Какво вещае поредната ескалация в Косово

Нещо гнило в Северно Косово

"Ескалацията през последните дни се задълбочи, но това не е нещо ново", казва пред "Капитал" Енджелюшe Морина, специалистка в сферата на Западните Балкани, евроинтеграцията и мироопазването от Европейския съвет за външна политика. Не за пръв път тази година чуваме за блокади на пътища, престрелки и сблъсъци с полицията в Северно Косово.

Конкретният повод за повишеното напрежение между косовари и сърби сега беше арестът на бившия полицай и етнически сърбин Деян Пантич. Той беше задържан и обвинен в тероризъм и организиране на атаки срещу изборната комисия в Северна Митровица, една от общините със сръбско мнозинство в страната. В знак на протест срещу ареста на Пантич етническите сърби в северната част на Косово блокираха ключови пътни артерии, като издигнаха барикади от тежкотоварни камиони.

Премиерът на Косово Албин Курти призова силите на НАТО да се намесят, за да овладеят напрежението и да премахнат барикадите. Сръбският президент Александър Вучич от своя страна свика Съвета за национална сигурност в Белград и обяви, че ще поиска от НАТО разрешение да изпрати сръбски военни в конфликтния район. Макар да изрази убеждението си, че такова разрешение едва ли ще бъде получено, Вучич подчерта, че сърбите са готови да защитят "родината" си (визирайки територията на Косово), ако мирът бъде нарушен. До днес Сърбия не признава независимостта на бившата югославска провинция.

Ще се стигне ли до въоръжен конфликт

Тази поредна за годината ескалация в Косово, наред с призивите на Курти и Вучич за намеса на военни сили, логично поражда въпроса - ще се стигне ли до война? Според наблюдатели в региона напрежението, макар и засилено през изминалите месеци, няма да прерасне в сериозен въоръжен конфликт между Сърбия и Косово.

"Ще има още инциденти известно време, поне до отложените за април местни избори, след които ще се създадат нови структури, съобразени със законите на Косово", казва Морина. Тя не вижда възможност за открит конфликт между двете страни, тъй като на територията на Косово действа мисия на НАТО в лицето на косовските сили за сигурност (КФОР).

В момента в Косово са разположени около 3700 мироопазващи военни на НАТО, които отговарят изцяло за подсигуряването на мира и стабилността в северната част на Косово. Милица Радованович, изследователка от базираната в Северна Митровица организация "Нова социална инициатива", също ги посочва като аргумент защо вероятността за въоръжен конфликт е минимална.

Сегашната ескалация е просто епилогът на кризата с регистрационните табели, която започна миналия септември. Източник: Reuters

"Под силно руско влияние Сърбия заплашва не само мира в Косово, но и стабилността на Балканите като цяло", казва пред "Капитал" Сербезе Хаджияй, разследваща журналистка за Balkan Insight от Прищина. Въпреки това и тя е съгласна, че заради присъствието на НАТО към момента няма риск от допълнителна ескалация. "Ситуацията обаче е ясен сигнал, че замразеният конфликт ще се задържи, тъй като Сърбия и Косово продължават да не успяват да нормализират отношенията помежду си."

Какви са възможните решения

"Трябва да се постигне финално съгласие за това как да се осъществи нормализацията между Сърбия и Косово", категорична е Морина. "Европейският съюз е основният посредник на този процес. В момента ЕС се стреми да убеди страните да подпишат финално споразумение, което със сигурност може да успокои ситуацията в северната част на Косово".

Хаджияй също открива отговора на конфликта между Белград и Прищина в т.нар. "френско-германско" предложение за нормализация на отношенията между двете страни, обявено от върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел. Документът още не е публично оповестен, но е известно, че включва мерки за сътрудничество на Сърбия и Косово в сфери като икономика, наука и технологии, транспорт, околна среда, здраве, култура, спорт и т.н. Предвижда се двете държави да разменят постоянни мисии, които да се установят в централата на правителството в другата страна. Също така документът ще отвори пътя на Косово към членство в ООН и други международни организации.

"Планът обаче не изисква признаването на Косово от страна на Сърбия", отбелязва Хаджияй. "Международната общност явно иска някакъв вид автономия за сърбите в северната част на Косово, а това е стъпка, която може да доведе до сепаратизъм."

Милица Радованович смята, че неразрешените проблеми все пак могат да се преодолеят чрез активен диалог между Сърбия и Косово. За нея възможността за прекратяване на замразения конфликт се крие във връщането на масата за преговори и изпълняване на постигнатите вече споразумения.

Защо се изостри напрежението

"Сегашната ескалация е просто епилогът на кризата с регистрационните табели, която започна миналия септември", казва Радованович пред "Капитал". Става въпрос за дългогодишното намерение на косовските власти да сменят сръбските регистрационни номера на автомобилите с такива, издадени от Прищина.

Възможността за такова искане от страна на Косово е заложена още в Брюкселското споразумение между Сърбия и Косово от 2011 г., но с уговорката, че процедурата по смяната трябва да продължи една година. Промяната би засегнала около 10 хил. шофьори косовски сърби, чиито коли все още са със стари номера отпреди войната между двете страни през 1998-1999 г.

Първоначално срокът за смяна на табелите беше до 1 август, но благодарение на международни посредници беше удължен с месец, а после с още два. Дни преди новия срок на 1 ноември Прищина отново направи стъпка назад, но това не успокои сърбите. В знак на протест срещу смяната на регистрационните номера сръбски кметове на общини в северната част на Косово масово подадоха оставки. Към техния протест се присъединиха сръбски депутати, съдии и стотици полицаи, които също се оттеглиха от косовските институции.

По-късно през ноември двете страни все пак постигнаха "сделка" по темата, както я нарече Борел. Споразумението се състои в отказа на Сърбия да издава табели, съответстващи на градове в Косово, както и в решението на Прищина да спре да глобява автомобили със стари номера и да ги обявява за невалидни.

Въпреки тази сделка обаче етническото напрежение продължи и през последните седмици. В опит да намери изход от хаотичната ситуация, породена от многобройните оставки от страна на косовски сърби в северните общини, правителството в Косово насрочи извънредни местни избори. Те трябваше да се състоят на 18 декември, но водещите сръбски формации в страната предупредиха, че ще ги бойкотират. Това принуди президентката Вьоса Османи да отложи вота за месец април.

"Най-големият проблем през цялото това време е убеждението на косовския премиер, че интеграцията на Северно Косово би могла да бъде постигната чрез едностранни решения на косовското правителство, без диалог с Белград", категорична е Радованович.

Енджелюше Морина обаче смята, че проблемът е в управлението на общините със сръбско мнозинство. "Северната част на Косово, населена предимно със сърби, е в известен смисъл забранена зона за косовските институции, правила и разпоредби", казва тя. По думите на Морина, четирите общини в северно Косово с мнозинство от косовски сърби на практика се управляват от паралелни структури, ръководени от институции в Сърбия. Белград обаче отрича подобни твърдения.