Коментар | На кого ще бъде служебното правителство
Предизборната кампания започна с пълна сила, тази седмица се решава кой ще бъде във временния кабинет и дали изборите ще бъдат 2 в 1
Павлин С. Жотев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Основната политическа новина от уикенда не беше толкова изборът за служебен премиер - лоялният "подполковник" от ГЕРБ Димитър Главчев. Това беше един от важните сюжети, но все пак само част от истинската история - ударното начало на предизборната кампания за парламентарните и европейските избори. През тази седмица тя ще продължи да набира скорост, като фокусът ще бъде върху две неща - съставът на служебното правителство и датата за парламентарните избори и по-точно дали ще съвпадне с тази на европейските.
Ключовото лице и в двете е бъдещият служебен премиер Димитър Главчев. До неговото посочване от президента се стигна по две причини:
- Промените в Конституцията, приети от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС отнеха от президентската институция възможността да избира произволно служебно правителство. Трите партии направиха това в опит да изолират Румен Радев, който в предишния епизод на политическата криза управляваше държавата почти година и половина, като понякога взимаше спорни политически решения, основно по темата за войната срещу Украйна. Така в новите текстове на Конституцията беше записано, че президентът може да избира за служебен премиер само измежду шефовете на няколко държавни институции - Народното събрание, БНБ, Сметната палата и Омбудсмана.
- Почти всички хора на тези длъжности обаче са назначени от ГЕРБ и в различна степен лоялни към Бойко Борисов. Повечето от тях сами се изключиха от сметките за излъчване на служебен премиер. Шефът на БНБ отказа да заеме тази позиция с аргументи, че това може да постави под въпрос независимостта на централната банка и да попречи на приемането в еврозоната. Борисов публично забрани на шефа на парламента Росен Желязков да приема. Заемащата позицията на Омбудсман наскоро беше избрана за български представител в съда в Страсбург. Остана ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев, който реши да приеме предложението на президента. През уикенда Кирил Петков заяви, че готовност е изразил и заместник-управителят на БНБ и доскорошен депутат от "Продължаваме промяната" Андрей Гюров. Бившият народен представител обаче отрече категорично това да се е случило. Така президентът в крайна сметка остана без никакъв избор и предложи на дългогодишния депутат от ГЕРБ Главчев.
Това развитие на ситуацията парадоксално е по-скоро в полза на ПП-ДБ, които през уикенда заявиха, че отново ще се явят заедно и на двата вида избори. Фактът, че служебният премиер ще бъде политическо лице от ГЕРБ, носи рискове за партията на Бойко Борисов. Евентуални проблеми и кризи през следващите месеци могат да се отразят в резултатите на изборите. Обратното - за ПП-ДБ това създава възможности в кампанията да бъдат по-опозиционни и критични.
Колко ще са големи рисковете за ГЕРБ и възможностите за ПП-ДБ ще си проличи и от състава на служебното правителство, който ще подбере Димитър Главчев. Ако в него има други, лесно свързвани с ГЕРБ лица, възможностите за ПП-ДБ ще са по-съществени. Ако например Главчев реши да остави сегашния министър на вътрешните работи Калин Стоянов, това ще е сигурен знак за категорична подкрепа към ГЕРБ и ДПС. МВР има ключова роля по време на изборите заради възможностите да ограничи купуването на гласове. Когато на този пост беше Бойко Рашков, полицията по места работеше изключително активно, за да ограничи купуването на гласове. През уикенда премиерът в оставка Николай Денков разказа, че според доклад на службите, който е поръчал, на местните избори през септември МВР практически не е работело срещу купуването на гласове. Пак през почивните дни досегашният вътрешен министър Калин Стоянов заяви, че ако бъде поканен в служебното правителство, ще се съгласи да остане на поста си.
Това е, което се очаква от [Димитър Главчев] по конституция – да проведе честни избори. Това, разбира се, ще зависи много и от състава на Министерския съвет, особено от министъра на вътрешните работи и министъра на електронното управление
Николай Денков
Министър-председател (в оставка)
Ключова е и позицията на служебния министър на електронното управление. Той има пряко отношение към провеждането на самите избори по две линии. Първата е машинното гласуване, като сегашният за малко да провали местните избори през септември и при всички положения сериозно разклати доверието в тях. Втората е, че министерството контролира "Информационно обслужване" - държавната компания, която изчислява резултатите от вота.
Извън политическата интрига ключова ще бъде и ролята на финансовия министър и като цяло икономическата политика на служебния кабинет. България се намира на финалната права от влизането в еврозоната и точно в момента всяка грешка може да бъде фатална. Пропускане на възможност сега може да означава отлагане за дълги години напред заради промяната в европейските институции и нагласите на различните държави. В същото време за приемането ни от началото или в средата на следващата година е нужно не само да не се правят грешки, но и провеждането на активна дипломация в Брюксел и Франкфурт, където е централата на ЕЦБ. Това означава, че трябва да се подбере силен икономически екип.
Освен всичко друго това трябва да стане бързо. При възлагането на Главчев да състави служебно правителство, президентът му даде срок от една седмица. Причина за това е желанието парламентарните и европейските избори да се проведат заедно на 9 юни. Това означава служебното правителство да е назначено до 9 април.
Тук интересите на ГЕРБ и ДПС от една страна и на всички останали от друга се различават. Социологическите проучвания до момента показват, че ПП-ДБ ще имат по-добри резултати на европейските избори, отколкото на парламентарните. Провеждането на една дата вероятно ще подобри подкрепата за тях.
За ГЕРБ и ДПС обаче е много по-изгодно парламентарните избори да са след европейските. И двете партии разчитат на сравнително твърд електорат, чиято тежест ще бъде много по-голяма на втори избори, на които вероятно ще гласуват по-малко хора. Колкото по към лятото са те, толкова и активността ще бъде по-ниска.
Кога ще бъдат изборите в момента изцяло зависи от Димитър Главчев. Ако до събота той успее да представи състав на кабинета, това ще бъде възможно. Всяко забавяне ще налива бензин в двигателя на ГЕРБ и ДПС. След срещата си с президента Главчев заяви, че и според него е по-добре изборите да са заедно и че ще направи всичко възможно да се вмести в тези срокове. Остава да видим дали наистина ще успее.
6 коментара
Отговор на въпроса от заглавието: чие ще е правителството, тук няма да получим, поради вродена политкоректност. Няма как да прочетем, че с некадърните си поправки Христос Иванов обрече президента да избира от "домовата книга", в която фигурират единствено или видни гербаджии, или гравитиращи около Герб висши чиновници.
Но името на служебния премиер не орисва правителството.
Разбира се, горе е шумно озвучена тезата на ПП-ДБ за фигурите на вътрешния и министъра на електронното управление. Но не бива да се забравя, че именно желанието им да сложат свои хора на тия постове взривиха и прекратиха пазарлъците им с Герб за рестарт на сглобката - ПП-ДБ искаха отново да си ала-бализират изборите, както стана с местните.
И друго се губи в обзора: декларираното намерение на ПП от конгреса им онзи ден да продължават да се предлагат на Герб за участие в управлението.
Демек - втора серия на "Гласуваш за баце - получаваш Киро, гласуваш за Киро - получаваш баце и шиши"...
Хермафродитозата си е крайно състояние...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.