Театър | Необикновеният спектакъл "Петрови в грипа и около него"
Публика от 20 души обикаля из Народния театър в най-оригиналния и сполучлив експеримент, предлаган в момента на софийска сцена
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Спектакълът "Петрови в грипа и около него" е необикновен като заглавието си. Това е най-оригиналният и рисков, но сполучлив театрален експеримент, който може да бъде гледан в столицата, като любопитното е, че той не е продукт на независимата сцена, а на Народния театър, който дава картбланш на младия и талантлив режисьор Боян Крачолов да развихри фантазията си. С това представление, както и с не по-малко рисковата премиера на "Хага", първата българска сцена демонстрира убедително още веднъж, че театърът може и трябва да бъде споделено пространство за жив диалог по сложни и важни теми, за смели идеи и свобода на въображението.
Трудно е да се предаде сюжетът на "Петрови в грипа и около него", също както е трудно да се преразкаже и едноименният роман на руския писател Алексей Салников, от който е вдъхновен. И романът, и спектакълът не са толкова история, колкото преживяване. Сюжетът се движи около младия автомонтьор Петров и неговото разпадащо се семейство, което в борбата с болестта получава втори шанс да се събере отново, ала същинското действие е вътрешно и дълбоко.
Това е роман, който показва правдиво картината на постсъветската действителност, която е по булгаковски фантасмагорична със своята проникваща в дробовете зима, потискащо еднообразни квартали и религиозно-философски алкохолен делириум. Но голямата тема на романа, която и спектакълът подсилва, е романтическа и преминава отвъд националната специфика. Наричам я така, защото тъкмо Романтизмът е голямото, осъзнато и мащабно течение в световното изкуство, което поставя въображението и интуицията пред разума и интелекта. Отдавна не бях попадал на съвременно произведение, което толкова живо и детайлно да показва истината за интензивността и непредсказуемостта на вътрешния психичен живот.
Романът развежда читателя из главозамайващ лабиринт от персонажи и случки насред побелял от сняг уралски град, който го прави да изглежда като омагьосан. Спектакълът е решен в слабо развития у нас, но силно популярен в европейския и световния театър, модерен жанр на "театралната променада" (или разходка), при който действието не се развива на театралната сцена, а е пръснато из различни пространства. Така зрителите на "Петрови..." имат уникалния шанс (уникален в най-буквален смисъл, защото сайт-спесифик спектакълът е само за 20 души публика и билетите свършват бързо) да надникнат зад кулисите и да видят Народния театър така, както никога досега.
Действието започва отвън до сградата, с пристигането на един загадъчно натоварен с ковчег микробус, след което стремглаво се пренася по най-различни места вътре сред тесните и заплетени коридори и стълбища, из красивите фоайета и балкони и дори в подземието, под самия въртящ се кръг на голямата сцена.
Театърът е арена на преображенията, но този път самият той бива променен - специално споменаване заслужава работата на сценографката и костюмографка Михаела Добрева, която ту с ярко експресивни, ту с дискретни намеси в интериора превръща самия театър в играещ актьор. Тук е моментът да отбележа и забележителната, всеотдайна и заразителна игра на целия актьорски екип, сред който изпъква ярката и виртуозна игра на Александра Василева, която, освен че влиза в няколко роли, е и гид за лутащите се из реалните и въображаеми пространства на театъра зрители. Нейните напътствия дават правилния ключ към спектакъла: "Не търсете сюжет. Търсете си пътя... Не се бавете. Оставете актьорите да ви водят."
Когато се появява през 2016 г., първо в списание, а след това в интернет, романът "Петрови в грипа и около него" предизвиква сензация. Печели няколко награди и е филмиран от световноизвестния руски режисьор (и жертва на режима на Путин) Кирил Серебренников. Големият интерес към романа насочва една от първите, които го забелязват - авторитетната руска критичка Галина Юзефович (понастоящем емигрирала, подобно на много други руски интелектуалци, обявили се публично против войната в Украйна), която казва за автора: "Салников пише, както никой друг днес - свежо като в първия ден на сътворението." Съгласен съм с тази оценка и бих добавил, че ако романът е за чудото на живота, то представлението е за чудото на театъра.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.