20 въпроса | Леа Тодоров

ZFF    ©  Lea Meienberg

Дъщерята на канадско-френската писателка Нанси Хюстън и българско-френския философ и семиотик Цветан Тородов, Леа Тодоров, представи своя най-нов филм като режисьор и сценарист - "Мария Монтесори: Новата жена", в България в рамките на деветото издание на международния фестивал "Синелибри" през октомври миналата година и оттогава обикаля целия свят с екипа си. След Цюрих Леа и водещата актриса Жасмин Тринка гостуват на фестивала Premiers Plans в Анже, където успяхме да я открием.

Всъщност Леа получава покана за участие във филмов фестивал в България пет години по-рано, когато през 2018-а пристига в София, за да открие петото издание на "Срещи на младото европейско кино" с филма, на който е съсценарист, "Революция в училище". Телевизионната продукция е третият й филм като сценарист, а от филмографията й става ясно, че се е снимала като актриса в три филма, между които и "Спомен за болката", който разказва за период от живота на Маргьорит Дюрас. Филмовата продукция за нововъведенията на Мария Монтесори в образованието е дебютът й в пълнометражното кино след работата върху два документални филма - "Спасяване на човечеството през работно време" (2012 г.) и "Руска утопия" (2015 г.).

Докато гостува на фестивала "Синелибри", където не само представя дебюта си в киното, но е поканена и в международното жури, Леа представя във Френския културен център филма за баща си "Цветан Тодоров - България в мен", който сама тя определя като визуален експеримент. Помни много добре снимачния период през 2014 г., когато е нейното първо посещение в родината на баща й и неговото последно завръщане, три години преди да почине. След това добавя части от личния му архив, кореспонденция и откъси от интервюта, с които сглобява визуалния експеримент за представянето му в София. От баща си научава, че любовта ражда познание, а от майка си, че експериментите са необходимост за хората на изкуството. Може би затова й поверява малка, но запомняща се роля в "Мария Монтесори: Новата жена".

Като какъв човек се определяте?

Сериозно дете.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Приятелството.

Любимият ви момент от деня?

Пиенето на кафе рано сутрин.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да остана вярна на себе си, докато пиша и правя филми.

Кое е най-голямото ви постижение?

Отглеждането на детето ми.

Как си почивате?

С танци.

Какво ви зарежда?

Изкуството.

Какво ви разсмива?

Дъщеря ми.

Какво ви натъжава?

Човешките същества.

Какво ви вбесява?

Патриархатът.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на моите приятели.

Кое свое качество харесвате най-много?

Чувството за хумор.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Високите изисквания - към мен самата и към приятелите ми.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да се науча да спя по-малко.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Споделен офис с приятели.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Не сега, работя!"

Къде бихте искали да живеете?

Където живея и сега - в Париж.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Златният дневник" на Дорис Лесинг.

Най-интересното място, на което сте били?

Хаити.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Пътят към адът е постлан с добри намерения.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар