Защо президентът посочи Димитър Главчев за служебен премиер и какво следва

По-рано управителят на БНБ Димитър Радев обясни, че според него не е добра идея да се въвлича ръководството на централната банка в изпълнителната власт. Преди това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че "няма да позволи по никакъв начин" Росен Желязков да стане служебен премиер. Така от списъка с възможните позиции, от които президентът може да избира не останаха много хора. Титуляр на позицията "Омбудсман" в момента няма. Заместник председателите на Сметната палата са много компромисни ("Това е недоразумение. Не смятаме, че сме най-подходящите хора", заявиха те в петък, след среща с президента).

В крайна сметка президентът се оказа с две реални възможности - Димитър Главчев и Андрей Гюров. Така част от отговорът на въпроса "Защо Главчев" е, че няма кой друг. Но защо не Андрей Гюров? Причините вероятно са в тънки политически сметки:

Кой е Главчев

Главчев оглави одитната институция през юли миналата година като за поста беше номиниран от ГЕРБ. Бъдещият служебен премиер е бивш депутат от партията на Борисов в шест парламента. През 2017 г. в продължение на 7 месеца беше председател на Народното събрание, но подаде оставка след като по време на пленарно заседание отстрани от залата лидера на БСП Корнелия Нинова, заради прочетена от нея декларация от парламентарната трибуна. След края на първия кратък парламент през септември 2021 г. Главчев не беше издиган за депутат, но до избора му за председател на Сметната палата заемаше ключов партиен пост - беше председател на контролната комисия на ГЕРБ.

От тази гледна точка Главчев може да се определи като ярка партийна фигура. На този етап не е ясно какъв състав на служебен кабинет ще предложи той, ако приеме номинацията, но по хората, които ще бъдат назначени за министри ще стане ясно дали и в какъв мащаб ще е влиянието на партията му ГЕРБ в изпълнителната власт. Ключов в правителството ще бъде поста на вътрешен министър, който пряко отговаря за борбата с купуването на гласове по време на предизборната кампания. Освен влияние чрез служебния премиер и министри, ГЕРБ ще има и още едно предимство, ако Главчев приеме да стане служебен премиер - поне в първия месец от служебното управление ще работи и парламентът, който според новите текстове в конституцията не се разпуска, а остава до избора на новите депутати. Партията на Борисов, която в парламента действа в синхрон с ДПС, няма мнозинство (двете формации имат общо 105 депутати), но могат да прокарват различни управленски решения чрез сформирането на тематични мнозинства с някои от останалите парламентарно представени партии.

Как стана шеф на Сметната палата

Димитър Главчев стана шеф на Сметната палата миналата година след скандал - когато Конституционният съд (КС) отмени решението на парламента, с което в края на предишното Народно събрание бившият председател на одитната институция Цветан Цветков беше отстранен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход". Според решението на КС Цветков трябваше да се върне на поста. То беше публикувано в Държавен вестник на 7 юли и трябваше да влезе в сила на 11 юли. В деня обаче, когато решението беше публикувано в изданието, в парламента беше внесено решението, с което парламентът избра за временно изпълняваща длъжността председател на Сметната паалата Горица Кожарева. Единствен вносител на решението беше настоящият конституционен съдия Десислава Атанасова, която тогава беше председател на парламентарната група на ГЕРБ, а то беше подкрепено от ДПС и "Възрждане", както и от ПП-ДБ, въпреки че именно те сезираха КС. Цветков направи опит да се върне на работа, но Кожарева издаде заповед да не бъде допуснат от охраната до сградата.

Така в края на същия месец Димитър Главчев беше предложен и избран за председател на Сметната палата.

С поста, който предстои да заеме, има и специфичен проблем. Приетите поправки в закона предвиждат ако председателят на Сметната палата или някой от заместниците му бъде избран за служебен премиер, да излезе в неплатен отпуск и впоследствие да се върне на предишната си позиция. Сметната палата е ключова одитна институция, която проверява как изпълнителната власт харчи публичните ресурси. Това означава, че след като Главчев се върне като неин председател, в евентуалния одит на служебното правителство той на практика ще проверява себе си.

Изборът на Главчев на пръв поглед изглежда като победа на Борисов, но истината е, че поне по време на предизборната кампания изборът на Главчев ще носи негативи на бившия премиер. За ГЕРБ щеше да бъде много по-изгодно до вота да управлява правителството на Денков, или друго, което не се свързва с тях. Изборът на ярка политическа фигура натоварва и Борисов с отговорността за управлението и съответно вината за всички проблеми. Обратното, ако Главчев бъде назначен за премиер, ПП-ДБ ще получат добри възможности да демонстрират опозиционност. Разбира се има и вариант, при който председателят на Сметната палата може да откаже да застане начело на служебното правителство и тогава Радев ще трябва да се спре на някой от другите потенциални кандидати от списъка по конституция. Процедурата по избора на служебен премиер е нова и се прилага за пръв път. Освен това след приемането на промените в конституцията тя не беше уредена законодателно, което допълнително поставя пред прилагането й много неизвестни.

Един от най-честите въпроси през последните дни - кога ще бъдат изборите, още няма отговор. Очевидно е, че президентът Румен Радев се опитва да ускори процеса, така че парламентарните да съвпаднат с европейските, вероятно на 9-ти юни. За Борисов и Пеевски обаче това не е изгодно. Различни социологически проучвания показват, че ПП-ДБ получават повече гласове на европейските избори. Така в случай, че те са заедно с парламентарните, това може да увеличи резултата им.

За да бъдат в един ден обаче те трябва да бъдат насрочени най-късно до девети или десети април. Новата конституционна процедура обаче не предвижда срок, в който номинираният за служебен премиер да представи на президента състав на временно правителство. Така, ако Димитър Главчев бъде официално номиниран, той ще се превърне в основен фактор за това дали изборите ще са 2 в едно.