Театър | "Хага" на режисьора Галин Стоев
Народният театър открива сезона с разтърсващ спектакъл за войната в Украйна
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
С постановката на режисьора Галин Стоев по съвсем новата пиеса "Хага" (2023) от украинската авторка Саша Денисова Народният театър постави ударно начало на театралния сезон. Премиерните представления вдигнаха публиката в препълнения до втори балкон салон на крака, а актьорите излизаха по няколко пъти на бис. Очакваше се, че едно представление на първата сцена в страната, което бръква директно в раната на войната в Украйна, ще предизвика силен отзвук, и действително отдавна не бях попадал на толкова коментирана театрална премиера.
Като цяло традицията на политическия театър в духа на Бертолт Брехт не е особено силно представена в нашата театрална култура, където сериозният коментар върху актуалните социални проблеми е оставен изцяло на медиите и социалните мрежи с техните експерти и инфлуенсъри, а политическата сатира е предимно естрадна имитация на политици по телевизията. Лошото име на политическия театър у нас идва от близкото ни комунистическо минало, когато той е синоним на пропагандата вместо на критическия дух, който би трябвало да бъде основната му цел.
Добре е обаче да си припомним, че театърът никога не е бил чужд на политическото - зараждането му в древна Гърция е свързано с процъфтяването на полиса, а действието в последната част на единствената запазена трагическа трилогия "Орестия" (V в. пр. н. е.) завършва със съдебен процес на Ареопага в Атина, в който участват богове и хора.
Съдебен процес представлява и пиесата "Хага". В нея авторката Саша Денисова, чиято театрална кариера до започването на войната преминава предимно в Русия, главно в сферата на документалния театър, създава една колкото правдоподобна, толкова и фантасмагорична картина на един въображаем военен съд в Хага, пред който ще трябва да се изправят виновниците за агресията и жертвите в Украйна.
Процесът протича в съзнанието на едно малко момиче (силен дебют на младата актриса Кремена Деянова), загубило своите родители в бомбардировките. Всичко звучи едновременно достоверно, абсурдно и ужасно. Саша Денисова изважда на сцената представителите на политическия елит в Русия начело с Путин. Показва ги като карикатури, но запазва автентичните им думи, които е събирала от техните изказвания.
Озовали се заедно този път в затвора вместо в Кремъл, великите стратези започват да се обясняват и самоизяждат пред очите на детето, което се опитва да ги разбере и това недоумение се пренася в публиката. Трудно е да се разбере каквото и да било, когато единствените реални неща пред очите се оказват унищожението и болката. Всичко друго губи форма също като неразпознаваемите лица от фреските по стърчащите руини от взривени сгради в сценографията на Борис Далчев. В хаоса на войната светът се изкривява в непонятен кошмар.
В този разпадащ се съноподобен свят момичето се движи като приказната Алиса на Луис Карол, която става ту малка, ту голяма, но намира сили да се изправи срещу арогантните фантастични владетели с невъзмутимостта и силата на своето добро английско възпитание и чисто детско любопитство. В една от сцените тя чува как обвиняемите патетично пеят в хор "Прекрасно бъдеще, не бъди жестоко с мен". Този припев е познат на всички, които сме израсли в соца. Той е от песента на една друга, руска Алиса, в която много от нас бяхме влюбени - гостенката от бъдещето в едноименния филм. Безименната украинска Алиса сякаш интуитивно усеща, че съдът на собствената съвест е най-безмилостният, дори когато сам си търси оправдания, и затова избира да го наблюдава от дистанция. Тя сякаш знае, че единственият изход от кошмара е в събуждането, но дали това го знаем и ние, зрителите?
На финала на пиесата се разиграва главоблъсканицата, която разплаква до сълзи Алиса в Огледалния свят, когато й казват, че тя не е нищо друго освен фрагмент в съня на Белия цар, който ще изчезне, "с едно пуф, като пламък на свещ", когато той се събуди. "Аз си те представям", заявява момиченцето. "Не, аз си те представям", отвръща страховитият Путин, великолепно изигран от гримираната до неузнаваемост Радена Вълканова. Кой ще се събуди - ето го важния въпрос на "Хага" в Народния театър.
2 коментара
D-r D, на когото е отнето правото да изразява мнение във форума, ми изпрати коментар по темата с молба да го постна в своя профил. Не виждам причини да му откажа:
"Не разбирам от театър.
Но разбирам от начини и средства за въздействие върху колективната психика. Този "спектакъл" е елемент от тази тотална пропагандна машина, която вече ни кара да се съмняваме, че виждаме себе си в огледалото, защото използва абсурдни дори за Оруел внушения, като предоставяне на оръжия за постигане на мир, например...
Сравнението на напълно случайната украинска авторка с Бертолд Брехт е също толкова абсурдно, защото германецът в цялото си творчество е антинацист, хуманист и антивоенен апологет. Прегледайте "Майка Кураж", например.
"Драмата" на случайната украинската писателка не е нито драматургия, нито литература, а пропагандно-конюнктурен текст.
За да видим абсурда на случващото се с поставянето в Народния на тая гола пропаганда, да потърсим контраста с друг пример:
Дали Народният театър би открил сезона си 1999-2000 г с пиеса на никому неизвестна югославска домакиня, в която се описва съдебен процес в Хага срещу тези, които унищожиха страната ѝ, бомбардираха градовете ѝ, засипаха Косово и Метохия с 15 хил тона снаряди с обеднен уран, вследствие на което онкологичните заболявания там продължават да чупят рекорди?
Предполагам, че родните театрални звезди ще се избият за ролите на закараните пред трибунал персонажи на президента Клинтън, на държавния секретар Мадлин Олбрайт, на ген.сека на Нато Хавиер Солана, на хубавеца ген. Уесли Кларк.
Защо не?
Те не заслужават ли наказателен съд за деянията си?
Или все още са от "правилната страна на историята"?
Докато смятаме, че историята има правилна и неправилна страна, ще сме обект на подобни елементарни пропагандни изливи."
До коментар [#1] от "masay":
Ако сърбите не бяха спрени тогава (като японците в края на ІІ св. война), щяха да бъдат унищожени всички жители на не-сръбските територии, а те - сринати до земята! Бях свидетел на тези събития като журналист, а после видях с очите си като турист. Четете мемоарните книги и пиеси. Никоя империя не си пуска без кръв васалните територии - Путин=Милошевич!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.