За Браян Кокс и интелигентните атоми

Браян Кокс по време на лекцията му в София

Още досиета

Когато става дума за Космоса, сякаш има два вида хора. За едните мисълта за Вселената е освобождаваща, защото ги кара да осъзнаят колко незначителни са на фона на немислимата ѝ необятност - и също толкова незначителни са техните проблеми, трудности, трагедии. Да бъдеш миниатюрна част от нещо толкова голямо носи усещане за свобода. Другите - точно обратно, са потиснати от мащаба, необзоримостта и сложността на Вселената, тя ги кара да се чувстват твърде маловажни, безсмислени, излишни. Въпрос на его.

В петък вечерта на 5 април зала 1 на НДК бе пълна с хора предимно от първата порода, дошли да видят на живо шоуто "Horizons - A 21st Century Space Odyssey" на британския физик Брайън Кокс. София бе една от спирките на неговото турне, което тази година минава и през Източна Европа. А визитата му съвпада и с издаването на първата книга на проф. Кокс на български - "Защо E = mc²?" (виж карето).

"Хоризонти" е двучасова свръх увлекателна лекция за началото и бъдещето на Вселената, за черните дупки и суперновите, за случайните и неслучайните открития и теориите, които малко по малко разкриват частици от огромната космическа картина. И, разбира се, за ролята и мястото на човека в гигантската фабрика на времепространството.

Професор Кокс е нещо като феномен: по стандартите за успешен учен-физик той е млад - едва на 56 г., скромен, чаровен и усмихнат. Медиите обичат да припомнят любопитния факт, че преди да се посвети на физиката, е бил музикант - кийбордист в няколко прогресив рок групи на Острова. Днес Брайън Кокс е преподавател по физика на елементарните частици в университета в Манчестър и суперзвезда в полето на популяризирането на науката. Написал е няколко книги, автор и водещ е на редица тв и радио предавания по BBC, носител е на куп награди. Популярността му граничи с тази на Карл Сейгън и Сър Дейвид Атънбъро.

Британският физик Брайън Кокс

Фотограф: Shutterstock

Успехът му се дължи на очевидния му талант да поднася по много достъпен, разбираем начин и с доза чудесен хумор сложни математически и физични концепции - независимо дали става дума за космическата инфлация (експоненциалното разширяване на пространство-времето от малка точка в най-ранния етап на на възникването на Вселената), космическия микровълнов фон (остатъчната светлина след т.нар. Голям взрив) или какво се случва с информацията, след като материята попадне в Черна дупка.

Помагат и технологиите: на огромен екран зад лектора публиката вижда зашеметяващи, изключително детайлни кадри от далечни клъстъри, галактики, планети, спътници - включително снимки от най-новия и мощен космически телескоп "Джеймс Уеб", изведен в орбита преди малко повече от две години. Свръхреалистични анимации показват как изглежда вселената в гигантски мащаб - сякаш над зрителите се сипе едър сняг, само че всяка снежинка е галактика. Валят трилиони от тях.

"Хоризонти" е комерсиален успех, който счупи няколко рекорда на Гинес, вкл. за най-продавано научно турне. Досега шоуто е гостувало в Обединеното кралство, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Хонконг и цяла Европа и е посетено от близо 300 000 души. Идеята за него води 13 години назад, когато Брайън Кокс записва култовата си лекция "Една нощ със звездите" - в театъра на Кралския институт на Великобритания в присъствието на отбрана публика приятели, колеги физици, популярни личности и шоузвезди. Актьорът Саймън Пег, например, му асистира в прости и забавни експерименти на сцената. Всичко протича с много наука, но и много смях. В следващите години публиката на лекциите на проф. Кокс става все по-многобройна, а самите те - все по-визуално и технологично зрелищни. В края на миналата година шоуто "Хоризонти" в Австралия бе озвучавано от Симфоничния оркестър на Сидни, превръщайки го не само в интелектуално удоволствие, но в удоволствие за всички сетива.

Голямото постижение на Брайън Кокс е, че в поляризирания свят, в който манипулатори и опортюнисти улавят все по-големи части на обществото с ретроградна и псевдонаучна пропаганда в лепкавите социални мрежи, той пълни зали, говорейки за наука в най-чистия й вид - космология, астрофизика и квантова механика.

Не става дума само за сложни теории и уравнения (макар такива буквално да има на големия екран). Както самият той отбелязва, става дума за интелектуалното и философско предизвикателство да осъзнаем концепции като тази, че съществува ден без вчера, че времето не е абсолютно и вечно, че самите ние сме интелигентни атоми, достигнали изключителното състояние да можем да размишляваме за съществуването на други атоми. Изключително, защото реално сме съставени от същите, предимно празни "тухлички", от които е изградена всяка друга видима материя - от звездите до песъчинките на плажа.

Брайън Кокс, разбира се, е политически и обществено ангажиран и неговото послание е не по-различно от това на Карл Сейгън: лидерите, учените, хората - всички трябва да направим много повече и да опазим тази безценна планета.

Въпреки трилионите галактики и трилионите планети навън, появата на живот е нещо изключително рядко, казва той. Не само защото Вселената е всъщност едно много бурно и унищожително място, но и защото животът се развива много бавно. Земята е на 4.5 млрд години - приблизително една трета от възрастта на Вселената. Първите едноклетъчни организми са се появили "бързо" - около 750 млн. години след формирането й, но са останали такива повече от 3 млрд. години. Едва преди 600 млн. години еволюират първите многоклетъчни организми, а интелигентният живот на Земята по космическите мерки се е появил едва "вчера".

Тази комбинация от дълго време и устойчиви условия за развитие, смята проф. Кокс, е вероятно изключително рядка. А шансът нашата планета с интелигентен живот извън океаните да една от много, много малкото в обзоримата вселена, ако не и единствената, е голям.

И в крайна сметка публиката на професор Кокс - хората, приели своята нищожност в немислимо огромната Вселена, всъщност си тръгват от залата по-важни и по-изключителни, отколкото са смятали, че са.

За книгата "Защо E = mc²?"

Брайън Кокс е автор на няколко книги от които е продал над един милион копия по целия свят, включително "Черни дупки", "Универсален: Ръководство за Космоса", "Квантова вселена" и др. За първи път сега негова книга - "Защо E=mc2?" в съавторство с професор Джефри Форшоу, излиза на български през издателство РИВА.

В нея двамата обясняват и опростяват понятията за енергия, маса и светлина и демонстрират как структурата на самата природа се съдържа в това уравнение. Енергията и масата са взаимозаменяеми, точно както са доларите и еврото, а обменният курс е скоростта на светлината на квадрат. Авторите отговарят на сложни и любопитни въпроси като тези как Айнщайн е стигнал до това заключение, как може скоростта на светлината да си проправи път в уравнение за връзката между енергия и маса, защо светят звездите, защо ядрената енергия е толкова по-ефикасна и какво е всъщност масата? А последният въпрос води в чудния свят на елементарните частици, които отварят нови простори за разбирането на Вселената.

Книгата е в краткия списък на престижната награда за научнопопулярни заглавия на The Royal Society (Кралската академия на науките). Носители на наградата през годините са автори като Бил Брайсън, Стивън Хокинг и Камила Панг.