове са по-високи, носят традиционно силно представяне и на ДСК, която през изминалата година отчита рекордна за сектора печалба - 566.7 млн. лв.