20 въпроса: Весела Данчева
"Щрих и стих - поезия в анимация", проектът на "Компот колектив", се завръща с изложба и книга
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Весела Данчева е сред основателите на "Компот колектив", които развиват българското анимационно кино вече тринадесет години.
Преди това тя завършва академията Willem de Kooning в Ротердам и School of Visual Arts в Ню Йорк. Опитът, който придобива навън, прилага като мислене, естетика, артистичен почерк и креативна свобода в България. Данчева и партньорът й Иван Богданов, с когото създават "Компот колектив", продължават да отстояват мястото на анимацията като изкуство, което може да разгледа сериозни проблеми и теми по често нестандартен и свеж начин.
Един от най-познатите проекти на "Компот колектив", "Щрих и стих - поезия в анимация", се завръща. На 16 септември в галерия "Прегърни ме" ще има изложба и представяне на книга-албум по филма в развитие (от 2015 г. насам). Обновената му едночасова версия, в която има анимирани сегменти по поезията на Анамария Коева, Димитър Воев от "Нова генерация", Дилян Еленков, Георги Господинов, Калоян Праматаров, Марин Бодаков (който почина преждевременно на 8 септември), Мария Бонева, Петър Чухов, Стефан Иванов, Стефан Икога, ще има прожекция на 19 септември от 14:30 ч. в Дом на киното, част от програмата на "София филм фест". Някои от частите ще бъдат прожектирани и на 17 септември в "Прегърни ме". В момента "Компот колектив" работят и по филма "Гласът".
Като какъв човек се определяте?
Като усмихнат и позитивен човек. Може би е код от името ми.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам в личния избор, в зачитането на всеки човек с неговите разбирания и различия. Все пак един ден няма да ни има и това, че сме заедно сега, е най-ценното.
Любимият ви момент от деня?
Привечер, когато светлината омеква и звуците утихват.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да вярваш в това, което правиш, дълго време. В моята професия времето е доста еластично понятие. Често работата на един аниматор за един ден е равна на две-три секунди. Така че за създаването на няколко минути анимация понякога са нужни няколко години. Хубавото е, че работим в екип и си напомняме да вярваме.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Измислям истории и ги разказвам в картинки - би било най-директното обяснение. Децата разбират анимацията и не е трудно да им обясня, че правя анимационни филми.
Как си почивате?
Най-добре - без покрив и без обхват.
Какво ви зарежда?
Срещите и разговорите с хора, които ми дават различен поглед към света.
Какво ви разсмива?
Искрени и непринудени реакции в най-обикновени ситуации.
Какво ви натъжава?
Липсата на диалог и възможност за разбиране.
Какво ви вбесява?
Прекалената убеденост на някои хора в собствената им правота.
Личност, на която се възхищавате?
Не ми се иска да изброявам авторитети. Възхищавам се на хора, които разширяват светогледа ми. Напоследък се възхищавам на подрастващите около мен, които от деца се превръщат в млади хора с нов и различен поглед към света - синът ми Алеко Богданов, порасналите деца на моите приятели, студентите, на които преподавам.
Кое свое качество харесвате най-много?
Може би ентусиазмът и позитивното ми отношение.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Пак ентусиазмът, който понякога ми пречи да се фокусирам. Обикновено нещата, които най-много харесваме, най-много ни пречат.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да летя - да виждам отвисоко, нашироко, напред и назад.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Получих рокля с повод, която носих цяло лято. Подарих книга без повод, която знам, че ще зарадва. Това са все семейни подаръци.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Последните седмици са доста тривиални - пощата ми, месинджър и фейсбук. Нали подготвяме серия от събития, свързани с поетичната филмова колекция "Щрих и стих", и ми се налага да подклаждам новините.
Къде бихте искали да живеете?
На много места мога да се пренеса. Харесвам местата с море, слънце и зеленина, но май сме доста, които избираме подобна дестинация. Харесвам и София, където живея в момента.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Митове" - прочит на древногръцките митове от Стивън Фрай.
Най-интересното място, на което сте били?
В червената пустиня в Йордания. Там имаш усещането, че се изгубваш и се намираш едновременно.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"I have to change, to stay the same" - Willem de Kooning
1 коментар
Следя тази рубрика с интерес и от доста време, харесват ми и форматът, и героите. Но ми прави силно впечатление как почти никой, да не кажа съвсем никой, не посочва имена във въпроса за личностите, на които се възхищава. Много е интересно това като явление. Защото и възхищението, и личността по принцип са много положителни неща и не би трябвало да има неудобство да споделяме. Или да се възхищаваме. Като че ли имаме някакъв наследен страх от личности, не знам. Но ви благодаря, че въпреки че никога не получавате отговор, продължавате да задавате този важен въпрос :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.