Саша Денисова, драматуржка: "Хага" започва, когато Украйна вече е победила

12 години живях сред това мощно движение на новата драма и съвременния театър. Поставих и 25 спектакъла. Бях заобиколена от съмишленици, с които вярвахме, че театърът е в състояние да промени обществото. Целият този труд и всичките ни илюзии в миг бяха разрушени от войната. Най-добрите избягаха, най-лошите заеха местата им. Най-тежко е за онези, които останаха, но и имат съвест.

За мен всичко се преобърна на 24 февруари. Събрах си куфара и напуснах Русия завинаги. С мъжа ми буквално побягнахме, гони ни полиция и можеха да ми лепнат всякакво обвинение. Театърът, който правех, беше алегоричен, но едновременно с това документален и политически. Разказваше за средновековни войни, но се разбираше, че става дума и за анексирането на Крим през 2014 г.; протестите на американските хипита пък се смесваха с тези в съвременна Русия. Имаше и много директни препратки, например в пиесата ми "Батман срещу Брежнев". В нея съветският Батман се опитва да отстрани Брежнев, докато страната е потънала в пропаганда и лъжи, и никой не иска нищо да каже, защото всички така са свикнали.

Сега виждаме, че Русия преживя нормализирането на войната и се чувства прекрасно - какво като Русия бомбардира Одеса, Киев, Днепър? Ние нали получаваме длъжности на главни режисьори, снимаме голямо кино за природата на руския човек, за неговите тънки душевни трепети.

Докато умират украински майки и деца от ракетни удари, докато на фронта гине цветът на украинската нация, през това време в Русия успяват да се чувстват нормално, занимавайки се например с театър. Не можете да си тръгнете? Но тогава не заявявайте своя творчески процес, не работете в държавните театри, оттеглете се в една вътрешна емиграция, но не нормализирайте машината за убийство на украинци, която де факто представлява Русия днес. Но не, моите бивши приятели участват във фестивали, получават субсидии, снимат с тях изтънчени филми. Нима е възможно това? Докато майка ми, на 82 години, седи в Киев и преживява по 3-4 въздушни тревоги на ден.

Предстои третата премиера в света на пиесата ви "Хага", която Галин Стоев поставя в Народния театър. Това е особено смел ход от негова страна и от страна на театъра - национална институция, който застана зад проекта на фона на геополитическата ситуация и силното руско влияние в България. Как виждате ролята именно на културните институции в ситуация на война, в това число и хибридна война, която тече вече много години?

Информационната война е много важна част от хибридната война и всички виждаме как Русия използва всичко възможно в нея за пропаганда вътре в страната и за да бъде споменавано името ѝ в международен контекст - своите певци, писатели, театри, актьори, режисьори, старите си легенди, паметта за Втората световна война, спортистите си и т.н.

В този смисъл театърът и текстовете за театър са важни в ролята си на дипломатическо оръжие. Така например премиерата на "Хага" в Arlekin Players Theatre в Бостън стана първият спектакъл за войната на американската сцена. Водещи медии писаха за нея. И това вече е някакво влияние. Boston Globe например отбеляза, че американските театри спят, не реагират на войната в Украйна. В един от големите театри във Вашингтон, Wooly Mamooth Theatre, току-що излезе спектакъл по друга моя пиеса - "Майка ми и пълномащабното нахлуване". Тя е трагикомедия, която разказва за една възрастна жена - моята майка, която решава да застане на първа линия и да участва в ръководенето на ожесточената отбрана на страната ни.

Така че независимо дали живеете в САЩ, Франция или България, тези теми и истории помагат да се усети отблизо какво става със семействата в Украйна. Какви са навиците им, какви са радостите и бедите на тези хора, които имат същите мебели и готвят в същите кухни като всички. Но които умират ежедневно в резултат на една чудовищна война.

Театърът е един мъничък медиум, той е територия на изкуството, но театърът може и трябва да води обществен диалог. Затова е много важно, че Галин Стоев поставя "Хага" в България. Нека тя да бъде спусък за онези, които имат пропутински настроения, нека спектакълът бъде началото на разговора за възможността за съд. Нюрнберг се е състоял. И новата Хага е възможна. В Украйна например от началото на войната има работна група по създаването на специален международен трибунал за престъпления на агресия против Украйна, който ще разследва военни престъпления и ще работи над юридическата перспектива за един такъв съд.

Плакатът на българското представление е дело на Николай Димитров - NAD Преглед на оригинала

Споменахте хората с пропутински нагласи. Смятате ли, че "Хага" може да каже нови неща и на двете страни - на тези, които категорично вярват, че това е война, и на онези, които я виждат като "специална военна операция"?

Да се смееш на тираните е една от задачите на изкуството. Може да не се съгласяваш с чутото по телевизията, с прочетеното в интернет, с дадена информация, но в театъра всичко това прониква в теб по друг начин. Не те "удря" челно, но може да се замислиш. Смесването на фантастика с документално може да те разсмее и да започнеш да си представяш. Например, че Путин човърка кренвирш в столовата на затвора, че Шойгу трудно спи, че Суровикин прави гимнастика на наровете. Ако българската публика види тези хора от този смешен ъгъл, ореолът на кремълския елит ще се разсее като заклинание от приказка.

В "Хага" историята е разказана от името на малко украинско момиченце от Мариупол, където е загинало семейството ѝ. Образът ѝ е построен въз основа на цитати от реалните дневници на деца, но е и събирателен, измислен. Тя е една нова Алиса, която търси истината и справедливостта, пита за тях Европа и света, чуди се как е възможно да допуснат на Украйна да ѝ изтече кръвта.

Като цяло е полезно Путин и неговите колеги да видят, на разбираем за тях език, сатира за тях самите. Както Хитлер е гледал филма на Чарли Чаплин за него самия. Затова би било хубаво да се заснеме сериал. Така че Путин да тропа с крака и да крещи от ярост. В крайна сметка те се страхуват най-много от това да бъдат осмени. Това и правим с тази пиеса.

Пиесата е написана преди Международният наказателен съд в Хага да обяви Владимир Путин за издирване като военен престъпник и преди смъртта на Пригожин. Важни ли са тези реални факти за документалното измерение на текста?

Единственият проблем беше, че Пригожин се разби със самолет. С Галин Стоев веднага се чухме, за да решим как да се справим с този проблем. И аз пренаписах няколко сцени. Пригожин сега практически е призрак. И въобще не е ясно, загинал ли е или не, но пак е длъжен да се появи в съда. Оправдателната му теза е, че е умрял. "На погребението ми Путин не дойде, обидно е" - казва той. Като автор, аз не му се сърдя.

Една от големите теми на "Хага" е справедливостта и как можем да я възвърнем по траен и цивилизован начин като общност, без мъст, а чрез демократични процеси. Какъв би бил честният край на войната според вас?

Цивилизованият начин е, докато трае войната, целият свят да подпише договора за присъединяване към съда в Хага. Да стане възможен процесът. Следва победата. Украинската визия за победата е изтегляне на чуждите войските, връщане на окупираните територии и възстановяването на границите. Ние очакваме победата. И вярваме в нея - цяла Украйна и всички здравомислещи хора. Там започва и пиесата "Хага" - когато Украйна е победила и всички престъпници вече са арестувани, тогава започва процесът. Така и ще бъде.

Интервюто взе Ина Дублекова