🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бизнесът очаква съживяване на световните въглеродни пазари след сделката в Дърбан

Има и мнения, че постигнатата договореност може да не оправдае очакванията

В събота активисти на екоорганизацията "Грийнпийс" се премениха като представители на големи компании, за да осмеят липсата на задоволителен напредък на конференцията в Дърбан
В събота активисти на екоорганизацията "Грийнпийс" се премениха като представители на големи компании, за да осмеят липсата на задоволителен напредък на конференцията в Дърбан
В събота активисти на екоорганизацията "Грийнпийс" се премениха като представители на големи компании, за да осмеят липсата на задоволителен напредък на конференцията в Дърбан    ©  ROGAN WARD
В събота активисти на екоорганизацията "Грийнпийс" се премениха като представители на големи компании, за да осмеят липсата на задоволителен напредък на конференцията в Дърбан    ©  ROGAN WARD

Договореностите за удължаване на Протокола от Киото и за нов пакт до 2015 г. ще стимулират световните въглеродни пазари. В същото време е възможно постигнатото миналата седмица в Южна Африка да не оправдае очакванията на бизнеса. Такива противоречиви прогнози правят банкери и анализатори пред в. "Файненшъл таймс".

"Сделката осигурява значителна подкрепа за инвеститорите в нисковъглеродни технологии", казва Абид Кармали, който отговаря за въглеродните пазари в Bank of America Merrill Lynch. По думите му това е постижение насред страховете, предизвикани от кризата в еврозоната.

В края на миналата седмица в южноафирканския град Дърбан делегати от близо 200 държави се споразумяха до 2015 г. да постигнат пакт, който да включва задължителни цели за намаляване на емисиите както на развитите, така и на развиващите се държави. Пактът, който е забележителен с това, че спечели подкрепата на най-големите замърсители Китай, САЩ и Индия, трябва да влезе в сила през 2020 г. Според Кармали постигнатото в Дърбан е като "хапче "Виагра" за смазаните въглеродни пазари".

През последните седмици цените на разрешителните за изпускане на въглероден диоксид (квоти) спаднаха до рекордни минимуми. Причините са, че Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), най-големият подобен механизъм в света, беше засегната от несигурността в еврозоната, както и от свръхпредлагането на квоти.

Групата на институционалните инвеститори за климатичните промени (IIGCC), организация за сътрудничество между европейски компании, нарече включването на САЩ и Китай в екологичните усилия "значителна стъпка напред".

Освен договаряне на задължителни цели след 2020 г. в Дърбан беше постигнато съгласие да се удължи действието на Протокола от Киото, който е приет през 1997 г. и изтича догодина. Пазарни анализатори, цитирани от "Файненшъл таймс", приветстваха решението, въпреки че Канада, Русия и Япония отказаха участие в новата фаза на Киото. Преговарящите се споразумяха за учредяването на нов пазарен механизъм, който да остойности въглеродните емисии. Подробности обаче не бяха разпространени.

Слаб компромис

"Файненшъл таймс" цитира и представители на бизнеса, които заедно с повечето екоорганизации обявиха, че сделката представлява слаб компромис, който изисква години на нови преговори.

"Постигнатото споразумение е повече победа за преговорния процес на ООН отколкото за глобалния климат или за създаването на нови императиви за бизнеса", казва Джонатан Грант от одиторската PricewaterhouseCoopers. "Получихме ясен сигнал, че можем да получим друг ясен сигнал през 2015 г.", смята Грант.

"Само по себе си това не е споразумение и трябва да бъде използвано като базов лагер за планината, която все още предстои да изкачим", казва Раяън Кели, директор в британската работодателска органзиация CBI.

На конференцията в Южна Африка стана ясно, че проектите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) могат да бъдат включени в механизмите на ООН по Киото за компенсиране на емисиите. Мярката беше приветствана от компании като Shell и Alstom. Според анализаторите това обаче решението едва ли ще има реален ефект докато CCS технологията не стане широко разпространена и икономически ренатабилна.

Нова подкрепа и получи идеята за насочване на 100 млрд. долара годишно към подпомагане на бедните държави за борба с измененията в климата чрез т. нар. Зелен климатичен фонд.