Кой се страхува от женския род

Откъде идва объркването

"В училище ни казваха, че няма дума "колежка", споделя Асен Маринов, чиито спомени от гимназията са съвсем пресни. Всъщност думата "учителка" фигурира както в "Официален правописен речник на българския език" (още от 1976 г.), така и в тълковния речник. Но защо тогава дори тези, на които се пада отговорността да ни предадат знанието за езика, са объркани?

Използването на съществителни в мъжки род, когато става въпрос за жени, се нарича маскулинизация. Гл. ас. д-р Ванина Сумрова от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН казва, че предпочита да се представя като "филоложка". Написала е студия от 30 страници, озаглавена "Маскулинизацията на съществителните имена в българския език", където посочва 13 причини за този феномен. Сред основните е влиянието на чуждите езици - руския допреди няколко десетилетия, а напоследък - английския.

Филоложката, съавторка на учебници по български език и създателка на сайта "Как се пише" Павлина Върбанова е на същото мнение. "В руския също има маскулинизация, а неговото влияние върху българския беше силно. След това за кратък период навлязоха много думи от английския. Названия от сорта на мениджър, супервайзър, мърчандайзър са от мъжки род и в нашата езикова система, но образувани в женски род звучат странно. Аз също не бих ги употребила", коментира Павлина Върбанова. Иначе казано, звучи ни по-естествено да използваме в мъжки род по-новите професии, които нямат езикова традиция в българския.

А именно традицията е другият препъникамък в названията. Исторически повечето професии са били практикувани единствено от мъже. Затова не е имало нужда да се образуват съществителни от женски род - просто не е имало за кого да бъдат използвани.

Павлина Върбанова Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

Как всъщност е правилно

"Изследователите на българското словообразуване са единодушни, че в езика ни от почти всяко съществително име, назоваващо лице мъж, може да бъде образувано съответно съществително име за лице жена и че този вид назоваване е стара, изконна народна традиция", пише Ванина Сумрова в своето изследване на маскулинизацията. Споменава също, че за да бъдем в синхрон с препоръките на нормативната граматика, трябва да избягваме маскулинизацията.

В същото време Сумрова казва, че езиковедите водят този спор вече повече от 80 години и е трудно да се дефинират ясни граници на правилата. Дори речниците не са в синхрон. Докато "Официалният речник на българския език" потвърждава думи като "космонавтка", "докторка" и "психоложка", той не включва "инженерка" или "професорка", които фигурират в многотомния тълковен "Речник на българския език".

И все пак езиковедите се съгласяват, че в официалната реч, при писане на молби и заявления, се използва единствено мъжки род. Например: "До директора, г-жа Иванова". Същото важи и за строго официални събития, като тези на държавно ниво. Ванина Сумрова обяснява, че в повечето други случаи е възможна двояка употреба - няма битка между мъжкия и женския род, и двете са правилни. Все пак тя самата предпочита женския: "Защото е така по норма, а и не смятам, че има по-ниска стилистична стойност."

Друг фактор е колко лесно се изговаря думата. Ако в женски род звучи насилствено, няма нужда да я мъчим излишно. Според преводачката и журналистка Нева Мичева думи, които веднага се набиват на очи като чуждици, могат да си останат в мъжки род. Но "всеки път, когато обръщението в женски род не звучи изкуствено, е задължително да го използваме", казва тя.

Освен това мъжкият род, използван за жени, понякога създава недоразумения. В своята студия, Ванина Сумрова ни провокира да се замислим какво би станало, ако някои изречения се маскулинизират. Да речем: "Докторът имал една кандидатка - учителката по пеене." Ако използваме мъжки род (тоест "учителят") смисълът напълно се променя.

Владислав Стойков е счетоводител и често работи с адвокати. И адвокатки. "Трябваше да срещна свой клиент с адвокатка, с която работя, но му разказвах за нея в мъжки род, както масово се прави. В крайна сметка той остана много изненадан, че го срещам с жена и дори имаше усещането, че съм го излъгал", казва Владислав. Тоест в много случаи е не само граматично правилно да използваме женски род, но и така по-точно изпълняваме функцията на езика да предава информация.

"Все пак нека припомним, че българският език позволява, дори когато се употребява формата на мъжки род, изразът да показва еднозначно, че става дума за жена", казва доц. Лулева. Затова, когато я представяме можем да кажем "доцент Лулева", но ако говорим за нея, без да споменаваме фамилията ѝ, може да се каже "доцентката".

Социалният казус

Ако езиковедите не могат да се обединят около обща теза за това кой род е по-правилен, то социалният аспект на названията е още по-нюансиран. И, изглежда, се крепи главно на идеи за ранг и престиж. Според доц. Лулева все по-честата употреба на съществителни в мъжки род и отпадането на тези от женски е основно социален феномен. Тя смята, че отношенията между половете се развиват в посока на съвременен патриархализъм.

Голяма част от това е какъв смисъл носят със себе си мъжкият и женският род. Ако входът на блока или офиса ви се чисти от жена, как ще я представите - като "чистач" или "чистачка"? Ако отидете на хижа и там жена ви приготви боб, тя "готвач" ли е или "готвачка"? Но ако решите да започнете психотерапия при жена, то при "терапевт" ли отивате или при "терапевтка"? Ами жените в политическата партия, която подкрепят, "депутати" ли са или "депутатки"? В неформално проучване сред 150 души 44% казват, че "дизайнерка" и "инженерка" им звучат обидно и неуместно. В същото време само 14% мислят така за "чистачка" и "шивачка".

"При тези професии, които са по-отдавна в езика, маскулинизацията е по-трудна", обяснява Ванина Сумрова. Иначе казано, понеже перачки и чистачки има от много време, а редакторки и кураторки само от няколко десетилетия, едното ни звучи по-естествено от другото. Но това не се вписва в нашия съвременен контекст. Едва ли бихте се шокирали при вида на жена, която се занимава с финанси, медицина, изкуство, политика или наука. И въпреки това изглежда, че в нашето общество трайно се е настанило усещането, че е по-сериозно да наричаме жените с мъжки имена, особено когато става дума за т.нар. престижни професии. Ванина Сумрова не смята, че женският род при съществителните за професии и титли е стилистично снижен, но споделя, че някои нейни колеги са на обратното мнение. Дава пример с академичните среди, където хората предпочитат да се обръщат едни към други с "колега" независимо от пола. "В същото време едва ли бихте казали "колегата Мария ще изчисти днес", ако става въпрос за чистачка например", добавя Сумрова.

Изглежда, професиите с по-висок обществен престиж вървят ръка за ръка с мъжкия род, въпреки че няма такова граматично правило. За много хора, "депутат" звучи сериозно, но "депутатка" внушава подигравателно отношение или е знак за необразованост на говорещия. "Някак си махленско ми е", появяват се коментари, и то на жени, в социалните мрежи. Затова някои жени от т.нар. престижни професии смятат за обидно да се обърнете към тях в женски род.

Миглена Николчина е литературна критичка, поетеса, психоаналитичка и професорка, като за нея е важно всички тези названия да бъдат в женски род. Тя смята, че половото различие е превърнато в класово и затова за някои жени собственият им пол е лишен от престижа на мъжете. "Усещането идва от употребата на женски род в случаи като: "Търси се чистачка. Може и мъжка", казва проф. Николчина. Тя намира, че макар и жените днес да са "по-динамични и по-неспокойни, по-склонни да работят върху себе си, да се променят, да търсят да се самоусъвършенстват", женствеността е обезценена.

Неуважението или най-малкото снизхождението към жените на работното място със сигурност не е нещо нечувано. Вера Борисова разказва, че когато започвала на стартова позиция в корпоративна среда, ѝ направило впечатление отношението на един от мениджърите: "Наричаше всички жени, които бяха под него в йерархията, "девойко". Когато дойде време да ми даде обратна връзка, аз също поисках да му дам своята и му казах, че да ме нарича така в контекста на организацията изобщо не е приемливо, защото аз съм там в ролята си на професионалист. След това спря да нарича когото и да било "девойко" и започна да се отнася по-уважително. Дори предразсъдъците му да са останали непокътнати, поне нямаха израз навън", разказва тя.

При такива истории е разбираемо защо някои жени искат да "избягат" от пола си в професионална среда, за да бъдат възприемани насериозно. И все пак според Нева Мичева: "Феминисткият ход е да се обръща в женски род всяко име на професия, което може да го понесе, и то с гордост. Поставянето на мъжкия род в позицията на единствено състоятелен, е нереалистично. Самият език не го иска." И добавя: "Виждам обръщането на най-обикновени български думи от логичния им женски род в мъжки уж с цел престиж като нещо грешно - колкото спрямо езика, толкова спрямо жените. Все едно, за да еманципираш Снежанка спрямо Дядо Мраз, да я задължиш да носи брада."

"Предлагам, ако ще свеждаме всичко до един род на Престижа и на Елегантното изразяване, той да е женският. Да казваме "професорка" на мъжете с професура, "таксиджийка" на мъжете шофьори на такси и "съседке" на съседа Фичо. Ако това ви изглежда налудничаво и притеснително, ще разберете как ми изглежда на мен да съм "преводач", "журналист" и "филолог" заради престиж." (Нева Мичева, преводачка) Преглед на оригинала

Един от аргументите за маскулинизацията е, че на работното място са важни професионалните качества, а не полът. Но според проф. Николчина "това противоречи на граматиката на българския език и говори за липса на усет за него".

Понеже темата за пола при професиите може да бъде минно поле, Николай Гевечанов, на когото често се налага да представя хора от различни сфери, е намерил друг подход. "Вместо да казвам каква е длъжността на човека и да споменавам пол по какъвто и да било начин, казвам за какво е отговорен или отговорна. Така давам по-съдържателна представа на участниците в разговора за ролята на събеседниците им."

От друга страна, Васил Владимиров, който работи в галерията и коуъркинг пространство КО-ОП споделя, че винаги представя артистите в синхрон с пола. "Въпреки че полът далеч не е решаващ във възприемането на дадена работа, може да предостави нов пласт за интерпретирането ѝ. Това е особено важно, когато става въпрос за феминистко изкуство." Смята, че без контекст една творба може да бъде възприета коренно различно в зависимост от това дали е създадена от жена или мъж: "Може да бъде овластяваща в един случай, а в друг дори вулгарна и обидна." Добавя, че в постоянната експозиция на Националната художествена галерия само 9% от творбите са на жени. "Неравенството е продукт на исторически и социални процеси, но трябва да се обърне и внимание и на това как езикът, който използваме, влияе на това как се самоопределяме", смята Васил.

Светът става все по-отворен към свободата всеки да се самоопределя, както чувства за най-подходящо. Но в България често се чува мнението, че за названията при професиите трябва да има един пол. И звучи по-сериозно, ако той е мъжки. Нева Мичева обобщава граматичното и социалното несъгласие: "Предлагам, ако ще свеждаме всичко до един род на Престижа и на Елегантното изразяване, той да е женският. Да казваме "професорка" на мъжете с професура, "таксиджийка" на мъжете шофьори на такси и "съседке" на съседа Фичо. Ако това ви изглежда налудничаво и притеснително, ще разберете как ми изглежда на мен да съм "преводач", "журналист" и "филолог" заради престиж."