Италия отново се превръща в основен проблем за еврозонaта

Много от проблемите на италианската икономика далеч не са нови – тромава бюрокрация, тежки регулации на трудовия пазар и спадаща конкурентоспособност на международните пазари. Данните на МВФ показват, че докато през по-голямата част от последното десетилетие страните от еврозоната имат слаб икономически ръст от около 1% годишно, то в Италия ръста е наполовина по-нисък. Дългосрочните проблеми обаче са се влошили през последната година на фона на повишените данъци и орязаните бюджетни разходи, което е довело до свиване на брутния вътрешен продукт с 2.4% през 2012 г. Според изследователския институт CGIA di Mestre, всяка втора малка компания не успява да изплаща заплатите на служителите си навреме. Продължаващото освобождаване на персонал е увеличило безработицата до 11.7% през януари, като 38.7% от младежите под 25 години е без работа.

Когато "технократското" правителство на Марио Монти замени това на Силвио Берлускони през ноември 2011 г., то наложи програмата за икономии, за да намали риска от дълговата криза и да подсигури подкрепата на Европейската централна банка. Мерките наистина успокоиха пазарите и доведоха до спад на лихвите по италианските облигации, но също така лишиха страната от икономически растеж. Влошаващата се рецесия ще направи по-трудно за страната да изплаща дълга си, възлизащ на 2 трлн. евро – един от най-големите сред страните, използващи еврото.

"За подобрение на икономическия растеж и заетостта ние се нуждаем от правителство, което е способно да премахне несигурността за бизнеса, потребителите, инвеститорите и банките. Политическата нестабилност е едно от най-вредните неща за икономиката", коментира Тито Боери, директор на консултантската фирма Fondazione Rodolfo Debenedetti.

В някои отношение Италия се справя по-добре от други членки на еврозоната – правителството успя да понижи бюджетния дефицит, а индустриални компании като Ferrari, Benetton и Ducati спомагат страната да поддържа най-голямата производствена база след Германия. Повишаването на данъците и най-вече ограниченото кредитиране от страна на банките обаче действат задушаващо за фирмите с под 50 служители, които дълго време осигуряваха жизнеността на италианската икономика. През миналата година кредитирането от страна на местните банки е спаднало до най-ниските си нива от десетилетие, а правителството има неизплатени задължения в размер на 70 млрд. евро към частни компании.

Другият пример - Испания

Някои анализатори изтъкват, че пониженият кредитен рейтинг и политическата нестабилност могат да повишат доходността по италианските ДЦК над тези на друга проблемна държава от еврозоната – Испания. "Очаквам тази седмица лихвите по италианските облигации да скочат и е напълно възможно разходите по финансирането на Италия да надминат тези на Испания. Последния път, когато това се случи, беше в разгара на дълговата криза", коментира пред CNBC Джо Ръндъл, ръководещ търговията в ETX Capitol.

Испания не може да излезе от рецесия вече пета година, а безработицата в страната е най-високата във валутния съюз и засяга всеки четвърти испанец. За разлика от Италия обаче вече се вижда светлина в края на тунела, отбелязва CNBC. Инфлацията е спаднала под 3%, въпреки рязкото повишаване на косвените данъци, дефицитът по текущата сметка е сведен до 2% от БВП през 2012 г., след като достигна 10 на сто през 2007 г., като също има сериозно подобрение в разходите за труд на единица продукция. Преструктурирането на банковия сектор е почти завършено, а намаляването на заплащането с 10-25% в публичния сектор и 20-40% в частния се очаква да доведе до видимо подобрение на конкурентноспособността.

Социалната цена на тези успехи обаче е дори по-тежка от тези в Италия, поради което анализаторите смятат 2013 г. за решаваща за Испания – ако не успее да покаже очакваното слабо, но все пак някакво подобрение, страната вероятно ще последва Италия в политическата и икономическа нестабилност.