Кристина Симиоли, OCEaN: Бюрокрацията най-често спъва инвестициите в офшорни вятърни проекти

Какво представлява Renewable Grid Initiative, какви проекти се разработват и каква е вашата роля в целия процес?

От 2009 г. насам RGI играе ролята на колаборатор между енергийни системни оператори, инвеститори и зелени организации. Според мен беше важно да се изгради система между държавната администрация и неправителствения сектор, така че да могат да взимат колективно решения за развитието на мрежата и енергийната инфраструктура. Преди три години дадохме началото на коалицията за офшорна енергия OCЕaN, като тя ефективно добави и цялата вятърна индустрия към разговора. Главните страни, които участват, са Германия, Дания, Нидерландия, но заради връзките на RGI имаме контакт с почти всички страни в Западна Европа.

Изглежда, Източна Европа стои настрани в тези процеси?

Правили сме опити, но няма конкретна причина и от двете страни да нямаме по-близък контакт. С учредяването на черноморската коалиция се надявам да започнем да работим заедно.

Какво се случва с развитието на офшорните проекти в ЕС и Германия ли е основният мотор?

Офшорните проекти зависят от политическото управление и конкретно вътрешнополитически казус в страните - членки на ЕС. В Германия има огромна воля от страна на държавата да се работи върху развитието на подобни проекти и като че ли по-голяма воля за разрешаването на проблемите за всички заинтересовани страни - зелени организации и инвеститори. Често става въпрос просто за бюрокрация.

От финансова гледна точка какво пречи на офшорната енергия да се развива?

Това, което ми е направило впечатление, е, че определени държави централизират процесите, като разчитат на търгове, които определят кой, кога и къде може да инвестира, което е доста по-различно от другата бизнес стратегия, която предполага инвеститорът да е водещият, сам правейки проучвания и търсейки начин да осъществи проекти. Въпреки че и двата подхода имат предимства и недостатъци, първият изглежда много по-успешен за държавите, които го използват.

Разбирам ви напълно, тъй като в България има подобен казус с липсата на търгове и даването на парче на общински и държавни земи за соларни проекти, като често става въпрос за съвсем нерегламентирани спогодби

Трябва да има правила, като например OCEaN директно публикува ценови критерии, които да се спазват при търгове. Трябва да има прозрачност при оценките на проекти, за да няма съмнение за лоши практики, които получават зелена светлина. С конкретни критерии ще може да има и бенчмарк за всички други, които искат да развиват офшорни проекти и да знаят какъв е стандартът. Но още сме в началото на това, трябва ни време, защото има страни, които тепърва правят въобще стратегия за развитие на акваторията си.

Как смятате, че черноморска коалиция може да промени ситуацията?

Мисля, че има голям шанс платформата да има важно влияние върху законодателството и местните парламенти, които предстои да взимат решения. Те не трябва да подценяват обаче колко е трудно да накараш заинтересованите страни да си говорят и да постигнат консенсус. Понякога амбициите ни, като тези на ЕС за декарбонизация до 2030 г., имат нужда от време. Хубаво е да бързаш, но понякога реалността е по-различна за постигането на амбициите. Дори може би съм скептична и да кажа, че промяната може да не дойде скоро, защото хората имат твърде различни виждания.

Каква е ролята на зелените политики и кои са трите най-важни точки по отношение на околната среда, когато става въпрос за развитие на офшорни проекти?

Има нужда от конкретни данни, които инвеститорите да използват. Също така и контрол какво се случва с данните и бизнеса. Много е важно също така да се експериментира и да се търсят постоянни решение, дали става въпрос за птиците или делфините. Не трябва да се подхожда консервативно.