"За спомен на моята нова приятелка..."
Във фотографския проект и специално книжно издание "Подарявам ти лика си" Тихомир Стоянов припомня забравената традиция на размяна на надписани паспортни снимки
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Ще дойде време, когато ще поумнеем, и поне дотогава да поживеем (да пием)!", пише на гърба на паспортната си снимка Калин на Роси през 1988 г. Двайсетина години по-рано, с почерк, който едва се събира на хартията, Слав пише на Пецко: "Когато слънцето изгрява и пръска слънчеви лъчи, то знай - от мен те поздравява и гали твоите коси." Не по-малко поетичен е и Ванчо, който през 1948 г. оставя следните редове: "Всичко лети и отминава, а само ликът остава да напомня за отминали времена."
В проекта "Подарявам ти лика си" фотографът, колекционер и изследовател на намерена фотография Тихомир Стоянов събира портретни снимки от времето на социализма и ранния преход. С тях той припомня забравената традиция на размяна на надписани паспортни снимки между близки в тези десетилетия. Изданието, тематично стилизирано като портфейл и в джобен формат, събира 23 портрета измежду стотици, намерени от Стоянов.
Подаряването на портретни снимки е предимно явление сред младите хора между 40-те и самото начало на 90-те години на ХХ век, предимно момчета, срещнали се в казармата, момичета от девическите гимназии, работили по бригади, учили като състуденти. "Трендът" е предимно сред тях: присъствието на възрастни хора сред намерените архиви е рядкост. Ролята на снимките е специфична не просто заради отсъствието на дигиталното снимане, но и заради по-малкото възможности хора от различни локации да се виждат често - в посланията личи съмнението, че тези двама души може повече да не се видят или да минат години до следващата им среща. Както пише едно младо момиче на снимката си: "Стойчо, ще минат години и ако някога споменът те върне назад, знай спомени пред теб ще преминат, но ще бъда щастлива и ако моят бъде при тях."
Според Тихомир Стоянов по-бързите темпове на съвременния живот не са единствената причина защо практиката затихва при младите. "Може и да не съм прав, но имам усещането, че след 1989 в капиталистическа България хората се отдръпват един от друг, стават вълци единаци, затварят се в себе си. Кръгът на близки хора се стеснява, традицията продължава, но най-вече в семейството и това е една от причините тя да спре", казва Стоянов, основател на проекта за намерена фотография Imaginary Archive, платформата "Български визуален архив" и серията събития за представяне на фотокниги ПУК! заедно с Никола Михов.
"Понякога, докато чета редовете, имам усещането за скрито послание - неосъществена любов, тайна връзка или лек деликатен намек за нещо, най-вече за припомняне на даден момент, ситуация, връщане към мястото, преживяното." Подаряването на подобна снимка е също така опит за вечна асоциация у близкия с младостта: "Разглеждайки стотици подобни снимки, разбирам, че те са се стараели да се фотографират такива, каквито са искали да бъдат запомнени и са давали лика си на хора, за които им е било важно да ги помнят така."
"Подарявам ти лика си" може да се намери в booklover.bg, пространството КО-ОП, а скоро и в beduende.com и магазин Gifted.
1 коментар
Интересна позиция имате в редакцията - от една страна хем люто громите социализЪма, от друга активно го промотирате чрез такива проекти. Нима вашите читатели имат носталгия по този период? О, какво кощунство! Все пак поздравления към г-н Стоянов. Съгласен съм с неговите изводи за тогава и сега.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.