Свободно време

Когато порасна, искам да стана министърка

Много професии на български звучат непрестижно и дори принизяващо в женски род. Феминизирането на езика е важно за разбиването на стереотипите и битката с дискриминацията

Катерина Василева

Shutterstock © Shutterstock

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Министър-председателят на Нова Зеландия роди момиченце". Заглавието може да звучи абсурдно, но е факт, че голяма част от българските медии използваха тази формулировка, когато през 2018 г. Джасинда Ардерн стана първата жена в историята на Нова Зеландия, родила дете по време на премиерския си мандат.

По-скорошното заглавие "Евродепутат си отряза косата в подкрепа на жените в Иран" поражда същото объркване. Не става ясно, че в статията се говори за жена - шведската представителка в ЕП Абир ал-Сахани. Означаването на нейния пол се изисква, за да се предаде смисълът на жеста й в подкрепа на антиправителствените демонстрации в Иран след смъртта на 22-годишната Махса Амини - по същността си тези протести са феминистки и отстояват правата на жените в иранското общество.

Употребата на мъжки род за обозначаване на жени се нарича маскулинизация на съществителните имена. Тя се среща широко не само в ежедневния и медийния език, но и в политиката - например, Джорджа Мелони, която оглавява правителството на Италия, наскоро обяви, че държи да бъде наричана "министър-председател" в мъжки род, противно на правилата в италианския. Сред жените в България няма единно мнение дали тя представлява проблем. Едни държат за тях да се говори винаги в женски род, докато други категорично предпочитат "неутрализиращия" мъжки род, тъй като след десетилетия на употребата му обръщането на определени професии например в женски род може да звучи някак несериозно - като "депутатка" или "кметица".

Някои лингвистки и изследователки виждат проблем в маскулинизацията, която е спънка пред разбиването на стереотипите и битката срещу дискриминацията и за равни права между половете, но не са обединени около една възможност за феминизация на езика. Повечето от тях са съгласни, че каквито и промени да се правят, те трябва да идват от публичните личности, а не от държавните институции. Независимо от разнообразието в позициите, тези лингвистични процеси са пряко свързани с представата на жените и момичетата за техните професионални възможности. Затова маскулинизацията не е просто лингвистичен, но и важен социален въпрос.

Защо съществува маскулинизация

Филоложките Павлина Върбанова и гл. ас. д-р Ванина Сумрова са единодушни, че маскулинизацията в българския език е резултат от силното влияние на руския, а днес и на английския език. Макар думи като "министър-председателка" и "депутатка" да са граматически правилни, те не срещат широка употреба заради привнесената "полова неутралност" от двата чужди езика.

Друга причина за маскулинизацията посочва социолингвистката и университетска преподавателка Емилия Славова: "Исторически, повечето "сериозни" професии са принадлежали към мъжката сфера - например лекар или кмет. Затова "лекарка" и "кметица" звучат странно, за разлика от готвачка, перачка и шивачка. Половото разделение в професиите се променя през последните десетилетия, но езикът още не е намерил начин да изрази тази промяна."

Тази теза се потвърждава от редица изследователки в областта на феминистката социолингвистика. Според авторките на изследването "Може ли справедливият език да намали половите стереотипи и дискриминация?" - Счезни, Форманович и Моузър, асоциирането на съществителните имена от женски род с по-нисък статус и дори само като обозначаване на съпруга на лице от мъжки пол, е особено характерно за славянските езици. Често има и сериозно разминаване между женските и мъжките варианти на едни и същи думи. В полския език думата sekretar означава висок управленски пост, докато женският род - sekretarka - означава жена, която върши делова работа и има помощни функции.

Много по-лесно едно момиче може да се припознае като министър-председателка, ако знае, че на тази позиция може да има жена. Ако думата "министър-председателка" съществува.

Светла Енчева

журналистка и социоложка

Какъв е проблемът

Според Емилия Славова важният въпрос е не откъде идва маскулинизацията, а дали тя представлява проблем: "Повечето социолингвисти в България смятат, че е проблем, и предпочитат женските форми с наставка -ка - лекарка, директорка и т.н. Аз не съм поддръжник на тази теза, защото за мен тази наставка е добила конотация на подценяване на ролята. Затова се представям като социолингвист. "Социолингвистка" ме кара да се чувствам изключена от списъка на сериозните професионалисти."

"За себе си аз съм изкуствовед, но ако други хора ме наричат изкуствоведка, това не е проблем", споделя д-р Милена Балчева, която стои зад изложбата "Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни" (до 27 ноември в СГХГ). Балчева не вижда проблем и двете форми да съществуват, но смята, че жените в изкуството много по-често предпочитат обобщаващия мъжки род. Наскоро е срещнала жена от сферата на модния дизайн, която категорично иска да бъде наричана дизайнер, а не дизайнерка.

Журналистката и социоложка Светла Енчева е на друго мнение. За нея маскулинизацията е проблем, тъй като е свързана с нивото на развитост (или неразвитост) на феминизма като социално движение и със състоянието на правата на жените в България. "Тази езикова практика свидетелства, че в престижните професии не се счита за престижно да бъдеш жена", споделя тя.

Тук обикновено изниква аргументът, че човек, който е добър в професията си, би се доказал независимо от своя пол. По този начин обаче според Енчева езикът се проваля в отразяването на постиженията на жените. Тяхното поставяне под общия знаменател на привидно неутрална дума от мъжки род като "министър-председател" или "депутат" всъщност възпроизвежда стереотипа, че мъжете продължават да бъдат по-успешни в тези професионални сфери. Така жените остават скрити, езиково невидими.

Каква искаш да станеш, като пораснеш?

Още преди половин век изследователи започват да разглеждат връзката между маскулинизацията на думите за професии и представата за кариерните възможности на жените и момичетата.

През 1973 г. американските психолози Сандра и Дарил Бем публикуват резултатите от проучване, проведено сред 120 зрелостници от гимназия в района на Сан Франциско. Учениците получават 12 еднотипни обяви за работа, които трябва да подредят според мотивацията си да кандидатстват за позицията. Четири от обявите са полово пристрастни и търсят жена или мъж, в зависимост от това, дали професията е стереотипно "мъжка" или "женска". Други четири следват обратния подход и търсят представител на пол, който традиционно не се свързва със позицията. Останалата част от обявите са насочени и към мъже, и към жени.

Резултатите са показателни, особено сред ученичките в проучването. Едва 5% от тях проявяват интерес към обявите, насочени към мъже. В същото време 25% биха кандидатствали за подобна позиция, когато е представена като полово включваща, а 45% откликват на обявите, които търсят само жени за стереотипно "мъжки" професии.

През 2013 г. екип от изследователи към Свободния университет в Берлин потвърждава тези наблюдения с подобен експеримент сред 457 ученици в Германия и Белгия. Всеки участник получава въпроса "До каква степен би искал/а да станеш", последван от списък с професии като астронавт/ка, чистач/ка, писател/ка, кмет/ица и др. В някои случаи професиите са представени в обобщаващ мъжки род, а в други са полово включващи. Изследването категорично сочи, че момичетата проявяват много по-голям интерес към стереотипно "мъжки" професии, когато в тяхното описание е включена и езиковата форма за женски род.

И маскулинизацията, и феминизацията могат да бъдат израз на феминизъм, както и обратното - да са проява на сексизъм

Емилия Славова

социолингвистка и университетска преподавателка

"Когато има видимост, че нещо съществува, и за него има утвърдена дума, човек много по-лесно може да се припознае в това, което думата означава", коментира Енчева. "Много по-лесно едно момиче може да се припознае като министър-председателка, ако знае, че на тази позиция може да има жена. Ако думата "министър-председателка" съществува."

Славова също вярва, че включващият език може да доведе до промяна в обществото, но смята социалната промяна за по-водеща. "Докато продължаваме да третираме жените в политиката като украса, няма как думи като "министърка" да звучат равностойно с еквивалентите си в мъжки род."

В момента, в който започнем да виждаме присъствието на жените в стереотипно "мъжки" сфери като нормално и необходимо, според Славова езиковата промяна ще се случи много по-лесно и естествено. Но на този етап казусът с маскулинизацията за нея е сред най-трудно разрешимите в българския език заради натрупаните полови стереотипи.

Английският език - неутрализация вместо феминизация

В английския език се правят опити за реализиране на т.нар. феминистка лингвистична реформа от десетилетия насам. Има няколко големи успеха в тази посока - например въвеждането на обръщението Ms вместо Mrs или Miss като неутрализиращо семейното положение на жената, или пък замяната на генеричната употреба на мъжкия род (he) с неутралното they.

За разлика от българския, в английския език липсва родова принадлежност на съществителните имена, затова ситуацията е различна. "Ако кажеш architect, няма никаква маркировка за род. Въпросът е дали искаш да подчертаеш това, че архитектът е жена, или искаш да го неутрализираш", казва Емилия Славова.

В общия случай английският език върви по-скоро по пътя на неутрализацията. Това е видимо в отпадането на думи, които съдържат родово маркиране - например policeman (полицай) и fireman (пожарникар) - и замяната им с неутралните police officer и firefighter. Дори при думите за актьор и актриса се върви към налагането на actor и постепенното загърбване на actress.

"Проблемът е в наставката", смята Славова. "Когато основната професия е в мъжки род, а професията за жена се получава чрез наставка, чисто граматично маркираш, че жената е изключение от правилото, а не равностойна част от голямата картина."

Какво може да се направи в българския език

И Славова, и Енчева смятат, че от чуждите езици като немския и английския можем да вземем стремежа към постигане на полова равнопоставеност на езиково ниво. Как ще приложим това търсене в българския език остава отворен въпрос.

Във френския например има разнопосочни опити за преодоляване на маскулинизацията, като се предлагат различни начини за образуване на женски род. Славова се пита дали и в българския не може да избегнем считаната за "проблематична" наставка -ка - например чрез окончание -а (една министъра). "Смятам, че това би бил по-справедливият вариант, ако достатъчно хора застанат зад него. В момента звучи много странно, но и в английския доста промени са звучали така, преди да започнат да се възприемат."

В изложбата "Жените художници" жената, занимаваща се с изобразително изкуство, е означена като "художница". Изкуствоведката д-р Милена Балчева обяснява, че това не е лингвистична иновация, а връщане обратно към една по-архаична дума, характерна за междувоенния период. "Художница" звучи красиво, но не виждам възможност да влезе отново в употреба по отношение на жените художници", смята обаче Балчева.

Друг вариант за означаване на женския род са словосъчетания като "жена политик" или "жена министър", но такива изрази според Светла Енчева са по-скоро паразитни от английския език. "За мен те звучат нелепо - като куче космонавт. Продължавам да мисля, че употребата на обичайния женски род има най-големи шансове да се възприеме от хората."

Немският език - когато канцлерка не звучи странно

Противно на общата полова неутрализация на английския език, за немския е характерно обратното явление - феминизацията, наблягането на женския род. В статията си "Език и джендър чувствителност" Светла Енчева посочва, че почти всички думи за професии в немския език имат женски род, който задължително се употребява, когато става въпрос за жени. Така Ministerin (министърка), Richterin (съдийка) и Kanzlerin (канцлерка) звучат напълно нормално.

Полово включващ език се търси и при употреба на множествено число - вместо да се използва обобщаващ мъжки род (Studenten - студенти), винаги се споменава и женският (Studenten und Studentinnen) или пък се предпочита неутрална дума - (Studierenden - студентстващи).

Тези промени са резултат от целенасочени съвместни усилия на академични представители, феминистки активистки и институции, а нововъведенията се използват активно в ежедневния език. Енчева дава за пример означението на германските обяви за работа, в които много често присъстват буквите m/w/d - това означава, че за позицията могат да кандидатстват хора от мъжки, женски или различен пол. "Става дума за практическа, ежедневна употреба, отдавна стигнала отвъд активистките среди."

Какъвто и път за феминизация на езика да се избере, той по-скоро не трябва да се налага като общо правило от институциите, съгласяват се Славова и Енчева. "Промените в езика би следвало да започнат от политици, публични личности и журналисти, а не от Института по български език", смята Енчева. "Важно е да има жени в политиката и публичния живот, които да смятат този проблем за значим."

"И маскулинизацията, и феминизацията могат да бъдат израз на феминизъм, както и обратното - да са проява на сексизъм", казва Славова и добавя, че трябва да внимаваме, когато се опитваме да правим промени в езика. "Те не бива да остават само на езиково ниво, а да вървят ръка за ръка с разрешаването на по-широки социални проблеми."

Според Светла Енчева успешната феминизация на българския език би била знак, че други важни промени в обществото ни са се случили и че ролята на жените в публичния живот е станала много по-видима и уважавана. "Вече осъществената промяна ще даде криле на много момичета и жени, които ще се чувстват по-уверени, че могат да се развиват в съответните области на професионалния и публичния живот. Че са приети и признати в тези сфери. Че за тях има място."