До Прищина и назад: косовският писател Азем Делиу

Роден е през 1996 г. в град от десетина хиляди души близо до Прищина, но след началото на войната (1998-1999) баща му е на фронта, майка му се мести от място на място, а той отива нелегално при чичо си в Германия - не вижда родителите си цели три години, единствената му визуална връзка с тях са две снимки. "Интересно е това чувство да си на мирно място, но да знаеш, че някъде има твой баща, когото не познаваш и той може да умре всеки момент във война. От днешна гледна точка като че ли историята на майка ми и като цяло историята на жените в Косово е неразказана и може би по-важна: мъжете все пак са имали оръжие, с което да се отбраняват, жените остават сред цивилните", казва Делиу, който като публична личност в Косово и Албания предлага нова перспектива - израснал с травмите от войната, без реално да има кой знае колко спомени от нея. "В крайна сметка моето детство е много по-добро и уредено в сравнение с детството на много други хора."

След края на войната семейството се събира обратно в Косово. Писателят споделя, че разказването на истории е нещо, което се е развило в началното му училище, когато един от преподавателите му дава нова книга всяка сряда и така Азем скоростно прочита огромен набор от заглавия. Книгите на най-известния албански автор, Исмаил Кадаре, се превръщат в модел за него - не само като литература, но и като начин да рационализира за себе си сложната история на региона и войната в Косово. В гимназията той прочита всички издадени книги на Кадаре. Сега той и идолът му се издават от едно и също местно издателство и се познават - приятелство, което Делиу цени и се старае да не използва излишно.

Докато публикува първите си текстове и печели първите си награди, Делиу завършва албанска литература в Прищина. За кратко е журналист, но казва, че подценяването на културните теми в изданието, в което е работил, го кара бързо да промени пътя си. За кратко е и телевизионен водещ на литературно предаване, в което гостите трябва да говорят за книги, които ценят - огромна част от гостите се опитвали да донесат негови книги за обсъждане в негово присъствие като форма на подмазване. "А критиката се свежда до това приятели да пишат за приятели", казва Азем, с което отново създава някои асоциации с литературната сцена в България.

Преглед на оригинала

Делиу казва, че до голяма степен Косово и Албания имат споделена литературна сцена - дори и разговорният език леко да варира, писменият е идентичен и книгите излизат в една и съща версия в двете страни. От неговите впечатления обществото е поляризирано към идеята за национално обединение между Косово и Албания - голяма част от хората живеят с този идеал, за други подобна пътека ще изостри още повече отношенията със Сърбия и ще дискредитира западните политики към страната - протектирана от ООН и от 2008 г. независима, но и до днес частично призната.

Постоянното напрежение между Косово и Сърбия изби отново, след като на 1 август сърби блокираха ключови пътни артерии в знак на протест срещу ново и впоследствие отменено правило, което щеше да задължи автомобили със сръбска регистрация в страната да бъдат заменени с косовска (реципрочна мярка на дългогодишното непризнаване на косовските автомобили в Сърбия). Това се превърна в момент на остра размяна на реплики и позиции между косовския премиер Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич.

"За съжаление голяма част от косовската литература днес е обладана от национализма, а политически няма ляво или дясно, има популизъм и непопопулизъм. Не обичаме жертвите, искаме да възпяваме герои. А според мен историята на жертвите и най-обикновените хора остава някак встрани. С годините, с набирането на някакъв читателски опит и четене на повече европейски класики, малко местни автори вече ми харесват", казва Делиу, който е имал и досег до българската литература - чел е Милен Русков в албанския превод на "Възвишение".

Азем определя литературната албаноезична традиция в Косово като млада, тъй като води началото си от 50-те години на XX век. Първият писател от Косово, който публикува в Косово, е Адем Демачи, опозиционна фигура срещу режима на югославския лидер Тито. В средата на ХХ век Демачи става популярен с книгата си Gjarpijt e gjakut (The Snakes of Blood), докато по същото време е политически затворник.

"Точно в момента виждам интересно ново поколение автори в Косово - чувствам се част от вълна писатели, които намират своите читатели и започват да бъдат превеждани. Ако се замислим, това няма логика: когато някога хората са се завърнали в независимо Косово, това е една напълно опустошена земя, децата влизат в разрушени училища, които е ясно, че няма как да предложат добра образователна система. Но се появяват изключително талантливи хора, въпреки тези условия."

Прищина му изглежда все по-малка, но, от друга страна, градът остава изключително близък за него - живот, в който е за половин година у дома, за половин година някъде другаде, е идея, по която работи. "Това е малка столица в малка страна, в която може да видиш и много простотия, и много потенциал, може да видиш лесно и лошото, и доброто."

Последен въпрос: Дуа Липа или Рита Ора? "Дуа Липа - има много по-запомнящ се глас."

"Записките на Червея Смолински" е в книжарниците, издание на "Персей", преводът от албански е на Екатерина Търпоманова. От същото издателство ще излязат още няколко автори от Косово и Албания. През есента ще се появи книга на Майлинда Брегаси, а през 2023 г. - от Шпетим Селмани. Ана Кове се очаква на Международния литературен фестивал в София през декември.