Краси Генова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Павел Червенков става популярен заради дръзките корици и фотосесии за култовото българско списание "Егоист", за което работи в тандем със стилистката Мариета Ценова. Преди това Павел завършва фотография в НАТФИЗ и снима за водещи модни издания в този период, силно вдъхновен от видяното в италианското издание на Vogue и двама от своите кумири - италианския фотограф Паоло Роверси и германския му колега Питър Линдберг. В "Амика", "Грация", "Макс" и "Ева" се появяват запомнящи се портрети и модни фотосесии, които допълват разнообразното портфолио на Червенков.
И до днес театърът, музиката и киното предизвикват вниманието му. Продължава да снима рекламните кампании на премиерни театрални постановки, а до края на май в арт пространството на Total Sport, Пловдив, е подредена изложбата с портретите на популярни български мъже, заснети в студиото на Павел Червенков, които са част от проекта "Чуй моя глас" на фондация Emprove. Посетителите на изложбата ще чуят гласа и изповедите им чрез специален линк. Мисията на изложбата е да разчупи стигмата, че мъжете не могат и не трябва да говорят за менталното си здраве, а с това ангажират и обществото да обърне внимание на този тих проблем.
Като какъв човек се определяте?
Противоречив. Непрекъснато съм в конфликт на интереси със самия себе си. Твърде често разминавам принципите и постъпките си.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Думи като "благодаря", "съжалявам", "моля" категорично не са вредни за здравето на произнасящия ги. Даже помагат да живеем на едно ако не по-добро, то поне по-красиво място.
Любимият ви момент от деня?
Следобедите. Още по-хубави бяха, когато го имаше клуб 703.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В чисто професионален план са често безплодните опити да убедиш събеседниците си, че фотографията е процес, а не продукт. При това е доста специфичен процес, силно зависим от куп субективни фактори, и всъщност в този процес най-важни са привидно дребните детайли.
Кое е най-голямото ви постижение?
Почти тригодишната ми дъщеря.
Как си почивате?
Бездействам.
Какво ви зарежда?
Усмивката на дъщеря ми. Действа бързо и безотказно.
Какво ви разсмива?
Почти всичко. Аз се лаская от мисълта, че имам добро чувство за хумор, но може и да е просто някакъв налуден хилеж.
Какво ви натъжава?
Жестокостта. Липсата на емпатия. Чувството, че не съм разбран.
Какво ви вбесява?
Безпардонността. Нахалството. Крайният прагматизъм. Безпочвеното високо самочувствие. Нежеланието да се погледнеш отстрани.
Личност, на която се възхищавате?
Трудно ми е да назова една личност, но много се възхищавам на хората, които успяват да изразят и защитят позицията си, без да обидят никого.
Кое свое качество харесвате най-много?
Търпелив съм. Не съм злопаметен. Лесно прощавам. Станаха три - доста нескромно от моя страна.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Недисциплиниран съм. Много съм разпилян и имам нужда от външен натиск, за да върша нещата, които смятам за безинтересни. Като цяло съм "лош стопанин".
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Опасявам се, че суперсилите предполагат и суперотговорност, а предвид гореспоменатото, аз не съм най-подходящият човек за това.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Порцеланова чаша за чай/порцеланова чаша за кафе. Случайно съвпадение.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
"Еб@си". Доста неловко е в голяма част от случаите.
Къде бихте искали да живеете?
Тук се чувствам добре. Или поне съм свикнал дотолкова, че да не искам другаде.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Сбогом, моя красавице" - за стотен път. Малко е натрапливо, но е много приятно.
Най-интересното място, на което сте били?
Много бих искал да погледна Земята от Космоса.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Чакай и се надявай! - финалът на "Граф Монте Кристо".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.