Не спекулирай, а колекционирай

Интересът към възпоменателните монети в България расте заради търсенето на алтернативна доходност

Опашката пред БНБ за възпоменателни монети. Студът през януари не намали интереса към тях.
Опашката пред БНБ за възпоменателни монети. Студът през януари не намали интереса към тях.
Опашката пред БНБ за възпоменателни монети. Студът през януари не намали интереса към тях.    ©  Надежда Чипева
Опашката пред БНБ за възпоменателни монети. Студът през януари не намали интереса към тях.    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко
  • Интересът към възпоменателните монети в България расте заради търсенето на алтернативна доходност
  • Засилва се и чисто спекулативно-инвестиционният интерес, а вторичният пазар се случва в социалните мрежи и всякакви сайтове
  • Доходността от тях може да е добра, но кога и има ли смисъл да се инвестира в тях

Средата на януари, минусови температури, дълга опашка от хора се вие пред централата на БНБ. Същата гледка може да се види и пред касовия двор в столичния квартал "Полигона". В първия месец на годината централната банка пусна в тираж две възпоменателни монети - сребърна по случай "150 години от рождението на Гоце Делчев" и медна "100 години от рождението на Стоянка Мутафова". БНБ не за първи пуска монети в продажба, но за разликата от преди години сега опашките са по-големи.

Причините са няколко. Интересът към възпоменателни монети през последните години расте заради ниските лихви и липсата на сигурна алтернатива, а за много хора това е лесен начин да вложат парите си, тъй като не изисква сложни познания за финансови пазари и анализ. Освен това няколко групи във Facebook подклаждат интереса, действайки като вторичен пазар за покупко-продажба. В същото време спрямо преди години БНБ пуска в обращение по-малки тиражи от една емисия, а заради нарасналия интерес при определени монети има съмнение за координирано изкупуване от различни лица, което заобикаля ограничението един клиент две монети. А колекционери се оплакват, че остават без монети и често трябва да си ги купуват на силно завишени цени от спекуланти на вторичния пазар.

Възпоменателната монета е от злато, сребро или мед, има номинал, но не се приема като разплащателно средство. Предназначена е за инвестиции и нумизматика. Всяка държава в света може да издава подобни монети, обикновено те са в ограничен тираж и са свързани с определен юбилей, годишнина на известна личност, историческо събитие, природни забележителности и други.

В България възпоменателните монети се секат от Монетния двор на БНБ, а историята на българските юбилейни парични знаци започва от 1965 г. Секат се от висока проба злато (999/1000), сребро (999/1000) или мед (999/1000), което кара хората да виждат инвестиционни възможности в тях. Цената им е обвързана и с тази на метала, тоест, ако се увеличава например тази на златото, ще расте и на монетата.

"БНБ ежегодно подлага на обсъждане всички постъпили предложения относно теми за отсичане на възпоменателни монети през следващите три години, прави проучване за евентуалния интерес към тях, като отчита общественото мнение и баланса на публичния интерес, тенденциите на нумизматичните пазари у нас и в чужбина, както и възможностите за пълна реализация на тиражите им. Изборът на тема, по която да се отсича възпоменателна монета, се основава на критерии като: общонационална или международна значимост на темата, образователна, културна, историческа, християнска или природна насоченост на темата", казват от БНБ пред "Капитал". От централната банка изрично посочиха, че с емитирането на възпоменателни монети БНБ не цели нито реализирането на печалба, нито увеличаване на приходите си от продажби. Освен това възпоменателните монети не трябва да се бъркат с инвестиционните, които секат монетни дворове по света, или например със стари монети, излезли от обращение.

Мащабът на пазара

В момента по информация на "Капитал" от сектора колекционирането на български юбилейни монети не е много развито, като допреди няколко години е имало около 2000 колекционери. Мащабът също не е толкова голям, ако го сравним например с милиардната финансово-борсова инвестиционна индустрия. При 4000 монети по 30 лв. той е за 120 хил. лв. за тиража на една монета, но при по-скъпите, разбира се, нараства. Това обаче ги прави добра алтернатива за инвестиции с по-малки суми, които например са непосилни за покупка на имот или вложение в скъп финансов актив.

От началото на годината са пуснати два тиража - "150 години от рождението на Гоце Делчев" (3000 монети по 108 лв. без ДДС) и "100 години от рождението на Стоянка Мутафова" (4000 монети по 30 лв. без ДДС).

Медните и сребърните монети са предпочитани заради по-ниската им цена. Преди повече от десетина години тиражите бяха около 6-10 хил. (за влизането на България в ЕС монетата е с тираж 14 хил.), но през последните години те по 3000. Заради високия интерес БНБ вдигна тиража на монетата за Стоянка Мутафова до 4000. Предстоящите също ще са в такъв тираж, казаха от БНБ, отчитайки по-високия интерес. Следващата емисия и продажба е през юни - златна монета от 2 лв. с Паисий Хилендарски, а следващите са през септември (сребърна "Голям гмурец") и декември сребро с частично позлатяване с цар Калоян.

БНБ продава една трета от монетите, а останалите се предлагат от Банка ДСК, ПИБ, Райфайзенбанк (България) и Тексим банк. На банките - разпространители за продажба в цялата страна, се предоставят до 70% от тиража на всяка възпоменателна монета, а в БНБ се продава около една трета от тиража на монетите. Списък на офисите и клоновете на тези банки, в които се продава всяка възпоменателна монета, се публикува в интернет страницата на БНБ.

"Наблюдаваме все повече млади хора да купуват монети от БНБ. Считаме, че техните мотиви за закупуване на монети са по-скоро търсенето на възможност за инвестиране на свободните си средства и евентуално реализиране на печалба при продажбата им. Малко вероятно е те да са движени от колекционерски мотиви. Електронната търговия също оказва своето влияние върху търсенето на монети, тъй като предоставя бърза и удобна възможност за препродажбата им с цел реализиране на печалба или осигуряване на парични средства при необходимост", коментираха от БНБ.

"Разбира се, не бива да се забравя и че възпоменателните монети са предмет на колекциониране от страна на нумизматите в страната и съответно интересът към конкретна монета зависи не само от отбелязваната личност или събитие, но и от субективните преценки, интересите и личните предпочитания на всеки купувач или колекционер", казват още от БНБ.

След 7 часа чакане монетата свърши пред мен

За да няма масово изкупуване, от миналата година от централната банка слагат ограничение за покупка през първите два дни до 2 монети на човек, след това е без лимит. Това ограничение обаче лесно се заобикаля и напоследък монетите свършват още в първия ден. По информация на "Капитал", която беше потвърдена и на място с разговори на хора от опашката, някои от тях отиват там, за да купуват монети в полза на друг човек, млади хора пък се организират с роднини и приятели.

Още през ноември колекционер, който не желае да се споменава името му, коментира пред "Капитал", че има подозрения за организирано изкупуване. Тогава са пуснати монети с хан Омуртаг и Панайот Пипков. "Опашката пред мен беше над 100 души, като ми направи впечатление струпването на мъже, жени, включително и баби, от ромски произход. Досега не бях виждал роми да колекционират монети", казва пред "Капитал" колекционерът и допълва: "Естествено се намери един, който сподели - плащат ми да се редя и да ги купувам, конкретно за тази ми дават 100 лева за брой, монетата е 36 лева с ДДС (медна Панайот Пипков - бел. авт.), а за мен остават по 66 лева - как да не чакам?!"

"От една страна, събирането на монети е един вид инвестиция и като няма лихва по банковите депозити, а нямаш възможност да купиш недвижими имоти - купуваш монети, издавани от БНБ, като очакваш цената им да расте или поне да не намалява", споделя пред "Капитал" млад инвеститор, който е дошъл да си купи монети в търсене на алтернатива за спестяванията си. Друг пък остава без монети, които свършват пред него. "Цял ден се редя и накрая свършиха точно пред мен", споделя той. "Другия път ще бъда тук от 5:45."

Сребърните и медните монети се продават с ДДС, докато златните са означени като инвестиционно злато и затова са освободени от косвения данък. Според колекционери и участници на този пазар по-масовото изкупуване се наблюдава от няколко години. Така за онези, отишли късно на опашките, монетите не стигат, от търсените монети няма и в клоновете на търговските банки партньори. Допълнително интересът през последните години се стимулира и от няколко групи във Facebook, където се търгуват всякакви банкноти, монети и антикварни предмети. Като "Монети БГ аукцион", в която има над 65 хил. членове. Обикновено някой притежател прави своеобразен търг, в който желаещите наддават, последният печели, след което двете страни се уговарят как да бъде пратена и платена пратката. Обикновено с куриер. Там става и размяна на монети, антикварни и други интересни предмети. В групите има и много сигнали за некоректни купувачи, като директно се пускат и профилите им.

В тези групи може да се види например как монетата със Стоянка Мутафова, която БНБ продаваше за 36 лв. (с ДДС), там се продава на търг с начални цени от 100 лв. и нагоре, като крайната цена достига до около 180 лв., че и 200 лв. Оферти има и в различни сайтове, дори и OLX, които обаче често са на завишени цени - например монетата с Гоце Делчев за 400 лв., но на тези нива няма сделки. При продажна цена 108 (без ДДС) интересно е, че ден след първия ден от продажбата й се появи и обява, която предлага монетата, а от обявата става ясно, че има наличност 40 - 50 броя. Извън Facebook масовите обяви са в bazar.bg, където често при запитване на продавач той може да вдигне още цената. Колекционерите използват сайта balkanauction.com.

"Предпочитаме този сайт заради рейтинговата система, т.е. не можеш да откажеш сделка или да вдигнеш цената след това в съобщение, защото ще ти падне рейтингът. Има колекционери, които въобще не искат да продават на купувачи с рейтинг под 5 например. Отделно се заплаща такса към собственика на сайта и това премахва еднодневни продавачи", казва нумизмат. На въпроса често ли качват монети и бързо ли изчезват те, той отговаря така: "Зависи от цената. Например Стоянка Мутафова на цени под 150 - 160 лева изчезва веднага, но цени по 250 - 300 лева просто си стоят като обяви. Монети отпреди бума мината година се продават на близки цени от емитираната от БНБ цена." Според него това потвърждава факта, че от хан Омуртаг насам има промяна в пазара, което им покачва цените.

Има ли смисъл да се инвестира

Извън спекулативните покупки и продажби колекционерството е дълъг и сложен процес. Със сигурност възпоменателните монети са съхранител на стойността, особено златните. Юбилейните парични знаци могат да се опишат и като антитезата на криптовалутите. "Издават се" от централизирани звена (централни банки) в строго определен брой, съхраняват се в сейф (препоръчително) и цената им не е толкова волатилна. Инвестициите във възпоменателни монети не се амортизират с времето. Не се влияят от инфлацията или развитието на икономиката. Може да се държат почти за неопределено време. Не се облагат с данък добавена стойност (когато става дума за златни или платинени монети). Сделките от тях обаче трябва да се декларират в данъчната декларация и са облагаеми с 10%.

Водени от различни причини, всеки колекционер има различна стратегия. Някои се опитват да придобият колкото се може по-голяма част от дадена серия от монети. Други събират монети само от определен метал - злато, платина или сребро. Трети инвестират в монети според номинала. В този случай колекционерите се опитват да придобият възможно най-високите номинали, което често означава, че монетите са изградени от благородни метали като злато и платина.

Естествено има най-различни начини за колекциониране. Всеки индивидуално може да избира монети, които счита за редки или по някаква обективна причина го привличат повече от останалите. Някои инвеститори са фенове на редки монети с изключително малък тираж, докато други се събират около определени теми или личности - например юбилейните парични знаци, свързани с революционери.

Възпоменателните монети се секат само веднъж и никога повече, така че тяхната нумизматична стойност може да се увеличи с времето. Цената им зависи от тяхната уникалност и колекционерско търсене. Ако цените на металите се покачат, тяхната стойност също ще се увеличи. За разлика от останалите нумизматични активи, като обикновените златни монети например, цената на възпоменателните монети е повече свързана с тиража, отколкото със съдържанието на ценни метали. Колкото по-голям е тиражът, толкова по-малък е шансът за увеличаване на цената в бъдеще.

Обмислете, преди да закупите

Разработете списък с монети, които бихте искали да притежавате, и се образовайте относно особеностите на текущия пазар. Месечният доклад на БНБ за наличностите е добър инструмент за информиране и проследяването на промени в търсенето от страна на колекционерите.

Купувайте от регистрирани търговци на монети с ниски маржове като банки и други финансови институции. Често онлайн може да циркулират фалшиви или имитиращи продукти с недоказано съдържание, които привличат вниманието с ниски или промоционални цени. Златните възпоменателни монети се изкупуват и от големите дилъри на инвестиционно злато, където може да се получи адекватна цена, свързана с пазарната цена на златото.

Съхранявайте монетите си в банка, сейф или при други подходящи за съответните метали условия. Изключително важно е да не се отваря защитната капсула, в която са поставени монетите, за да се избегнат потенциални надрасквания или други повреди. Разходите за съхранение са един от минусите тук, ако трябва да се плаща за сейф.

Премията - имайте предвид, че възпоменателните монети в сравнение останалите продукти от злато или други ценни метали се продават на премия спрямо цената на метала (често около 10-20%), като тук са включени разходите за изсичане и други административни разходи. Затова експертите препоръчват закупуването на юбилейни монети с по-ниска премия спрямо цената на благородния метал, което обаче за обикновения гражданин е малко трудно за оценка и преценка.

Обикновено доходността от българските възпоменателни монети не е по-висока в сравнение с юбилейните парични средства на други държави. Някои нумизматици спекулират, че ситуацията може да се промени, след като България приеме еврото и левът остане в миналото, но това бъдещето ще покаже.

От обикновени пари до специални монети

В исторически план сеченето на монети винаги е свързано със специални поводи, без непременно да се посочват те. В края на XIX век издаването на специални монети, изрично отбелязващи различни събития, става все по-често срещано явление.

През XX век използването на благородни метали за валута за разплащане става все по-трудно. Първата световна война и Голямата депресия от 30-те години на миналия век довеждат до временно или постоянно премахване на конвертируемостта на банкнотите в монети от благородни метали.

Постепенно емитирането за обращение става все по-ограничено и окончателно е изоставено с прекратяването на златния стандарт през 1970 г. Докато някои възпоменателни монети от тези десетилетия продължават да се издават предимно в благородни метали, използването им като валута в обращение става оскъдно или напълно спира.

Така възпоменателните монети се превръщат в отделен клас монети, без да имат непосредствено разпознаваема връзка с монетите и банкнотите, използвани в ежедневните транзакции. Именно поради тази причина са предимно колекционерски предмети и в някои случаи инструменти за инвестиция.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Ах, този лош соц...

    Нередност?
Нов коментар