20 въпроса | Иван Брегов

Поетът-юрист мечтае за София "без корупционни касички" и Бургас "без мутри и бетон"

Иван Брегов    ©  Надежда Чипева

Иван Брегов (р. 1986, Бургас) е юрист, правен експерт в Института за пазарна икономика, чест анализатор на проблемите на правосъдието у нас, убеден в нуждата от реформа. Въпреки ангажираността с тези теми той намира начин да е винаги усмихнат и в приповдигнато настроение.

На фона на тази професионална биография, "Платихме на историята наем и стана наш дом по неволя" и "Ако решиш да се замислиш, ще отложиш всичко" не са цитати от интервюта по съдебни теми, а са стихове от новата му книга - "И сърцето тренира своята смърт" (изд. "Жанет 45"), която припомня, че преди известно време Брегов беше познат най-вече в литературното си амплоа.

Книгата, под редакция на Димана Йорданова, се появява почти десетилетие след поетическия му дебют с не по-малко меланхолично заглавие - "Няма места за сбогуване".

Като какъв човек се определяте?

Висок, понадебелял, смеещ се шумно, скърбящ тихо понякога. Човек, престанал да се страхува от себе си. Уверен в пороците си и все още търсещ силните си страни.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Съпричастността. Почтеното отношение към хора и ситуации.

Любимият ви момент от деня?

Утрините. Всъщност обичам и самите празни дни - когато знам, че никой няма да ми се обади, нямам работа и разни уговорки и тихо и необезпокоявано мога да се отдам на любими занимания.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да се потърси решение в нелека ситуация.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Като неща, през които преминаваме заедно - учим се да четем, учим се да пишем и да се изразяваме разбираемо.

Как си почивате?

Четене на добра литература - сам или с приятели. Шофиране по второкласните пътища с първокласен бюджетен 70-тарски автомобил, най-вече с мотор 412.

Какво ви зарежда?

Добрите жестове. Непотърсеното, но отдадено внимание. Грижата.

Какво ви разсмива?

Проявата на лекомислие от задълбочени хора. Особено се забавлявам, когато имам повод да се самоиронизирам.

Какво ви натъжава?

Човешката нищета. Арогантността, агресията, изобилстващи в ежедневието ни. Къде останаха онези благи и добре възпитани хора, къде се изпокриха и защо не успяха да отгледат повече като себе си. Защо не възприехме нищо от тяхното неподправено благородство? Спомням си селяните в моето детство, привечер, облегнати на оградата и доволни от труда си и реколтата. Или градските старци, които облагородяваха детските ни игри със знание.

Какво ви вбесява?

Несломимото чувство да показваш превъзходство, силната самоизява, претенцията.

Личност, на която се възхищавате?

На хората, които умеят да живеят съзидателно. Всеотдайните към близките си, към занаята си, към безпризорното дърво, към уличното куче и градските котки.

Кое свое качество харесвате най-много?

Умението да пазя равновесие. Преди не можех. Също и склонността към старомодност.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Гнева. Иска ми се да приемам по-хладнокръвно надмощието на простака, но пък няма ли тогава да съм станал самият аз такъв? Да бъда по-приспособим към заобикалящия свят и по-малко раним.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Словесен, на прецизната мисъл и точната фраза.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих метър за стената на едно момиченце на 2 и половина, дъщеря на мои приятели. И като че ли тя разбра, че имаме да растем много и двамата - и почна да ми казва както най-близките ми приятели - Бреговче. Получих писалка от съдията Евгени Георгиев и с нея подписах доста книги.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Световната търсачка, която предлага възможности, стига да можеш да избираш. Пощата си, в която намирам позабравени писма и преживявания. Facebook - за новини, литература и автомобили, не съм от коментиращите и пишещите учестено.

Къде бихте искали да живеете?

Уверено в настоящето, но невинаги се справям. В София без йорданки, калинки и техните корупционни касички. В Бургас без мутри и бетон.

Любимите ви имена?

На близките. Изричайки имената им, си давам сметка, че животът ми не е напразен.

Най-интересното място, на което сте били?

Местата, на които съм обичал безусловно.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Завещан ми е от покоен приятел, с когото си четяхме стихотворения, звучи така: Мери се високо, за да стигнеш далеко!

Все още няма коментари
Нов коментар