Д-р Бенджамин Розенберг: Никой не обича да му казват какво да прави

- Право в десетката! През последните месеци, докато навигираме през пандемията, мисля много по тези теми. Да ни се казва какво да правим определено може да има обратния ефект. Дори съм впечатлен, че хората по целия свят спазваха толкова дълго препоръките за безопасност. Научните изследвания върху заповедните послания са съвсем ясни - хората не ги харесват и инстинктивно искат да направят точно обратното на това, което им се казва. Съобщение, което казва на хората, че ТРЯБВА да правят нещо, най-вероятно ще бъде възприето като заплаха.

Но има и друг интересен фактор, който се вписва в ситуацията в момента. Когато се чувстваме несигурни в себе си, сме много по-склонни да се съобразяваме с инструкции. Може би това е причината сега, когато хората се чувстват несигурни в много отношения, да се съобразяват повече. Но в месеците, в които нещата се поуспокоиха, хората се почувстваха по-спокойни и съответно имаше повече нарушения на здравните правила.

Едно от предизвикателствата наCOVID-19 и мерките, свързани с него, е, че ни се налага да упражняваме търпението си. Като психолог и баща на малко дете как се справяте с търпението?

- "Справяне с търпението" е добре казано. Разглеждам търпението и самоконтрола като изчерпаеми ресурси - много изследвания подкрепят този подход.

За мен определено е процес на учене. Склонен съм да се натоварвам, без да обръщам внимание на психичното си здраве. Определено мисля, че това е симптом на преработената, свръхзаета американска култура, от която съм част. За да се справя, включвам в ежедневието си практики, които да възстановят психичните ми ресурси. Спортувам, практикувам дълбоко дишане, медитирам и прекарвам колкото се може повече време сред природата. Простички неща като това да разходиш кучето могат да са много центриращи и помагат за възстановяването на психичните ресурси. Така имам повече търпение и самоконтрол, когато тичам след малко дете, което се опитва да унищожи къщата.

Какви промени в поведението на хората забелязвате тази зима в сравнение с първата вълна на пандемията?

- Най-голямата разлика е в умората. На хората им писна! И това е напълно разбираемо. В началото много хора бяха стриктни в спазването на мерките. Но сега, когато ограниченията продължават толкова дълго, а навън е студено, някои губят мотивацията си. Напоследък в САЩ повечето огнища на зараза се оказват малки семейни събирания.

Смятам, че е интересно, защото всички знаем как да намалим разпространението на COVID-19 - като носим маски, спазваме дистанция, седим навън, когато се виждаме с близки, и т.н. Грешката на властите е, че приемат знанието за равностойно на изпълнението. Дългогодишни изследвания показват, че образованието не е достатъчно, за да мотивира действие. С други думи, да повтаряме отново и отново какво трябва да се прави и какво не трябва не е достатъчно, за да се справим с пандемията.

Какво би ни мотивирало по-ефективно да спазваме правилата независимо дали става въпрос заCOVID-19, климатичната криза или друг проблем?

Като че ли някои възрастови групи по-трудно спазват ограниченията, отколкото други. Защо според вас е така?

Как можем да използваме знанието си за реактивната теория, така че да разберем себе си по-добре и да действаме по-осъзнато?

- Да бъдем осъзнати за това, което ни кара да реагираме с реактивно съпротивление, е най-важното. За да го направим, можем да се упражняваме, като обърнем внимание на това какво възприемаме като ограничение. Можем да отбележим за себе си дали тези ограничения са необходими и/или търпят да ги приложим по свой собствен начин. Когато забележим какво ни кара да чувстваме свободата си ограничена, пак можем да изпитваме яд, фрустрация или да реагираме реактивно. Но тази осъзнатост ни помага да смекчим реакциите си.

Важно е да приложим същата логика към близките си, тъй като понякога, когато видим, че свободата на близък е ограничена, също реагираме с реактивно съпротивление.

Как можем да разберем дали собственото ни поведение или това на някого около нас е повлияно от реактивно съпротивление?

- Основните признаци са: силно желание да направим обратното на това, което ни се казва; гняв; негативни мисли относно темата на ограничението; желание да омаловажим или очерним източника на ограничението.

Ето един пример от всекидневието: да кажем, че двегодишният ми син вижда бисквитка на масата и много иска да я изяде. Но аз му казвам: "Езра, след малко ще вечеряме, сега не може да ядеш бисквити." Това определено е заплаха за свободния избор на Езра, който смята, че би трябвало да може яде бисквити, когато си поиска. Но не може. Като резултат от това, че моята забрана заплашва свободния избор на Езра, той може да реагира по няколко начина:

• А. Много, ама много, много да иска да изяде бисквитата - дори повече от преди.
• Б. Да започне да вика и плаче (така малките деца показват гняв).
• В. Да бъде много подразнен от това, че съм ограничил поведението му.
• Г. Да си каже: "Леле, татко е страшен гадняр заради това, че не ми дава да изям тази бисквита."

Като възрастни също реагираме така, само че поводите и външните проявления са други. Така че, когато забележим подобно поведение у себе си или друг човек и знаем, че наскоро е получил някакво ограничение, вероятно става въпрос за реактивно съпротивление.

Как разбирането за реактивната теория може да повлияе на обществата ни на местно и глобално ниво?

- За мен има два големи извода. Първият е, че хората не обичат да им се казва какво да правят. Това е очевидно и повечето от нас го знаят интуитивно. Но вторият извод е, че можем да използваме това знание, за да избегнем реактивното съпротивление. Или да използваме реактивността, за да мотивираме определено поведение. Това е полезно например, когато официални лица формулират правила - независимо дали става въпрос за закони, здравни разпоредби или нещо друго.

Строги съобщения като "Трябва да рециклирате всичкия си отпадък" имат предимството, че са ясни, но също така са груби и могат да предизвикат реактивно съпротивление. Вместо това много по-ефективно послание би било: "Моля, помислете дали да не рециклирате отпадъците си - опазването на околната среда, здравето на близките ви и вашето собствено може да зависят от това."

Другият аспект е, че чрез реактивното съпротивление можем да мотивираме положителна промяна в поведението. Например в САЩ бяха много успешни кампаниите против тютюнопушенето, които представиха цигарите като злодея - ограничител на свободата. Той пречи на хората да стоят вътре при приятелите си и вместо това ги карат да мръзнат навън, за да пушат. Идеята беше пушачите да видят навика като нещо, което застрашава свободния им избор, и да ги мотивира да действат реактивно, като спрат да пушат. Гениално е и, изглежда, работи добре.

Интервюто взе Лия Панайотова