Да бъдеш Надежда Чипева
Документален филм представя едно от големите имена в българската фотожурналистика
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Невисока жена с решителен поглед и уверена походка, която не пропуска да забележи нищо по пътя си. Това беше първото ми впечатление, когато се запознах с Надежда Чипева преди 17 години в редакцията на "Капитал". Оттогава мина много време, имахме много срещи, като последната от тях беше на премиерата на "СЦветовете на Надежда Чипева", документален филм, който направиха за нея фотографите Антон Даскалов и Елена Ангелова. Двамата са част от кинофото клуб "Бистрица". Антон и Елена са водени от мотива да създадат архив на българската фотография, като вече имат множество текстове или интервюта с позабравени или нови имена като Милан Христев, Петър Абаджиев, Соня Станкова и други. Елена Ангелова прави видеоинтервюта, а Антон Даскалов пише различни статии, които са качени на сайта му.
Двамата решават, че работата на Надежда Чипева е достатъчно важна, за да й посветят документален филм, в който тя разказва за различните етапи от професионалния си път. И авторите на филма, и участващите в него предлагат отговор на въпроса коя е Надежда Чипева и защо е толкова важна за българската фотожурналистика. Коя е тя?
Чипева признава (и във филма), че голямата й мечта е била да рисува, но това не се е случило и е сменила четката със светлината. Много млада тя научава всичко не само за снимането, но и за проявяването, завършвайки пълния цикъл на авторство над един кадър. Днес е лесно да заснемеш всичко на цифров апарат и след това да редактираш изображението с добър софтуер, за да извлечеш максималната тоналност от него.
Надежда Чипева израства в тъмната стая, смесвайки фиксажи и мислейки кой цвят с колко да изпъкне. Тази магия на филмовата фотография ми напомня на самата фотографка - тя е цветна, сложна и в различни моменти показва различни части от себе си.
В началото се занимава с концептуална фотография, с която става част от групата български творци, живеещи през арт снимането си извън реалността. Това е в годините на комунизма, когато те са оставени да се занимават с фотографското си изкуство, защото така или иначе никой не го разбира докрай, за да има адекватна критика или цензура към него.
Във филма "СЦветовете на Надежда Чипева" това е добре илюстрирано през кадри с плетени торбички, в които се носят цвете и вестник "Работническо дело". Напълно абстрактни, те подлежат на различна интерпретация. Всичко за Надежда се променя с падането на режима. Тогава тя започва работа в БТА, където скоро напуска тъмната стая и излиза на улицата, за да документира най-важните моменти от раждането на българската демокрация.
Във филма Надежда споделя, че упражнява професия, която тогава е възприемана като мъжка, но че точно женският й поглед й е дал добавена стойност за процеса на снимане. Дали е заради това, или заради нещо друго факт е, че още с първите си отразявания на протестите от 1989 година Надежда демонстрира невероятен усет за детайла и за човешката същност на героите в един кадър. В обектива й застиват съдбите на хората, техните надежди и лутания.
За Надежда Чипева фотожурналистиката се превръща в мисия. От първите години на прехода досега няма знаково събитие, което да не е минало през обектива й. В политическата фотожурналистика името на Надежда Чипева е основно.
Тя разгръща таланта си в списание "Сега", където става фоторедактор и прави едни от най-въздействащите корици. По-късно пътят й я води в изданията на "Икономедиа" "Капитал" и "Дневник" и там Надежда продължава да заснема всичко важно от най-новата ни история. Разбира се, не е достатъчно да имаш фотоапарат и да си на мястото на събитията.
Неслучайно през годините Надежда говори много за фотографската етика, за това колко е важно да имаш уважение към достойнството на хората, които стоят пред обектива, без значение кои са те и какво ти е личното мнение за тях. Фотографът трябва да бяга от собствена оценка и да се стреми да бъде обективен, за да заснеме обобщаващ кадър, с който да предаде цялата история. Трябва да има какво да каже със средствата, с които борави - камера, светлина, отрязък от време и силен морален компас. И най-вече трябва да е воден от човеколюбие, а не от това да направи снимката на всяка цена.
Измежду стотиците снимки на политици, общественици, лидери, но и на хора в тежки социални условия си спомням за един кадър на Надежда Чипева, който предава изцяло мисълта й за човешкото. В ранните години на прехода тя заснема група възрастни хора, които се тълпят за хранителни продукти. Кадърът подсказва, че фотографката снима от вътрешността на автомобил, пълен със стекове мляко.
През прозореца виждаме пенсионери, които чакат продуктите. Месецът очевидно е студен, защото те са с шапки, забрадки и увити в дебели якета. Възрастта на хората подсказва, че са били свидетели и на времето преди комунизма, и на тоталитарния режим. На първи план се вижда побеляла жена със сведен поглед, който никъде не води. Гневни, примирени, объркани ли са тези хора? Всеки би могъл да анализира през кадъра на Надежда Чипева. И въпреки че кадърът е цветен, и самата тя е цветна и познава из основи работата в цвят, тя споделя във филма, че вече е готова да снима повече в черно-бяло. Слага между себе си и света монохромната дистанция, през която ще предаде нещо различно. Оголената черно-бяла реалност, която ще влезе в обектива на Надежда Чипева.
Филмът на Антон Даскалов и Елена Ангелова "СЦветовете на Надежда Чипева" ще има седем прожекции в различни градове на страната през 2024 година, като всяка ще бъде обявявана своевременно. Авторите водят и преговори за излъчване по БНТ.
3 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.