20 въпроса | Мария Черешева

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, когато пия кафе сама, изчитам всички нюзлетъри, за които съм абонирана, и подреждам мислите си. После будя дъщеря ми и си разказваме приказки в леглото. Когато има време.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Трудно намирам мотивация в моментите, когато работата ми не дава желания резултат. Ако трябва да съм по-конкретна по отношения на журналистиката: когато разкритията ти биват игнорирани, а ти - осмиван и изолиран. Когато се чувстваш като кучето, което лае, докато керванът си върви. Всичко друго - натиск, хейт, обидно ниско заплащане на фона на други сектори - някак си се преодолява и попада в категорията на калкулирания риск.

Кое е най-голямото ви постижение?

АЕЖ - България - организация, която създадохме с група съмишленици преди 13 години от нулата с много идеализъм, енергия и доброволен труд. Също и това, че удържах да не се откажа от отразяването на тотално маргинализираната тема за човешките права у нас. Надявам се, че поне на моменти съм успявала да я вкарам в мейнстрийма.

Как си почивате?

На гръцки остров.

Какво ви зарежда?

Йогата. Смехът на детето ми. Работата ми с млади журналисти, на които се опитвам да предам това, което съм научила през годините. Разговорите с интелигентни и ерудирани събеседници, които горят в това, което правят. Малките победи, които променят средата.

Какво ви разсмива?

Приятелите ми. Имам привилегията да съм заобиколена от адски смешни хора. Животът ми си тече под постоянен цирков съпровод.

Какво ви натъжава?

Неспособността ни да спрем предотвратимата и безсмислена смърт. Лекотата, с която нормални хора се превръщат в агресори, пък било то и само на вербално ниво.

Какво ви вбесява?

Елементарното черно-бяло мислене, което владее публичния дебат. Липсата на уважение към контекста, нюансите и детайлите. Арогантният опортюнизъм.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на хора, които имат смелостта да не бъдат конформисти във време, когато е много лесно да бъдеш канцелиран. Напоследък следя с огромно внимание писателката от руско-еврейски произход Маша Гесен, която пише за "Нюйоркър". Отявлен критик на Владимир Путин, обявена за издирване в Русия, наскоро тя получи германската награда "Хана Аренд" на фона на силен натиск заради позициите й за близкоизточния конфликт. В този ред на мисли, силно се възхищавам и на самата Хана Аренд.

Кое свое качество харесвате най-много?

Емпатичността.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Липсата на търпение. Това е и един от недостатъците, върху които работя активно с променлив успех.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Бих искала да мога да ставам невидима, за да мога на спокойствие да наблюдавам хората, да ги слушам и изучавам.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последния подарък май направих сама на себе си - хубави туристически обувки, за да прекарвам повече време в планината и през зимата.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"В смисъл"... ужасен паразитен израз, от който ми е много трудно да се отърва.

Къде бихте искали да живеете?

На този етап именно София е мястото, където искам да живея. Имала съм възможността да прекарам кратки периоди от живота си в различни европейски страни и колкото и парадоксално да звучи, смятам, че у нас нещата не са толкова зле. Казвам го от явната позиция на привилегирован човек в сравнение с всички българи, които оцеляват на ръба на бедността. За мен обаче България е мястото, където се чувствам разбрана, полезна и способна да разгърна потенциала си. Харесва ми как гледаме децата си тук - по-спокойно и като част от голяма, шумна и топла общност.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Изхвърлени в Америка" на Джанин Къминс.

Най-интересното място, на което сте били?

Най-интересни са ми границите, независимо дали се намирам между България и Турция, Йордания и Сирия или САЩ и Мексико. Има нещо сурово и завладяващо в тези периферни места, които крият толкова много неразказани истории и тайни. Едновременно ме ужасяват и пленяват. Всеки път се чудя как може една суховата пустош да ми разтуптява сърцето. И да не мога да спра да се връщам там.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Не се ръководя от слогани и цитати. Имам неприятното усещане, че хората, които прекалено много ги ползват, всъщност нямат какво да кажат.