Прекроена по моя мярка

На въпросите, поставени от "Капитал" за това колко служители са били освободени от началото на годината, на какво основание и запълнени ли са вече позициите, КФН не даде конкретни отговори. От регулатора все пак обясниха: "Назначаването и освобождаването на служители е непрекъснат процес както в държавните институции, така и в частните компании, в които този процес е израз на вижданията на мениджмънта за оптимизация на работата. От встъпването в длъжност на председателя на КФН (на 16 юни 2010 г.) до днес няма нито един дисциплинарно уволнен служител."

Всъщност по информация на "Капитал" пред заплаха от дисциплинарно уволнение хората естествено са избирали да напуснат по взаимно съгласие или по предложение на работодателя с обезщетение от няколко заплати. Единици са се осмелили да откажат и да си отстояват правата. 

Непрекъснат процес

Вече бивши служители на КФН са склонни да се съгласят, че наистина процесът по назначаване и освобождаване на служителите в регулатора е непрекъснат - основно в частта с освобождаването. По думите им първите масови рокади започват още през 2011 г. Тогава по разкази на засегнатите служителите масово хората са били преназначавани на граждански договори, с което най-малкото са били сплашвани от новоназначената администрация. Това най-малкото е създало смут в работата на регулатора, да не говорим, че със сигурност е мотивирало служителите да се вслушват повече в председателя, отколкото в зам.-председателите, чиято дейност реално би следвало да подкрепят. По този начин самите зам.-председатели на КФН, които по смисъла на закона следва да извършват пряко ключовата надзорна дейност на комисията, бавно са губили "контрол" над служителите, чрез които могат да я осъществяват.

Допълнителен инструмент за натиск е и приетият по-това време нов правилник за дейността на регулатора, с който изцяло подчини специализирана администрация на общата, която пък бе ръководена от двама нововъведени директори на пряко подчинение на председателя. Това естествено създаде двувластие в комисията, което Сметната палата потвърди през 2012 г. в одита си на дейността на КФН от 1 януари 2010 г. до 30 септември 2011 г.  Според палатата заради тази двойна подчиненост правилникът на регулатора е бил в несъответствие с по-висшия и материален Закон за КФН, който определя основните функции на избираните от парламента членове на комисията.

А междувременно редица кадри са били "заменени" или "подчинени". Сериозни промени е имало във всички ресорни управление на регулатора. Промените в "Застрахователен надзор" са били такива, че в момента различни източници коментират, че вече няма хора, които да разбират от застраховане. В "Осигурителен надзор" пък се стигна до комични ситуации.  Коментар на експерт при обсъждането на възможността на пенсионните фондове да инвестират на стоковия пазар стана народен фолклор. Експертът попитал представителите на фондовете "а вие има ли къде да складирате тези стоки, като инвестирате в тях", с което показал, че няма и представа как функционират тези финансови инструменти.

Доколкото всички тези кадрови "секири" са обезкръвили КФН е трудно да се каже от странични наблюдатели. Като бройка служителите на комисията са намалели драстично спрямо времето на тройната коалиция например. Тогава комисията нахвърляше 300 души, а сега е около 240, по данни от последния публичен годишен отчет на КФН за 2012 г. Тук обаче трябва да отчетем и факта, че за краткия си престой като председател на КФН около година между 2009 и 2010 г. настоящият финансов министър Петър Чобанов трябваше да свие администрацията на КФН, тъй като и държавната субсидия за регулатора бе драстично намалена в този период. След идването на Мавродиев обаче бе увеличена.

Броят обаче не определя качеството, в което явно вече има проблем. Има проблем и в начина на назначаване на самите кадри. През лято на 2012 г. КФН бе принудена все пак да изготви нов правилник за дейността си, така че да следва Закона за администрацията и да избира кадрите си с конкурс. От КФН не дадоха информация и за това колко конкурса са провели от юни 2012 г. до сега. На сайта на комисията в момента липсват каквито и да било конкурси са позициите, овакантени последните месеци.

От КФН обаче увериха, че кадровата политика на комисията е законосъобразна и прозрачна. "Темата за кадровата политика на КФН е от вътрешноведомствен характер и отразява управленските решения на ръководещия институцията – решения, които във всички случаи следват разпоредбите на действащото законодателство", поясниха от регулатора. От там добавиха, че "КФН се стреми да привлича и развива компетентни служители, които да бъдат гарант за стабилност на небанковия финансов сектор у нас и за равнопоставеност на всички играчи на пазара. Тази политика е изрично правомощие на председателя, дадено му от закона, за което той носи своята управленска отговорност. От встъпването си в длъжност председателят на КФН упражнява законовите си правомощия по начин, който да гарантира професионалното функциониране на институцията. Експертният потенциал на комисията отговаря на най-високите международни стандарти в резултат на водената кадрова политика", обобщиха от регулатора.

В същото време обаче преди няколко седмици народни представители коментираха некоректните методи при кадровата си политика, включително и в КФН. За това как държавните институции заобикалят Закона за администрацията и масово назначават служители без нужните конкурси говори в средата на февруари депутатът от "Коалиция за България" Таско Ерменков, който оглавява временната анкетна комисия в парламента, разследваща кадруването на ГЕРБ. В ефира на bTV той каза: "Няма служба, в която да няма такова назначаване." Изреждайки институциите, в които служители са назначавани само защото са преминали през партийната цедка, без конкурс и без реална конкуренция с други може би по-подходящи кадри, Ерменков посочи и КФН. Той каза, че от 14 назначения само един е бил с конкурс, както се изисква по Закона за администрацията, а останалите без. По думите му в най-масовия случай кадрите са "наемани" по заместване, което позволявало да се избегне публикуването на конкурс и след това са били преназначавани. 

Последните тухли в стената

Дотук кадровата политика на председателя на КФН говори едно - "подчиняване" на експертите така, че при нужда дори председателят да няма реални надзорни функции, винаги да може извае решение според личните си предпочитания. Все пак именно експертите пишат становища и въобще изнасят на гърба си дейността на регулатора. Това в най-общи линии означава изземване на действителната надзорна власт от председателя макар суверенът да я дава на зам.-председателите. Още повече че кадровите промени са правени без знанието и дори въпреки неодобрението на зам.-председателите, както по информация на "Капитал" се е случило и с освободените служители от последните месеци.

Друг ярък пример за изземването на власт от страна на председателя е от лятото на 2013 г. Тогава при избора на нова административна сграда, което бе направено в конфликт на интересни, първоначално трима (ден по-късно Антония Гинева промени мнението си) от петимата членове на КФН обвиниха председателя в авторитарност и се разграничиха от действията му. Те изпратиха писмо до медиите, в което посочваха, че конкретният казус с избора на нова сграда не е "единодушно" решение на колективния орган, тъй като те не са участвали в обсъждането и вземането на решение за сключването на нов договор за наем. Така те всъщност посочиха, че Мавродиев е използвал регулатора като параван за едноличните си решения, за да институционализира свои лични позиции. Отделно двама от подписалите писмото потвърдиха, че това не е първият по рода си случай, и посочиха и други казуси, които Мавродиев не е съгласувал с тях, като например позицията на КФН по повод медийните публикации за инвестициите на пенсионните фондове на "Доверие" и "Алианц". Бившият зам.-председател на комисията, отговарящ за застрахователния надзор, Борислав Богоев дори коментира тогава, че е сезирал компетентните органи за пълна ревизия и проверка на комисията. Според него регулаторът не е в състояние на работи в настоящия си състав заради едноличното управление на председателя, като единственото обяснение според него за действията на Мавродиев са с цел да превърне комисията в "послушен едноличен орган". 

Няколко месеца по-късно и Богоев и Гинева вече не са в комисията. Мандатът им изтече и парламентът назначи други членове по предложение на Мавродиев. Така с цената на целия изграден капацитет в КФН, овладяването на регулатора вече е практически завършено. Целта е постигната: институцията вече е един човек.