Лечебните заведения са четвърти по икономически принос към БВП

Лекарските практики и болници "произвеждат" услуги за 7 млрд. лв. в България през 2022 година

16% от лекарите са на възраст от 65 до 74 години, а 3% са над 75 години
16% от лекарите са на възраст от 65 до 74 години, а 3% са над 75 години
16% от лекарите са на възраст от 65 до 74 години, а 3% са над 75 години    ©  Цветелина Белутова
16% от лекарите са на възраст от 65 до 74 години, а 3% са над 75 години    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Здравеопазването е един от секторите с най-голям икономически принос към БВП и се нарежда на четвърто място след търговията, промишлеността и образованието, стана ясно по време на представянето на доклада "Икономически принос на лечебните заведения в България", подготвен от IQVIA по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС).

Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е приблизително 7 млрд. лв., или 4.2% от българския БВП през 2022 г., каза Лука Чичов, регионален мениджър на световната маркетингова компания IQVIA за Централна и Източна Европа. Директният принос към държавния бюджет на лекарските практики и болниците е 1.210 млрд., платени под формата на данъци и осигуровки, което пък представлява 2% от приходите в държавния бюджет.

В здравния сектор са наети близо 106 300 служители, което представлява 3.5% от общата работна сила в България. Те работят в общо 8900 лекарски практики в извънболничната помощ, в болници и други лечебни заведения (диспансери, хосписи и др.). Лекарите са 29 600. Медицинските сестри са по-малко на брой от лекарите - 28 827, и са на средна възраст 53 години. При лекарите 54% са на възраст над 44 години при средно 36% в ЕС.

Колко "струва" секторът

Според доклада лечебните заведения са изплатили като заплати близо 2.753 млрд. лв., около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Сравнено със заетите в сектора, това прави 22 100 хил. лв. средна годишна заплата, или средно 1841 лв. месечно, което е почти равно на заплащането в образователния сектор и съпоставимо със средната брутна работна заплата в страната.

"Оказа се, че около 1.2 млрд. лева от инвестираните в здравеопазването средства се връщат обратно в държавата чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица. Това показва, че здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката, напротив - тя е един от основните двигатели на икономиката", каза д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

Проблемът с кадрите

Лука Чичов изтъкна, че основният проблем в сектора са специалистите в пенсионна или предпенсионна възраст. Особен проблем е ниският брой медицински сестри на глава от населението, което създава натиск върху цялата здравна система.

Според доклада средно на 1000 души се падат по 4.6 лекари, но това е така заради концентрацията на медици в големите университетски центрове, където този показател е над средното от 4.6. В София на 1000 души се падат 5.6 лекари, в Пловдив и Варна - по 5.5, а в Плевен - 7.2. Всички останали области са под средния показател, като най-малка е концентрацията в Кърджалийско - 2.6.

Д-р Иван Маджаров отбеляза, че държавата трябва да се намеси в осигуряването на лекари и сестри, тъй като в противен случай кризата ще се задълбочи.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kvt10319485 avatar :-|
    kvt10319485
    • + 2

    трагедия!

    Нередност?
  • 4
    b.davidkov avatar :-|
    masay
    • - 1
    • + 4

    Прежалко е здравеопазването да се приравнява и разглежда като ритейл верига единствено откъм алъш-вериша...

    Явно се налага да напомня на авторката, че здравеопазването е социално-значима дейност, която като ефект (би трябвало да) цели подобряване на здравния статус на българите, намаляване нивата на обществено-значимите заболявания и смъртността от тях.
    Това не е в пряка връзка с наливаните все повече пари в кацата без дъно, защото плащанията в здравеопазването по никакъв начин не са обвързани с качеството и ефекта от здравната услуга.

    Докато не започне и в здравеопазването заплащането да се обвързва с ефекта от направеното (дори в земеделието субсидиите са не на площ, а според качество на продукцията), ще продължаваме да четем подобни безсмислени стъкмистики.
    Въпреки милиардите, продължаваме да сме най-бързо изчезващата нация в Европа и тази с най-висока смъртност. Т.е. не опира е само до едни пари.

    Нередност?
  • 5
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Да де, ама парите са основата, върху която се гради всичко останало.

    Нередност?
Нов коментар