Лидерите на ЕС ще настояват за банков съюз
На срещата на върха в края на седмицата те ще обсъдят конкретни стъпки и за по-тясна фискална интеграция
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ръководителите от Европейския съюз ще обсъдят на срещата на върха в края на седмицата (28-29 юни) конкретни стъпки за създаване на трансграничен банков съюз, по-тясна фискална интеграция и възможностите за спасителен фонд за погасяване на дългове, според предварително изготвен документ, цитиран от Ройтерс.
4 стълба за по-силен съюз
Двама представители, запознати с документа от 10-15 страници, който е подготвен миналия месец и все още се преразглежда преди срещата, заявиха, че в него се очертават подробно четирите "стълба", нужни за един силен икономически и валутен съюз, необходим според лидерите, за да гарантира бъдещето на единната валута.
Освен придвиждане към банков съюз, в документа се обсъжда и необходимостта от по-интегрирана бюджетна политика, нужните стъпки за по-дълбока икономическа интеграция и начините за запазване на "демократичната легитимност", ако страните преотстъпят част от суверенитета си.
Проектодокументът е изготвен от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, президента на ЕС Херман ван Ромпой, президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и ръководителя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.
Документът навлиза в детайли по банковите предложения, излагайки необходимостта от единен европейски банков регулатор, обща схема за гарантиране на депозитите в ЕС и съвместен фонд за
банките, посочиха представителите. В него са очертани варианти, като се отбелязва, че когато става дума за единен банков регулатор, то той може или да бъде натоварен с надзора на всички банки в ЕС, или да отговаря за водещите системни банки с трансгранична дейност, а друг орган да се грижи за по-широкия всекидневен контрол.
Очакванията са в крайна сметка ЕЦБ да получи единствената отговорност да наблюдава най-големите банки в Европа, а Европейският банков регулатор (European Banking Authority - EBA) да запази функцията си на по-широк надзор, заедно с координирането на работата на националните регулаторни власти.
По въпроса за общ механизъм за гарантиране на депозитите се посочва, че трябва да има укрепване и по-тясна интеграция сред националните схеми за гарантиране, за да се осигури по-надежден предпазител из целия ЕС.
Във връзка с фонда за справяне със затруднените банки, се призовава за единен механизъм "с голяма защитна обвивка", който да се финансира чрез налози върху банковия сектор, като например данък върху финансовите трансакции.
В документа, който заимства в значителна степен от предложенията на Европейската комисия от 6 юни, се твърди, че може да се наложи незабавно и постоянно споделяне на риска, за да бъде предпазен банковият сектор. Предлага се постоянният спасителен фонд - Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) - да се използва за директна рекапитализация на банките, а не за кредитиране на правителствата, които на свой ред да подпомагат банките.
Бюджетна интеграция
Във втория раздел, разглеждащ необходимите стъпки за по-тясна фискална координация, се отбелязва, че е нужно да се стигне по-далеч от сегашните законодателни предложения като фискалния пакт, подписан от 25 от 27-те страни в ЕС и който ги обвързва с балансиран бюджет. В документа се посочва, че с постигане на по-тясна банкова и фискална интеграция въпросът за обединяване на дълга ще стане по-неотложен и се появява вариантът за фонд за погасяване на дълговете.
Това е идея, за която Франция, Италия и други страни силно настояват, но германският канцлер Ангела Меркел се противопоставя.
2 коментара
Работата ще става все по дебела. Тези дългове няма как да бъдат платени и ще последва огромна инфлация. Отлагането на старта води до по-рязко падане. Колкото и ЕК да рита срещу рейтинговите агенции в действителност се оказа, че се случва това което те прогнозираха. И как да е друго. При тази огромна задлъжнялост на всечки държави от ЕС и на голяма част от гражданите на Европа. Нима някой си мисли, че ще си купува китайски и турски стоки, руски и арабски петрол, бразилско месо и т.н. и само ще потребява. Европа забрави да произвежда. Тук суровините и енергията са много по-скъпи, работните заплати са много по големи, има огромни разходи за покриване на екологични стандарти и безопасни условия на труд, има задължения за плащане на авторски права и т.н. В същото време на произведените в Европа стоки с много по-висока себестойност им се налага дори на пазарите в Европа да се борят с нелоялната конкуренция на субсидирани китайски и турски аналози. Това естествено, че ще доведе до сгромолясване на Европа и нейната валута.
Въпросът е КОГА ще натиснат копчето.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.