Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Въпреки, че широката аудитория я познава най-вече в ролята ѝ на журналист, програмен директор на БНТ и продуцент на два от успешните сериали в историята на българската телевизионна продукция - "Четвърта власт" и "Под прикритие", Севда Шишманова носи киното в сърцето си.
"Парчета живот" е режисьорският ѝ дебют в игралното кино (след 11 документални филма), а сценарият, водещ началото си от атентата на бургаското летище през 2012, е написан съвместно с Милена Петрова. Финансираният от НФЦ и БНТ проект е в престижната селекция на European Co-production Market на предстоящото 21-во издание на "Берлинале" (15-25 февруари).
Севда Шишманова завършва Факултета по славянски филологии на Софийския университет и филмова режисура в НАТФИЗ. Член е на престижни филмови фестивали с фокус върху различни жанрове в киното.
Започва телевизионната си кариера като репортер в "По света и у нас", след което става международен кореспондент. От 2004 до 2010 година е член на Управителния съвет на БНТ, а в последните седем години от работата й в обществената медия е директор на дирекция "Програма БНТ1".
Като какъв човек се определяте?
Любопитен и четящ човек. Бих се образовала цял живот, направих своите специализации по режисура в пика на кариерата си като журналист. И онлайн лекциите са едно от любимите ми занимания.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Свободата. Болезнено чувствителна съм към всеки опит да ме ограничат, контролират или да се опитат да ми създадат зависимост - и в личния, и в професионалния ми живот. Губят ме веднага.
Любимият ви момент от деня?
Сутрините, когато започвам и светлината превзема мястото, където живея (то е над покривите). Обичам чувството, че всичко предстои.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В момента това е моят игрален филм "Парчета живот", защото досега съм доказала, че мога да работя с международен стандарт и в журналистиката, и като продуцент, в сериалите например ("Под прикритие" е ненадминат български хит, със световна дистрибуция в 185 страни). Но съм пред много голямо ново изпитание.
Кое е най-голямото ви постижение?
То не е мое, а на моя брат. Имам трима племенници (две момчета и едно момиче), които са вдъхновяващи млади хора. Най-големият от тях завърши своето образование в чужбина и се върна като мениджър във фамилната ни компания, която с брат ми наследихме от моя баща.
Как си почивате?
Спортувам много (и гледам много спорт, била съм неведнъж на Анфилд за мачове на Ливърпул). Все още играя баскетбол с децата в двора на училището срещу нас, плувам, карам ски, ще си възобновя тениса и много обичам да тичам в Борисовата градина. Докато бягам, са ме озарявали едни от най-добрите ми творчески идеи.
Какво ви зарежда?
Влюбването. Ако има нещо, което ме е правило по-добър, по-красив човек и ме превръща в някой, който започвам да харесвам, това е любовта.
Какво ви разсмива?
Винаги го свързвам с човек. Така преди години се влюбих в един мъж, който успяваше да ме разсмее. А това не е лесно. Той впоследствие промени живота ми.
Какво ви натъжава?
Смъртта и страданието на невинни хора - "Войната изважда най-лошото от човешката природа", както казва изключителният военен фотограф Джеймс Нахтуей.
Какво ви вбесява?
Посредствеността.
Личност, на която се възхищавате?
Моите родители. С много труд и достойнство създадоха среда (продължавам да я преоткривам) и изградиха фамилен бизнес, които ни правят независими хора - мен и моя брат.
Кое свое качество харесвате най-много?
Това, че съм смел човек. Не само защото съм работила в зони на военни конфликти и ми се е налагало да защитавам професионалните си позиции в условия на политически натиск (и като журналист, и като програмен директор на БНТ). Не ме е страх да рискувам - смених журналистическата професия, в която имам изграден авторитет, с режисьорската, в която започвам като дебютант в игралното кино.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Емоционалността, свръхемоционалността, която понякога ме конфронтира със ситуации и хора. Често реагирам като бумеранг. Можах да овладея това с годините заради работата ми в екип, защото трябваше ежедневно да работя и нося отговорност за много хора. Както и да вземам решения, които засягат не само мен, а и политиката на институция, каквато е БНТ.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Ще ви я разкажа: Автобусът се спускаше към езерото Изео и след един от завоите всичко пред очите ми се превърна в оранжевите кейове на Кристо. Не помня как се озовах до шофьора, щях да изскоча от предното стъкло, плачех, онемяла от споделената красота на природа и човешко творение. Това е свръхсилата на един визионер, който дава възможност на милиони хора да преживеят вселената на изкуството като своя.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Една малка рокля, която веднага исках аз самата да имам. Но подарих тази party dress на моята племенница, която е на 19. Бях щастлива, защото блестеше с нея в новогодишната нощ в Ronnie Scott's джаз клуб в Лондон и ми каза "Лельо, това е най-красивата рокля, която съм имала".
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
"E, не може да е истина!"
Къде бихте искали да живеете?
Ако някога емигрирам, ще е край море.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Чумни нощи" на Орхан Памук. Няколко пъти я започвах и спирах. Но сега я изчетох, без да усещам часовете. Потърсих отново документалния филм "Невинността на спомените" (британски), вдъхновен от книгата му "Музей на невинността". Защото започнах да мисля върху подобен проект, за българска книга (и писател), която е картина на важно за обществото ни време.
Най-интересното място, на което сте били?
Пътуването през годините за мен се превърна в начин на живот. Имах професионален период, в който ми носеха сак с дрехи на аерогарата, докато прелитам от една географска ширина в друга, без да мога да се прибера. Но има едно място в Колумбия, откъдето душата ми не иска да се върне - Аракатака (родното място на Маркес). Там ме отведе любимият ми телевизионен проект "Голямото четене". Затова в профила ми във Facebook пише, че съм от Макондо.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Светът изглеждаше толкова скорошен, че някои от нещата все още нямаха име." ("Сто години самота")
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.