Китай иска световен договор за климата, но след 2020 г.
Според ЕС и САЩ това е блъф на Пекин
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Китай ще се съгласи да участва в правнообвързващо споразумение за противодействие на климатичните промени след 2020 г., но при определени условия, съобщи агенция "Синхуа".
"Смятам, че след 2020 г. трябва да договорим правнообвързващ документ. Китай наистина изрази своята позиция многократно и, както казах, ние приемаме юридически обвързваща договорка с условия", каза Си Женхуа, зам.-председател на Националната комисия за развитие и реформи в Китай. Женхуа оглавява китайската делегация на преговорите в южноафриканския град Дърбан, който приключват в петък.
Според Пекин богатите държави трябва да приемат нови цели за намаляване на въглеродните емисии в нов период по Протокола от Киото и бързо задействане на Зеления климатичен фонд, по които бедните държави трябва да получават 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за адаптиране към климатичните промени.
Другите условия са свързани с трансфера на технологии, както и оценката на постигнатите от богатите държави ограничения в емисиите в първия период по Киото (2008-2012).
"Китай желае да понесе задълженията на правнообвързващи ангажименти, които да съответсват на икономическото развитие на страната", твърди Си Женхуа.
Недоверието на западните сили
Европейски и американски представители се изразиха доста скептично за предложението на Пекин, като дори предположиха, че по-скоро става дума за блъф.
"Няма начин Китай да се присъедини към обвързваща договореност, но в същото време не иска да бъде обвиняван, ако преговорите се провалят", подчертава неназован европейски дипломат, цитиран от "Ройтерс". Според еврокомисаря по въпросите на климата Кони Хедегор остава неясно дали евентуални нови климатични цели ще важат за Пекин.
Китайските условия са неприемливи, категоричен е специалният пратеник на САЩ в преговорите Тод Стърн. "За да има смислено правнообвързващо споразумение, всички големи играчи трябва да участват със задължения с еднаква легална сила. Това изключва условности, условие за получаване на средства, капани и вратички в споразумението", обяснява Стърн пред "Ройтерс".
Според Протокола от Киото, изтичащ догодина, близо 40 индустриализирани държави трябва да намалят парниковите си емисии средно с 5% спрямо базовата 1990 г. Ангажирането с нови цели без участие на бързоразвиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия предизвика недоволство сред развитите страни. Япония, Канада и Русия сигнализираха, че не искат удължаване на проткола.
От днес и българска делегация начело с министъра на околната среда Нона Караджова участва в срещата в Дърбан. От екоминистерството припомниха, че България ще преизпълни целта си за намаление на емисиите с 8 на сто от 2008 до 2012 г. спрямо базовата за 1988 г.
4 коментара
Мръсници! Тогава ще е късно!
Тоя китайски дебел партиен милионер, който си мисли, че живее в центъра на жълта земя, замърсява атмосферата и биосферата с присъствието си.
Точно те са най-големия замърсител.
Китай ако е от бедните държави...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.