Въпроси и отговори: Защо се разпадна властта и какво се очаква през следващите месеци

• Едното е, че ПП-ДБ се противопоставиха на предложената от него нова формула на властта, с която ГЕРБ поиска равноправно участие. Отстъплението от това щеше да предизвика допълнително напрежение в партията, в която и без това имаше недоволство, че ГЕРБ спечели изборите, но в правителството на Николай Денков нямаше партийни кадри освен Мария Габриел.
• Вероятно е надделял и страхът, че кабинет начело с Габриел ще се възприеме като правителство на ГЕРБ и всички негативи от управлението щяха да са за сметка на партията. Така Борисов и партията му щяха да излязат от сегашната удобна роля да критикуват управленски решения на ПП-ДБ и да се изявяват като опозиция в рамките на управляващото мнозинство.

2. Каква ще е ролята на президента през следващите седмици и месеци

На очертаващите се предсрочни избори за първи път изглежда, че президентът няма да има особена роля. След като измененията в конституцията влязоха в сила, се промени изцяло начинът за назначаване на служебно правителство.

Така Румен Радев вече ще може да избира за премиер само между няколко публични личности. Това са председателят на Народното събрание, председателят на Сметната палата или заместниците му, управителят или подуправителите на БНБ, омбудсманът или заместниците му.

Допреди измененията президентът носеше пълната отговорност за състава и дейността на служебните правителства. Сега може да избира само от "менюто" от публични фигури и да подпише указ, с който се назначава кабинетът на посочения за премиер и се насрочват избори.

По тази причина е силно вероятно Радев, който сезира Конституционния съд за измененията на основния закон именно в тази част, да влезе в опозиционна на служебното правителство роля. И вероятно ще се опита да покаже несъстоятелността на поправките.

3. Кога ще са изборите и какви са предимствата и недостатъците на различните варианти

Три от парламентарните политически сили - ПП-ДБ, БСП и "Има такъв народ" (ИТН), се обявиха за избори 2 в 1 - европейски и парламентарни, на 9 юни, но датата на предсрочния вот ще зависи от бързината, с която ще се сформира служебното правителство след като в петък вечерта от прессекретариата на президента Румен Радев обявиха, че държавният глава е определил председателя на Сметната палата Димитър Главчев за служебен премиер. Главчев оглави одитната институция през юли миналата година като за поста беше номиниран от ГЕРБ. Бъдещият служебен премиер е бивш депутат от партията на Борисов в шест парламента. През 2017 г. в продължение на 7 месеца беше председател на парламента, но подаде оставка след като по време на пленарно заседание отстрани от залата лидера на БСП Корнелия Нинова. До избора му за председател на Сметната палата беше начелож на контролната комисия на партия ГЕРБ.

Най-логично изглежда изборите да са 2 в 1. Една от причините е, че ако парламентарния вот е след европейския, има риск от много ниска избирателна активност.

За всяка от основните формации обаче има определени нюанси. Предимството на избори 2 в 1 за ПП-ДБ е, че според социолози избирателите на коалицията са по-мобилизирани за евроизборите, като разликата с основният им опонент от ГЕРБ е в рамките на статистическата грешка - между 2% и 3%. Докато за парламентарни избори тази разлика е малко по-голяма - около 7%. От ГЕРБ засега не са заявили официално предпочитанията си за датата на парламентарния вот, но същата логика би трябвало да важи и за тях - защото вотът 2 в 1 би повишил резултата им за европарламента, което не е без значение за Борисов, който държи на връзките с Европейската народна партия.

Предизвикателството пред лидерите на коалицията ПП-ДБ на предстоящите избори е да запазят равностойната си позиция с ГЕРБ от този парламент Фотограф : Велко Ангелов

Особеното за ДПС пък е, че на евроизборите не гласуват изселниците в Турция, откъдето движението обикновено получава между 60 и 70 хил. гласа. А това означава, че за да получи добър резултат на вота за евродепутати, ДПС трябва да мобилизира максимално привържениците си в страната.

4. Кой ще бъде служебен премиер

Засега като най-вероятно да бъде избран за позицията се очертава председателят на Сметната палата Димитър Главчев. Причината е, че останалите възможности по-скоро отпадат по стечение на обстоятелствата. В сряда опциите за служебен премиер се свиха с една - след като зам.-омбудсманът Елена Чернева-Маркова подаде оставка по лични причини. За разлика от останалите потенциални кандидати тя не е публично обвързана с партии. Има 30-годишен юридически стаж, свързан с правозащитни организации. Беше избрана през 2020 г. единодушно от парламента по предложение на неправителствени организации.

Останалите опции са свързани с ГЕРБ и ДПС фигури. Председателят на парламента Росен Желязков е от партията на Борисов. Сметната палата се оглавява от бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. Заместниците на Главчев пък са Горица Грънчарова-Кожарева, съпруга на бившия член на ВСС от прокурорската колегия Михаил Кожарев - приемлива и за ГЕРБ, и за ДПС.

Друг зам.-председател на одитната институция е Тошко Тодоров - бивш експерт към ДАНС и към ГЕРБ, чиято партийна кариера завърши безславно след телевизионен гаф.

Омбудсманът Диана Ковачева беше избрана за съдия в Страсбург, така че няма как да оглави служебното правителство.

Гуверньорът на БНБ Димитър Радев или заместниците му - Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков, по неофициална информация от парламентарните партии остават извън играта. Причината е, че макар и да е най-приемлив за всички, Радев ще има задачи по евентуалното приемане на България в еврозоната, които не би могъл да съвместява с премиерските функции. Сходни са коментарите и за неговите заместници. Отделно от всичко това е нуждата подобни ходове да се съгласуват с ЕЦБ, а в Закона за БНБ има вписана несъвместимост на управленските постове в банката и други държавни длъжности.

Отпада по-скоро и вариантът с председателя на парламента Росен Желязков. Наред с това, че той трябва да бъде част хем от изпълнителната, хем от законодателната власт, изниква въпросът: ако президентът се спре на него, Желязков трябва ли да напусне парламента, а ЦИК да обяви на негово място следващия избран от ГЕРБ в парламентарния вот?

Ако Желязков оглави служебното правителство, има още една неяснота - ще бъде ли той кандидат-депутат? Макар да няма формално ограничение, досега членовете на служебно правителство не са били кандидати в изборите, които е трябвало да подготвят.

Така на пръв поглед най-безпроблемен изглежда шефът на Сметната палата Димитър Главчев. Няма съмнение, че на базата на неговата политическа лоялност към Борисов управлението ще бъде конструирано по модел и в услуга на ГЕРБ. Но този вариант поражда друг важен проблем. Сметната палата, която Главчев оглавява, контролира уж като независим орган как държавата харчи публичните финанси. Изборът му за служебен премиер ще създаде нелепата ситуация, в която Главчев ще проверява себе си и ръководения от него кабинет дали са разходвали правомерно държавни средства.

5. Кой ще избере министрите в служебното правителство

Служебните министри вече няма да се подбират от президента, който в предишния модел назначаваше премиера и министрите заедно.

Министрите вече ще се предлагат от служебния министър-председател. Тоест след като някой от кръга от публични фигури бъде посочен от Радев (и се съгласи), той ще трябва да намери министри и да ги представи на президента.

Принципно е възможно допускането, че тъй като държавният глава назначава с указ служебното правителство, имената биха могли да бъдат синхронизирани с него. Дори е възможно постигането на разбирателство между посочения за служебен премиер и президента в състава на правителството да влязат хора, близки и до двамата. В настоящата политическа ситуация обаче, в която президентът е открито несъгласен с промяната на правомощията му в тази област, по-скоро той демонстративно ще покаже, че не носи отговорност за кабинета.

6. Кой ще контролира служебното правителство

Тъй като Народното събрание няма да се разпуска, контролът над служебната власт ще се упражнява като и върху редовната. Парламентарният контрол ще бъде основен способ.

Никой обаче няма да може да освобождава министрите, нито пък има начин формално да бъдат накарани да подадат оставка.

В крайна сметка очакванията са служебното правителство да бъде на "къса каишка" в централата на ГЕРБ. Така че контролът над Министерския съвет вероятно ще е в стария неофициален формат с ДПС, познат от трите управление на Бойко Борисов.

7. Колко време още ще работи сегашният парламент

Новите конституционни текстове не изискват парламентът да бъде разпуснат. Това означава, че служебният кабинет ще работи паралелно с Народното събрание. Очакванията са то да не работи един месец в рамките на предизборната кампания.

В срокове това означава, че парламентът ще работи един месец заедно със служебния кабинет, а следващия месец - до провеждането на вота, депутатите ще са в отпуск.

8. Какви са рисковете от неизпробвания досега начин на управление на държавата

Рисковете са най-различни. И те следват от конституционните текстове, които, освен че не са изпробвани досега, на места са неясни. Явен проблем е, че мнозинството така и не прие обещания специален закон, който да регулира правомощията на служебния кабинет.

Ако в мандатите на президента Румен Радев, в които той назначи няколко служебни правителства, се прояви дефектът с неговото на практика еднолично управление и безконтролност на правителството в условията на неработещ парламент, новият модел също носи рискове по отношение на разделението и взаимния контрол на властите.

Кабинетът формално ще е служебен, но на практика ще е политически. В двата месец на съществуването си има риск той да работи за интересите на ГЕРБ и политическите им партньори от ДПС, включително при организирането на изборите.

След разрива с ПП-ДБ е отворен пътят към динамичните мнозинства в Народното събрание, с които могат да бъдат приети различни решения и промени в закони.

Извън обоснованото предположение, че служебният кабинет може да се окаже изцяло доминиран от една политическа формация, съществува и друг риск - да няма изобщо такъв.

На този етап няма никаква яснота какво се случва в две хипотези:

• ако всички от изброените откажат да заемат длъжността премиер и държавният глава не може да назначи служебен кабинет
• ако държавният глава не е съгласен с номинациите за министри и откаже да подпише указа за сформиране на служебно правителство.

Подобни възможности не са уредени в новоприетите конституционни изменения. Потенциалната ситуация със служебен кабинет е описана лаконично в разпоредба на чл. 99, ал. 5, която гласи: "Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок."

Подобен акт става с указ. Конституцията не е предвидила какво се случва, ако президентът не издаде такъв.

Има и слабо вероятна, но теоретична възможност всички от възможните служебни премиери да откажат да заемат поста. Тогава ситуацията със служебното правителство може да достигне абсурдни измерения, както и ако междувременно Конституционният съд се произнесе, че атакуваните от президента текстове от основния закон действително са противоконституционни. Искането на държавния глава обхващаше именно тези спорни моменти: конституирането и разпускането на Народното събрание и назначаването на служебно правителство.

9. Има ли рискове за присъединяването към еврозоната и Шенген

Ако декларираният от ГЕРБ "евроатлантизъм" е реален, след прогнозираната победа на партията на изборите не би трябвало да се очаква увеличение на рисковете за членството в еврозоната и Шенген. Те си остават свързани с покриването критериите и стъпките, които трябва да се предприемат по пътя на присъединяването към двете структури на ЕС.

Ако още през лятото се сформира редовно правителство с евроатлантическа ориентация, проблем с въвеждането на еврото няма да има - още повече че от Брюксел дадоха сигнал, че най-рано това може да стане в средата на следващата година. Рискът е от отлагане под някакъв претекст на членството в еврозоната. Например ако продължителен следизборен хаос забави съставянето на правителство или дори би довел до нови избори, както и "компромисен" за ГЕРБ кабинет с партньори, които са против приемането на еврото.

Влизането в Шенген и със сухопътните граници ще продължи да зависи от вътрешнополитическите развития в Австрия и антиимигрантски настроения - доколкото България е външна граница на ЕС.

10. Възможни ли са до изборите смени в регулаторите и ВСС

В рамките на един месец, колкото ще работи този парламент преди предсрочните избори, не биха могли да се изберат съставите на регулаторните, контролните и съдебните органи. Според процедурите, за да се смени съставът на регулаторни органи като КЗК, КФН или КЕВР, за които е нужно обикновено мнозинство, първо парламентът трябва да одобри правилата за избора на членовете им, след което има около 20 дни за внасяне на номинации, изслушване на кандидатите и избор в пленарната зала. Дори и обаче този срок да се съкрати, едва ли ГЕРБ и ДПС биха рискували да предизвикат скандали преди парламентарния вот. С едно наум - предвид доста нелогичните политически ходове на ГЕРБ в последно време като връщането на изпълнения мандат от Габриел, в чийто проектосъстав на правителство фигурираха имена на министри, без това да е съгласувано с тях. По време на съвместното управление с ПП-ДБ бяха предприемани и други несъгласувани с партньорите ходове - като например изненадващото внасяне на процедурата за избор на управител на БНБ, както и назначаването от парламента на лансиран от ГЕРБ и ДПС зам.-председател на НЗОК.

Още по сложно е с избора на парламентарната квота на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет. За да се пристъпи към него, първо трябва да се приемат промени в Закона за съдебната власт, а и за този избор се изисква мнозинство от две трети - минимум 160 гласа.

11. Какво ще е различното в предизборната кампания

Ако служебното правителство е съставено от свързани с ГЕРБ фигури, партията на Борисов ще има предимство в предизборната кампания. Защото ще разполага с властови ресурс, който да обезпечава формацията му, особено чрез министъра на вътрешните работи, чието ведомство следи за купуването на гласове. Това заедно с влиянието на ГЕРБ и ДПС в медиите и прокуратурата ще е допълнителен бонус за двете формации. При предходните няколко вота през последните три години, които се организираха от служебни кабинети на президента Румен Радев, ГЕРБ беше в изолация.

12. Ако голямата картина в парламента няма да се промени след изборите, от кое биха дошли важни разлики

Към момента социологическите проучвания не сочат, че предсрочните избори ще променят радикално сегашната конфигурация в Народното събрание. ГЕРБ има преднина пред ПП-ДБ между 5% и 7%, като в новия парламент се очаква да влязат същите формации. (Това с уговорката, че сондажите са правени, преди да е ясно, че се отива на предсрочен вот, и в предизборната ситуация тези данни вероятно ще претърпят промени) Така на ГЕРБ отново ще им се наложи да влязат в партньорство с ПП-ДБ, доколкото Борисов продължава да няма интерес да влиза в официална коалиция с ДПС или с някоя от останалите политически сили като "Възраждане" или БСП.

При тази ситуация обаче не е без значение резултатът на ПП-ДБ и дали регистрираният до момента спад в подкрепата от малко над 5% в сравнение с предходните избори няма да се окаже по-голям. Ако това се случи, ПП-ДБ ще се окажат с отслабена позиция в парламента, губейки статута си на равностойна на ГЕРБ политическа сила.

Това ще има значение при сформирането на мнозинство, в което Борисов ще диктува по-категорично условията си. Възможно е също така бъдещата управленска конфигурация да включи официално ДПС като незаобиколим фактор.